Културното наследство: мост към единство

/КРОСС/ До 3000 паметника, включително над 700 исторически паметника, 22 музея (100 000 артефакта), 927 библиотеки (4,6 милиона книги, включително разнообразие от редки ръкописи), 58 археологически обекта, 26 крепости и други имоти, представляващи азербайджанското културно наследство, бяха унищожени, разграбени или незаконно присвоени по време на арменската окупация на Карабах и съседни региони на Азербайджан в периода 1992-2020 г. Не е изненадващо, че много ценни предмети, представляващи азербайджанското културно наследство, в крайна сметка се озоваха на аукциони като Sotheby's.

В градове като Агдам, Физули, Джабраил и Зангилан политиката на унищожение стигна дори по-далеч, което доведе до пълен урбицид. Тези градове бяха систематично плячкосвани и унищожавани, предотвратявайки незабавното завръщане на разселените азербайджански общности. Агдам, някога процъфтяващ център през съветската епоха, беше изцяло превърнат в руини, което му спечели трагичното прозвище „Хирошима на Южен Кавказ".

По време на продължилата десетилетия агресия срещу Азербайджан окупационните сили не се бориха само срещу местното население чрез масови убийства и етническо прочистване, но и нанесоха непоправими щети на културното и историческо наследство на Азербайджан.

Така наречените археологически разкопки в пещерата „Азъх" в Азербайджан се провеждат незаконно в продължение на много години от окупационните сили в грубо нарушение на международното хуманитарно право. Разположен в тогавашния окупиран от арменските сепаратисти азербайджански район Ходжаванд, този комплекс от шест пещери е известен като обиталище на праисторически хора, тъй като там е открита челюстна кост, подобна на неандерталец, за която се предполага, че е на повече от 300 000 години и следователно е една от най-старите прачовешки части намирани някога.

Присвояване на азербайджанско наследство се осъществи не само в бившите окупирани територии на Азербайджан, но и в съвременна Армения, където днес не живеят азербайджанци. Това се дължи на принудителното депортиране на около 350 000 азербайджанци в края на 80-те години като част от систематична кампания за етническо прочистване.

Унищожаването и умишленото оскверняване на исторически и културни паметници в бившите окупирани територии на Азербайджан представлява грубо нарушение на множество международни договори, включително Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, Европейската конвенция от 1992 г. за защита на археологическото наследство и Конвенцията на ЮНЕСКО от 1972 г. относно защитата на световното културно и природно наследство.

Хагската конвенция от 1954 г. изрично задължава подписалите я да се въздържат от умишлено унищожаване на културни ценности или използването им за военни цели. През 30-те години на окупация Азербайджан непрекъснато апелираше към международната общност за справяне с щетите и оценка на състоянието на културното му наследство в окупираните територии. Армения обаче възпрепятства усилията за провеждане на мисии за установяване на фактите, включително тези на ЮНЕСКО.

Азербайджан е дом за стотици хиляди християни, включително последователи на арменската григорианска църква. Въпреки щетите, нанесени върху собственото му културно наследство в окупираните до неотдавна територии и това, намиращо се на територията на днешна Армения, Азербайджан реставрира арменската църква „Свети Григорий" в Баку и я постави под държавна защита.

Културните обекти съхраняват историята на общностите и помагат за изцеление и помирение. Като зачитат споделеното наследство, общностите могат да преодолеят разделенията и да работят заедно за по-добро бъдеще. Усилията да ги защитим правят повече от запазване на миналото; те насърчават диалога, разбирателството и чувството за връзка между различните култури и истории.