Анализатор: Случват се странни неща, които политиците обясняват като прагматизъм

/КРОСС/ Какви са политическите хоризонти пред страната ни, след като бе съставено редовно правителство?

Анализ в студиото на БНТ „Денят започва с Георги Любенов" направиха историкът Кристиян Шкварек и проф. Росен Стоянов от НБУ.

Историческите паралели между избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 година и сегашното му участие в комисията, която ще пише конституция, са очевидни. В момента има ясни политически и исторически паралели с онези години и следователно някаква предпоставка има сред някои хора да решат, че може би историята ще се повтори по някакъв начин, коментира Кристиян Шкварек. Разликата в събитията обаче е фундаментална - докато през 2013 година тази демократична общност, която сваляше Пеевски, беше от другата страна на барикадата и тя активно спомогна за това да се върне ГЕРБ на власт и да управляват заедно вече в кабинета „Борисов 2" с Реформаторския блок, то в момента те са тези, които са от страната на ГЕРБ и ДПС. В момента Христо Иванов, символа на битката с Пеевски, се вижда с него всеки ден - заедно пишат конституция, заедно ще сменят ролята на главния прокурор. Цялата битка и целия наратив десетгодишен срещу Пеевски и ДПС от страна на демократичната общност претърпя завой на 180 градуса за един ден. В момента те са с него и затова няма да видите нито един човек на жълтите павета, което междувпрочем е много индикативно за каква общност става въпрос. Ако дори десет човека от ядрото на демократичната общност не може да видиш в момента на жълтите павета, значи става въпрос за една доста ясно и директно контролирана по някакъв начин, според мен интелектуално и медийно информационно, а не икономически, общност от хора, смята Кристиян Шкварек.

Случват се странни неща, които политиците обясняват като прагматизъм - с това разполагаме, това е единствено възможното и това правим. А ние отстрани седим, коментираме винаги критично, защото това е характерно за българина и какво правим всъщност. Ние не сме проактивни, ние трябва да бъдем доведени до някаква абсолютна крайност поради факта, че ни е много висок прага на търпимост като народ. Не сме гърци, не сме французи да излезем и за най-малкото навън, да протестираме и да викаме. И другото е, че нас трябва някой да ни организира, нас трябва някой да ни освободи, отново трябва да чакаме как беше - месията, някакъв идол едва ли не. Това коментира от своя страна проф. Росен Стоянов от НБУ.