Министър Цоков: Българските четвъртокласници с още по-добри резултати по математика и природни науки

/КРОСС/ Българските четвъртокласници подобряват резултатите си по математика и природни науки според изследването TIMSS, което се провежда в 59 държави. Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на представянето на международното проучване за 2023 г. По математика на българските четвъртокласници са постигнали 530 точки, което е доста над средните за страните 503 точки. По природни науки децата имат също 530 точки, което отново е значително над средния за държавите 494 точки.

„Тези резултати са добра атестация за образователната система в началните класове и ни дават отправна точка да работим в посока на това да ги запазим и през следващите етапи на обучение", каза министър Цоков. Той подчерта, че позитивната образователна и семейна среда са изключително важни за добрите постижения на учениците и това се доказва и от данните в изследването.

Постиженията на българските ученици по математика са близки до тези на техните връстници от Нидерландия (537 т.), Латвия (534 т.), Норвегия (531 т.), Чехия (530 т.), Швеция (530 т.), Финландия (529 т.), Австралия (525 т.), Германия (524 т.), Дания (524 т.) Сегашният резултат е най-високият за България, от включването й в изследването през 2015г. Тогава четвъртокласниците са постигнали средно 524т., а през 2019 резултатът им е 515 т.

По природни науки децата отново имат по-висок резултат в сравнение с 2019 г. (521т.) и съизмерим с този през 2015г. (536т.)

Резултатът на България показва, че няма статистически значима разлика в постиженията по природни науки на българските четвъртокласници и тези от Литва (537 т.), Швеция (533 т.), САЩ (532 т.), Ирландия (532 т.), Норвегия (530 т.), Румъния, Чехия, Словения и Латвия (526 т.), Унгария (524 т.), Дания (522 т.), Канада (521 т.) и Словакия (521 т.).

„Важен фактор за доброто представяне на българските четвъртокласници е учебното съдържание в начален етап", подчерта проф. Цоков. Той посочи, че по природни науки то е интегрално, а по математика с повече практически задачи. По думите му, за да се запазят тези резултати и през следващите етапи е необходимо да се промени учебното съдържание, като се структурира по нов начин и се заложи повече на проектно-базираното обучение.

Изследването TIMSS се провежда на всеки 4 години от 1995 година насам, а България участва за трети пореден път. Проучването в България обхваща 4103 ученици от 153 училища в страната, както и техните 232 учители и родителите на 4073 от тях.

TIMSS използва международни сравнителни равнища, като разделя способностите на учениците спрямо четири точки от скалата на постиженията им, наречени международни сравнителни равнища на способностите: напреднало (625 точки); високо (550 точки); средно (475 точки); ниско (400 точки). Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички ученици би трябвало да са преминали.

Според данните през 2023 г. почти половината от българските четвъртокласници достигат високото равнище на способностите по математика (45%) и по природни науки (48%), а 14% и 17% имат способности над напредналото равнище съответно по математика и по природни науки.

Според изследването образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници. Разликата в постиженията на българските ученици, които имат много образователни възможности в семейството (34% от учениците) и тези, които имат малко образователни възможности в семейството (27% от учениците), е 147 точки по природни науки и 122 точки по математика.

Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите и детските книги у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. От изследването става ясно, че семействата на учениците, които имат по-добри постижения, имат повече от 25 книги у дома, поне 25 детски книжки и поне един от родителите има висше образование

ПРЕСЦЕНТЪР НА МОН