Проф. Момчил Методиев: Папа Франциск не беше революционер. Подходът му беше пастирски

/КРОСС/ Големият въпрос в момента е дали наследството на папа Франциск ще бъде продължено - дали линията на смирение ще бъде продължена или не.

Това мнение изрази в интервю за БНР историкът проф. Момчил Методиев, главен редактор на списание "Християнство и култура" и преподавател в НБУ.

Медиите правят спекулации относно бъдещия наследник и с дълъг списък от имена. При избора на нов папа обаче действат фактори, с които не бива да се спекулира, поясни специалистът. Светските фактори не са водещи, подчерта той.

Самият папа Франциск не е очаквал да е сред силните претенденти за нов папа - букмейкърите са му отреждали около 40-о място и изборът му не е бил предизвестен, посочи проф. Методиев.

Като голям успех на папа Франциск историкът очерта това, че той успя да се обърне към сексуалните посегателства и негативния им отклик върху цялата Католическа църква.

Папа Франциск имаше доста силни изказвания, които му спечелиха както привърженици, така и несъгласни с него. Ако всеки един духовен лидер успее да убеди хората, че следва базисни принципи на своята вяра, той печели доверието им, отбеляза Момчил Методиев.

Папа Франциск не беше революционер. Неговият подход беше пастирски - църквата да бъде отворена за всички, да чуе проблемите на всички, коментира проф. Методиев в предаването "Събота 150".

Същевременно обаче специалистът изтъкна, че проблеми като абортите и евтаназията, както и този за целибата (задължение за безбрачие - бел. ред.) дори един папа не може да разреши самостоятелно и ако съществува консенсус, то той е в полза на съхраняването на традицията.

"Папата се превърна в морален стожер, в морален ориентир. Това не означава, че всеки е бил съгласен с него. Но бидейки такъв морален ориентир, той обърна внимание върху социални групи и проблеми, които малко присъстват в публичния или политическия дебат", каза проф. Методиев.

Търсенето на диалог между Вселенския патриарх и Римския епископ е "положителна стъпка, без това да е необходимо да води към пълно общение, още по-малко единение", смята историкът.