След срещата на НАТО в София. Ще се промени ли хода на войната в Украйна

/КРОСС/ Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация за подкрепа на Украйна до победа. Съюзниците да позволят на Киев да използва западно оръжие, с което да се защити, но и да атакува руски военни цели , поискаха делегатите по време на форума в София.

Ако бъде препотвърдена декларацията на Парламентарната асамблея на НАТО Украйна да може да използва западно оръжие срещу цели в Русия, това ще промени начина на водене на бойни действия и на войната. Има една опасност - това ще ескалира военния конфликт вертикално, каза в BTV „Тази сутрин" проф. Румен Кънчев, бивш зам.-министър на отбраната и експерт по международна сигурност и геополитика.

ATACMS е нов клас оръжие, което руснаците нямат. То е с изключително висока точност, тъй като целите се разпознават от Космоса. Въвежда се нов клас оръжие, много по-съвършен от сегашните. Това е колебанието на американците - Русия ще въведе същия клас оръжия. Ще има реципрочен отговор, а конфликтът ще продължи на по-високо ниво, коментира той.

Не мога да се съглася напълно. Русия и в момента атакува цели далеч на стотици километра от фронта чак до полската граница. Това, за което се говори в момента, е да се позволят атаки със западно оръжия в обсег между 50 и 100 километра отвъд руската граница, от които се извършват нападения срещу украинска територия, коментира Петър Карабоев, зам.-главен редактор на „Дневник". Парламентарната асамблея на НАТО има консултативна роля. Това не е място, на което се взимат решения. Това е място, на което се събират депутатите от НАТО, за да „сверят часовниците си". Събират се и обсъждат позиция преди срещата във Вашингтон, добави той.

Има различни формули за „победа". Украинското разбиране за победа е границата от 1991 година, но всички казват - „Но". Търси се решение, което е работещо и стабилно и то засега не само Украйна, но и структурата на сигурността в цяла Европа, допълни Карабоев.

Експертите коментираха и изказването на президента Румен Радев, който каза:

„Всички държави членки на НАТО са въвлечени в тази война - с предоставяне на разузнавателна информация, целеоказване, оръжия, муниции, подготовка, инструктори, съветници, контрактори. Европейски лидери открито говорят за това присъствие".

Няма значение дали нашето Народно събрание ще вземе решение за изпращане на военни, ако друга държава провокира пряк сблъсък с Русия. Ние нали сме член на НАТО, нали има член пети? Това няма какво да го обсъждаме, заяви още Радев след срещата си с швейцарския президент.

Според Карабоев изказването на президента съдържа грешки.

Или президентът е неинформиран, или е информиран и лъже. И в двете ситуации имаме сериозен проблем. Няма решение на НАТО за изпращане на войски. България е взела решение за участие като несражаваща се страна през 2022 година. Нарича се „веоннотехническа помощ". Това означава не само муниции, но и военни експерти, инструктори, съветници и на територията на Украйна, ако искате. Това не ни прави сражаваща се страна. Чл. 5 на НАТО се задейства при нападение срещу територията на държава членка, а не когато войник бъде ударен в Украйна. Чл. 6 дава допълнително уточнение - въоръжено нападение по чл. 5 е срещу територията на страна. В чл. 11 пише, че страните изпълняват договора спрямо конституционните си процедури. България е парламентарна република и решението за изпращане на войски може да бъде взето само от Народното събрание, подчерта журналистът.

Президентът отдавна поддържа тази линия. Ние всички смятаме, че тя е погрешна и не е в интерес на България. Парламентарната асамблея на НАТО постави високите задачи за срещата във Вашингтон след два месеца - увеличаване на военните бюджети, подкрепа за Украйна и вече в обсега на стратегическото мислене на НАТО е Азиатско-Тихоокеанския регион, където израства един гигант. Китай има амбиция да изравни междуконтиненталните ракети с тези на Русия и САЩ, каза още проф. Румен Кънчев.