Акад. Лъчезар Трайков: Повечето неврологични заболявания започват много преди първите симптоми

/КРОСС/ "Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност - да, има такова. Мозъкът - това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но това не ни дава основание да обобщим, че компютрите са по-интелигентно от нас - нищо подобно.

Когато говорим за умствена дейност, за интелект, става дума за смислена дейност, която включва не само обработката на информацията, сравнението с предишния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по важност, а в крайна сметка има и още две много важни функции - емоциите и поведението. 

Мозъкът командва трите процеса едновременно и всяко едно вземане на решение, не е само обработката на информация, е резултат от една много сложна сплав между трите функции и това може трудно да се симулира със съвременните компютри", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Лъчезар Трайков. 

"Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху изучаването на интелекта. 10 години работих с най-добрите екипи от невролози, невропсихолози, специалисти по съвременните невроизобразяващи методи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, но с всеки метод мислехме, че чрез него ще разгадаем тайната на функциониране на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме открили много малка част от завесата, имахме усещането, че по-голямата част остава скрита. 

Със скенера започнахме да виждаме мозъка отблизо, след това дойде магнитният резонанс - с него виждаме по-подробно и дребните детайли. След това започнахме да изучаваме веществата, чрез които се предават импулсите между невроните, стремим се да изучаваме все по-детайлно всичко, но колкото повече задълбочаваме проучванията, толкова по-неясно ни ставаше всъщност как се координира тази мозъчна дейност със сто милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по между си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с различен посредник, а това е още едно усложнение пред нас.

При изследванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки дейности отговарят, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, дотогава ние знаехме, че за говора отговаря една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока - това е речевият център. При този експеримент освен тази зона, светеха още 25 части в мозъка, като за някои от тези зони дори нямахме идея каква е функцията им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни до момента. И това доказа, че мозъкът не работи толкова простичко", обяснява акад. Лъчезар Трайков. 

Оказва се, според него, че при почти всички неврологични заболявания патологичните, вредните процеси, започват 10-20 години преди първия симптом. Затова не трябва да се разчита само на симптоматиката, а при много от неврологичните заболявания, специалистите продължават да не познават причината и за това тези изследвания и проучвания подпомагат по-ранното диагностициране и лечение. Днес вече съществува кратък едноминутен невропсихологичен тест, който ни помага да предположим, че при определени пациенти след 10 години ще започне паметово нарушение или Алцхаймер, информира академикът.

"Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, затова е необходимо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка - високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа активност, алкохол, наркотици и цигари. Необходимо е интелектуалната дейност, която стимулира мозъчната, и като добавим средиземноморската диета, всичко това, ако имаме предвид по-рано, ще гарантираме по-дълъг живот на мозъка", категоричен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.

Акад. Лъчезар Трайков е създател на съвременната школа по дементология и невропсихология в България с 20 успешно защитили докторанти, сред които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.