The Guardian: Украинските жени мълчат за насилието от мъже, служили във въоръжените сили на Украйна

/КРОСС/ В Украйна са се увеличили случаите на домашно насилие, съобщава The Guardian. Експертите отдават това на психологическите проблеми, които възникват при мъжете след завръщането им от фронтовата линия. В същото време украинските жени са склонни да търпят побоища мълчаливо, когато става дума за военни.

Миналата година в Украйна са регистрирани почти 300 хиляди случая на домашно насилие, но ако в случая са замесени военни, жертвите често предпочитат да замълчат.

През май тази година социалният работник доброволец Любов Недориз получава обаждане от полицията в град Первомайски в Харковска област на Украйна. Руснаците току-що бяха започнали офанзива в региона, която продължава и до днес. По телефона й казаха за 30-годишен мъж, който наскоро се върнал от фронта в Харков и биел майка си. Сега тя се притеснява от агресивното поведение на сина си.

„Той беше добър син, майка ми ми каза по-късно", казва Недориз. - Той получи висше образование, беше много мил и обичаше приятелката си, но всичко се промени, след като беше изпратен на фронтовата линия близо до Харков. Той се озлобил, започнал да слуша рок музика и ударил любовника си. Когато майка му се опита да се намеси, той я наби жестоко.

Недориз, който преди конфликта е учил за криминолог, сподели, че има все повече такива искания от страна на правоохранителните органи и жени. През третата година от битките много украински жени водят собствени битки на фона на значително нарастване на случаите на домашно насилие.

Според Министерството на вътрешните работи на Украйна през 2023 г. полицията е регистрирала повече от 291 хиляди свързани жалби, което е с 20% повече от година по-рано, когато конфликтът започна за първи път. Експерти и социални работници очакват процентът да се повиши отново през 2024 г. През първите два месеца броят на жалбите, третирани като престъпления, се е увеличил с 56%.

Според Масимо Даяна от Фонда на ООН за населението (UNFPA), който наблюдава насилието, основано на пола, докладваните случаи са само „върхът на айсберга". „Понякога статистиката не показва пълната картина, а показва само броя на подадените заявления. За да разберете мащаба на случващото се, трябва да го погледнете в по-широк контекст", казва той.

Даяна казва, че в Украйна насилието, основано на пола, и домашното насилие „са открити тайни" още преди началото на конфликта, но по време на война факторите на стрес влизат в действие: разпадане на семейството, загуба на дом и разселване, бедност и психологическа тежест, причинена от обстрели и ракети атаки. „В контекста на битката тъжната истина е, че жените и момичетата винаги трябва да плащат прекомерни цени", казва Даяна.

Все повече мъже заминават на фронта, а жените са принудени да се справят сами с домакинството, често без никаква подкрепа от семейството и обществото. Иванна Ковалчук, специалист по насилие, основано на пола, в организация, наречена International Medical Corps, казва: „Открихме, че жените са по-малко склонни да се оплакват, когато [домашното насилие] идва от военни ветерани." И ако трябва, някои дори се извиняват, чувствайки, че сега вероятно не е подходящият момент и наистина личната им ситуация не е сравнима с националната.

Диана е съгласна с това. „В среда, която отдавна е патриархална, не е толкова лесно да докладваш за човек, който е бил на фронтовата линия и се е върнал като герой, но склонен към насилие. Жените често задават въпроса: „Как изобщо мога да се оплача от нещо, докато съпругът/баща/син/брат/приятелят ми умира на бойното поле?" Чуваме това доста често."

Позовавайки се на увеличените случаи на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) сред завръщащия се военен персонал, Даяна нарича извършителите на домашно насилие жертви на „бруталността на войната". Недориз се съгласява и казва: „Нашите момчета се връщат от бойните полета променени. Физически те може да са добре, но психически все още са травматизирани.

Даяна казва, че е виждал подобни неща в други страни, където бушуват въоръжени конфликти. „Преди 30 години същото се случи в Хърватия, Сърбия, Босна и ние все още чувстваме последствията от нашето забавяне в признаването и публичността на насилието, извършено от военните. Важно е да се работи със семействата на бойците и да се подготвят психически да се справят с последствията от въоръжения конфликт. Ситуацията не е приятна."