„На първа линия“ - национална информационна кампания за близките на жертвите на домашно насилие започна за пръв път в България

/КРОСС/ Информационна кампания „На първа линия" за обучение и подкрепа на  близките на жертвите на домашно насилие започва за първи път в България. Целта е  едновременно да обясни ролята им, да ги информира и провокира да бъдат активни и да оказват подкрепа на нуждаещите се, защото именно те най-често са първите хора, към които пострадалите от насилие се обръщат. 

Статистиката показва, че 75 % от жертвите на домашно насилие първоначално разкриват  истината именно пред роднини, приятели, съседи, колеги. В допълнение - над  50 % от оцелелите, които успешно са избягали от ситуация на домашно насилие, отчитат положително участието на приятели и роднини в логистичната подкрепа, а вероятността  оцелелите с активната подкрепа на семейството и приятелите да напуснат трайно  отношенията на насилие е с 45 % по-голяма. 

Чрез кампанията си „На първа линия", финансирана от Програма „Силна" на Български  Фонд за жените и Европейски съюз, Фондация „Будителките" има за цел да обучи  точно тези хора и да им даде увереност да се намесят и да подкрепят свои близки и  познати. Вярвайки, че семейството и приятелите са жизненоважни съюзници по пътя на  оцелелите към свободата, а тяхната подкрепа може да бъде трансформираща,  кампанията отчита и факта, че близките на жертвите също се нуждаят от достъп до  образование и ресурси, за да предложат ефективна и устойчива помощ.  

Кампанията има да цел да посочи и следните начини за незабавна и ефективна намеса на близките чрез:  

- Активно изслушване: Пострадалите често се обръщат към близките си за  потвърждение и за споделяне на преживяванията си без страх от осъждане. - Емпатия и насърчение: осигуряването на емоционална стабилност може да даде  възможност на пострадалите да предприемат стъпки за напускане на ситуацията на  насилие. 

- Овластяване - връщането на контрола у жертвата, създаването на усещане за лични граници, право на разпореждане със собствената съдба

Ролята на семейството и приятелите се простира отвъд непосредствената кризисна интервенция, като те играят огромна роля и за:  

- Помагане на пострадалите да възстановят социалните си връзки и чувството си за  нормалност. 

- Подпомагане при търсене на работа, грижи за деца или други дългосрочни нужди. - Вероятността за повторна виктимизация при оцелелите със силни социални мрежи е  значително по-малка. 

Полезни съвети близките могат да открият на: https://thewakeupfoundation.org/page/how to-help 

Повече информация за кампанията - hello@thewakeupfoundation.org 

→Приложение 1 - Защо близките невинаги помагат? 

Често близките на лица в риск или пострадали от насилие не разпознават знаците,  отказват да приемат реалността или директно застават на страната на насилника. В  патриархално общество като българското често се приема за най-висша ценност  запазването на семейството, а не личното щастие и достойнство на неговите членове.  Случва се родители да не вярват не детето си, близки приятели да отхвърлят твърденията  на жертвата, съседи да симпатизират на насилника, защото „поздравява".  

От друга страна жертвите често не търсят помощ, дори от най-близките си, от срам.  Особено в малките населени места, разкриването на подобна ситуация обрича жертвата  на допълнителна виктимизация.  

Подкрепата на лице, преживяло насилие, е емоционално и психически натоварваща: 

- Страх за тяхната безопасност - Приятелите и семейството могат да се чувстват  застрашени от отмъщение от страна на насилника. 

Изчерпване на силите: Оказването на непрекъсната подкрепа може да доведе до  емоционално натоварване. 

- Необходимост от напътствия: Много от близките не са сигурни как ефективно да  помагат, без да влошават положението на пострадалия. 

→Приложение 2 - Свидетелства на жертви  

„Когато бях в насилническа връзка, нито един от моите приятели не разпозна  знаците, макар да виждаха, че не съм добре. След като сама диагностицирах  ситуацията, впоследствие потвърдена и от специалисти, повечето бяха изумени,  дори моя приятелка - психотерапевтка. Впоследствие две от най-близките ми 

приятелки отказаха да повярват и да вземат моята страна по време на раздялата. В  резултат ги загубих като приятели." 

„Винаги си мислим, че тормозът е агресивен, бие и обижда. Страшно е, когато те  насилват емоционално, когато ти казват с мили думи, че трябва да се изолираш от  всички, защото "ти си нечий свят", че трябва да напуснеш работа, че само партньорът ти мисли доброто. Това емоционално изнудване съсипва бавно и сигурно  приятелства, роднински взаимоотношения и кариера. Започва безобидно и благовидно  и лека-полека започваш да се превръщаш в самотник в собствения си дом и да си  залепен до "любимото" същество." 

„Ами аз съм била в насилнически отношения. Приятелка ми предложи транспорт, за  да се спася, а в друг случай брат ми ми отвори очите, че това, което се случва, не е  любов. За щастие съм заобиколена от правилните хора. Вече разпознавам всички  сигнали за насилие в едни отношения, но за съжаление не всички хора са така, затова  тази кампания би била полезна. Често жертвата бива обвинявана от хората  наоколо." 

„Поздравления за инициативата, надявам се една такава кампания да помогне на  хората, които живеят в заблуда относно насилниците. Аз самата изгубих 7 години от  живота си в илюзорната реалност на един нарцисист, психологически насилник в най лошия смисъл и щеше да е по-добре ако имаше кой да ми отвори очите по-рано.  Знайте, че близките ви хора забелязват много неща, но в повечето случаи се  притесняват да говорят за да не приемете погрешно думите им. А аз знам добре, че  когато си газлайтнат да вярваш, че никой освен насилника не ти желае доброто, че  сте само ти и той срещу света, много трудно е да ти покажат истината. Слава Богу,  аз прогледнах изведнъж, сякаш някаква завеса се смъкна от очите ми и видях ясно  действителността. Свободна съм и се радвам на всеки миг извън тази изкривена  реалност в която бях попаднала." 

„Всяка токсична връзка има силно психическо и емоционално отражение върху  личността. В повечето случаи това са по-дълги връзки,като в моята история. Когато  взех решението за развод, всички се втурнаха да "спасяват семейството", което  отдавна не съществуваше. Вероятно това, което си споделял или не са го разбрали и  чули. Важното е да изберете себе си, ясно и конкретно да заявите позицията си, да 

можете да продължите дори и сам, а правилните хора ще ви разберат, другите  отпадат." 

„Когато осъзнах, че съм в насилническа връзка (психо-емоционален ежедневен тормоз и  опит за финансов), то тогава наистина разбрах смисъла в думите подкрепящо и  обичащо семейство, и верни приятели! Не всички осъзнаваха, ясно, какво ми се случва,  но и сега стоят до мен на всяка крачка! Защото насилието продължава! Все по ожесточено спрямо детето и мен (психо-емоционално, институционално и  финансово)." 

„Никой от близките и приятелите ми не предположи, че става дума за домашно  насилие. За близките в моя случай е разбираемо, защото съм израснала в такова  семейство с насилие (всякакво!) и вече съм наясно, че хора за които насилието (и нямам  предвид само физическото) е такова отпреди да се родят даже, не смятат , че се  случва нещо супер нередно. Дори имаше коментар от рода на "Какво толкова, при мен  беше по-зле, теб поне не те бие на лягане и на ставане "! От там подкрепа няма как  да дойде. От друга страна пък, хора, които не са запознати изобщо с насилието, а  идват от здрави семейства, само повтарят "Ама как е възможно!". Този тип хора  дори отказаха да повярват, че има насилие, защото сред компания и навън сред хора  той е господин чаровник. Мисля, че и до ден днешен го смятат за такъв и че аз съм  виновна за раздялата ни. Имам съсем директни реплики по този повод. Има и трета  категория, които разпознавам все по-лесно в живота. Самите те са обект на  домашно насилие и когато кажа нещо на тази тема, по-скоро са сконфузени,  мълчаливи и нито дават, нито искат съвети, нито вземат страна или изказват  мнение по въпроса. Най-много да кажат "Отървала си се!" Обществото ни има  крещяща нужда от образоване по тема насилие във всичките му форми .Успех!" 

„Наистина важна инициатива, успех! Да, да имаш около себе си хора, с които да  говориш, били роднини, приятели или просто познати, е най-важното. Една приятелка  ми каза вмомента на страдание около развода, че няма да ми позволи да ходяна  психолог, а по-добре да си говоря с нея. Много дружки ме избягваха, защото темата не  им беше приятна, това е големият проблем в такъв момент. Но някои бяха до мен  само да слушат, защото знаеха, че рочно от това имам нижда най-много. След години  мълчане и търпене, да застане до теб някой, който те зачита и иска да знае как се  чувстваш, наистина може да ти спаси психиката и да ти даде сила да се измъкнеш и  да продължиш." 

Години наред родителите ми заставаха срещу мен. Съпругът ми беше "най". Когато  историите му излязоха "на светло" майка ми влезе в болница със съмнения за  инфаркт. Слава Богу, размина се! Но не могат още да си простят... 

Мен още 80 % не ми вярват и питат дали да не се съберем:) 

Повечето нарцисисти си ги навързват такива, оплитат близките... На английски им  викат "летящи маймуни", нямам идея откъде идва... При мен наистина успя да увърти  цялото ми семейство + съседите, които ме познават от 35+ години... Но аз лично  смятам, че сама съм си виновна, предвид колко се изхвърлих да представям историята  като нещо изключително и въобще, сбъдната мечта." 

→Приложение 3 - Полезни съвети 

Как да подкрепим засегнат от домашно насилие? 

Изисква се много сила, за да се говори за преживяното насилие, особено защото жените  често са отхвърлени, когато споделят своето преживяване. 

Когато някой се обърне към вас 

Признайте, че въпреки че е в страшна и трудна ситуация, тя прави важна и смела крачка  напред, като се обръща към вас.  

За приятелите и семейството може да бъде истинско предизвикателство да подкрепят  човек, който преживява домашно насилие, но най-важното нещо, е да ѝ окажете  емоционална подкрепа. Изслушвайте я и ѝ вярвайте. Позволете ѝ да изрази чувствата си  пред вас и ѝ дайте време и пространство. 

Имайте предвид, че домашното насилие е свързано с опитите на един човек да контролира  друг - извършителят вероятно ще е отнел голяма част от контрола от нея, така че не правете  същото. Вместо да изземвате ситуацията от ръцете ѝ или да вземате решения вместо нея,  дайте ѝ да разбере, че има подкрепа за нея, ако и когато реши да я получи. 

Тя може да реши, че не е подходящият момент да получи помощ или да си тръгне. Това е  нормално. Важно е да не я насилвате и да не я съдите за това, че е взела това решение.  Оставете тя сама да определи границите на това, кое смята за безопасно и кое не е.  Помнете, че тя е експертът в собствените си преживявания. Въпреки това, ако имате  основание да смятате, че някой е в непосредствена опасност, тогава можете да се обадите на полицията или да насърчите жертвата да се обади на полицията, ако е в състояние да  го направи.  

Когато тя споделя преживяванията си, наистина я изслушвайте, опитайте се да я разберете  и не я обвинявайте. Нека знае, че не е сама, и я насочете към служби за подкрепа. Служителите за подкрепа могат да ѝ помогнат да се справи с насилието и да ѝ разкажат за  възможностите, които има пред себе си.  

Възможно е тя да е претърпяла физическо насилие, както и емоционално насилие. Ако тя  сподели тази информация с вас, можете да ѝ предложите да отидете с нея при личния  лекар или в болницата. Ако тя се чувства комфортно да го направи, можете да ѝ помогнете  да съобщи за нападението(ята) в полицията.  

Възможно е насилникът да ѝ е казал, че тя заслужава насилието. Уверете я, че това не е  вярно, никой не заслужава да бъде заплашван или нараняван. Няма оправдание за  поведението на насилника, насилникът е единственият отговорен за действията си. 

Използвайте подкрепящ език 

Може да е трудно да чуете човек да говори за това, през което преминава, но е важно  чувствата ви да не се превръщат в осъдителни думи.  

Осъдителният език по отношение на домашното насилие може да затвърди опасни  стереотипи. Той може да затрудни жените да разберат насилието, което преживяват, да се  примирят с него и да потърсят професионална подкрепа. Вместо "Ако бях на твое място,  щях да си тръгна", опитайте се да покажете, че разбирате многото пречки, пред които е  изправена - от финансови до емоционални, като кажете: "Разбирам, че има пречки да си  тръгнеш". Напускането е огромно решение, което може да доведе до по-нататъшно  насилие, и е важно тя да вземе своето решение, когато се почувства готова.  

Също така е важно да бъдете овластяващ глас и да не я обвинявате за насилието. Вместо  "Какво направи, за да го провокираш?", опитайте "Не заслужаваш това, независимо от  всичко" или вместо "Това не прилича на него", опитайте "Чувствата ти са валидни и аз ти  вярвам".  

Когато подкрепяте някого, думите ви са силни. Изключително важно е оцелелите да  получат правилния отговор, когато се обърнат към вас.  

Грижете се за себе си  

Не забравяйте да се грижите за себе си, докато подкрепяте някого. Не се поставяйте в  опасни ситуации. Не трябва да предлагате на насилника да говорите с него или да се  поставяте в ситуации, в които насилникът може да ви възприеме като заплаха. Ако 

насилникът знае, че вашият приятел или член на семейството ви търси за помощ, или ако  го конфронтирате за насилието, това може да доведе до ескалация. 

Защо тя просто не си тръгне? 

Трябва да спрем да обвиняваме пострадалите, че остават и да започнем да ги подкрепяме,  за да им дадем възможност да напуснат. След като разберем многобройните пречки, които  препятстват човек да напусне насилствена връзка - независимо дали става въпрос за  психологически, емоционални, финансови, физически или кибер заплахи - можем да  започнем да го подкрепяме и овластяваме да вземе най-доброто решение. Същевременно  държим единствено насилниците отговорни за поведението им. Ето някои от причините,  които пречат на жените да напуснат: 

Опасност и страх 

Една от най-важните причини, поради които жените не напускат, е, че това може да бъде  изключително опасно. Страхът, който жените изпитват, е съвсем реален - вероятността от  насилие след раздяла нараства значително. Данните от изследване на НСИ показват, че  20.5% от жените на възраст 18 - 74 г. в страната, които в момента имат или някога са имали  партньор, са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор. Сред  видовете насилие, причинено от интимен партньор, най-разпространено е психическото  насилие: 19.4% са пострадали от такова. (ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСИЛИЕТО, ОСНОВАНО НА ПОЛ  EU-GBV, 2021 НСИ) 

Изолиране 

Домашното насилие често разчита на изолиране на жертвата. Извършителят работи за  отслабване на връзките ѝ със семейството и приятелите, което прави изключително трудно  търсенето на подкрепа. Извършителите често се опитват да намалят контактите на жената  с външния свят, за да ѝ попречат да осъзнае, че поведението им е насилствено и  неправилно. Изолацията води до това, че жените стават изключително зависими от  контролиращия ги партньор. 

Срам, смущение или отричане 

Извършителите често са уважавани или харесвани в своите общности, защото са чаровни и  манипулативни. Това пречи на хората да разпознаят насилието и допълнително изолира  жената. Извършителят често омаловажава, отрича или обвинява жертвата за насилието.  Жертвите могат да се срамуват или да се оправдават пред себе си и пред другите, за да  прикрият злоупотребата. 

Травма и ниско самочувствие

Представете си, че всеки ден ви казват, че сте безполезни, и въздействието, което това  оказва върху самочувствието ви. Жертвите имат много ограничена свобода да вземат  решения във връзка с насилие, често са травмирани, редовно им се казва "не би могъл да  се справиш сам, имаш нужда от мен". Страхът е постоянен и те живеят в свят на ежедневен  ужас. 

Практически причини 

Насилниците често контролират всеки аспект от живота на жертвата си, като правят  невъзможна работата или финансовата независимост. Контролирайки достъпа до пари,  жените остават неспособни да издържат себе си и децата си. Те могат да се страхуват, че  децата им ще бъдат отнети.