Акция на „Грийнпийс“: Газов проект в румънското Черно море може да доведе до десетки хиляди случаи на преждевременна смърт

Днес на пристанището в Констанца активист на „Грийнпийс" - Румъния прелетя до сондажната платформа Transocean Barents и развя от въздуха транспарант с надпис „Спрете изкопаемия газ". Платформата в момента е в процес на финална подготовка, преди да бъде придвижена навътре в морето до сондажната локация на газовия проект „Нептун Дийп". В мирния протест взеха участие активисти на „Грийнпийс" от Румъния, България, Полша и Германия.

Според експертен анализ, изготвен за „Грийнпийс" - Румъния, 46 000 души по света могат да загубят преждевременно живота си до края на века, заради екстремните температури, причинени от парниковите емисии само на проекта „Нептун Дийп". [1] „Нептун Дийп" ще бъде разположен в румънската зона на Черно море и е най-големият проект за изкопаем газ в Европа. [2]

Цитираното изследване разкрива заплахата, която „Нептун Дийп" представлява за безопасността на всички, и то само по отношение на смъртните случаи, свързани с високи температури. „Нептун Дийп" ще допринесе и за увеличаване на замърсяването на въздуха, както и за поредица от екстремни климатични явления, които също са причина за хиляди жертви всяка година. Анализът сочи, че повече от 1,2 милиона деца, родени между 2010 и 2020, ще преживеят една допълнителна гореща вълна през живота си само в резултат на емисиите от „Нептун Дийп". Този сондажен проект, подкрепен с публично финансиране от ЕС, може да доведе до повече от 200 милиона тона емисии на парникови газове за 20 години. [3]

Влад Катуна, отговорник за климата и енергетиката в „Грийнпийс" - Румъния, заяви: „Кой ще обясни на децата ни, че в разгара на климатичната криза ние просто продължаваме да строим още по-разрушителна инфраструктура за изкопаеми горива? Изкопаемият газ е обещание за високи сметки за енергия, огромни наводнения и смъртоносни горещи вълни. Това не е бъдещето, което искаме. Газовата индустрия и румънските власти не могат да пренебрегнат заплахата, която „Нептун Дийп" представлява за нашето общо бъдеще. Този разрушителен проект трябва да бъде спрян."

Миналата седмица беше подписана първата сделка с германската енергийна компания Uniper SE за доставки за Германия. С „Нептун Дийп" Румъния иска да стане най-големият производител на газ в ЕС, докато редица анализи прогнозират, че ЕС не се нуждае от разширяване на доставките на газ, за да посрещне намаляващото търсене. [4]

Лиза Гьолднер, ръководител на кампанията „Бъдеще без изкопаеми горива" към „Грийнпийс", заяви: „Този проект, заедно с още много други нови проекти за газова инфраструктура, планирани от компаниите за изкопаеми горива, ще вкара ЕС в една остаряла, разрушителна енергийна система, която вреди на благосъстоянието, сигурността и бъдещето на хората. Трябва да се освободим от енергийната зависимост на изкопаемите горива, като инвестираме в намаляване на търсенето на газ, разширяване на възобновяемите енергийни източници и намаляване на енергийните загуби. ЕС и съответните национални правителства са длъжни да сложат край на смъртоносната газова треска на компаниите за изкопаеми горива, като започнат със забрана на всички нови проекти за изкопаеми горива."

В отворено писмо, подписано от над 78 хил. души, „Грийнпийс" призова ЕС и националните правителства да забранят всички нови инфраструктурни проекти за изкопаеми горива в ЕС. Следващата седмица газовото лоби ще се събере в Букурещ, Румъния, за Европейската газова конференция. Вече са обявени протести.

„Грийнпийс" - България вече близо година предупреждава за опасностите, свързани с проекта „Нептун Дийп". Публикация от март 2024 обърна внимание на непремерения риск от плаващи мини, саботажни действия и от войната, която продължава да бушува в непосредствена близост. Изразени бяха опасения за крайно негативни последствия върху биоразнообразието в морето и върху туризма по цялото българското крайбрежие, в случай на замърсяване от инцидент с газовата платформа. В становище от април 2024 до Министерството на околната среда и водите, „Грийнпийс" - България призова министерството да не приема доклада, изпратен от румънска страна в процеса по трансгранична консултация. Месец по-късно представители на „Грийнпийс" - България отправиха директно остри критики към инвеститорите по време на обществено обсъждане в град Каварна за проекта „Нептун Дийп".

Лица за контакт:

Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия" в „Грийнпийс" - България, 0889 521 550

Христо Панчев, координатор „Комуникации", „Грийнпийс" - България, 0887 892 516

Бележки:

[1] За да изчисли броя на свързаните с температурата преждевременни смъртни случаи, които биха могли да бъдат причинени от „Нептун Дийп", в цитираното изследване проф. д-р Вим Тиери, доцент в катедрата по вода и климат на Брюкселския свободен университет, използва метода „Mortality Cost of Carbon", разработен от американския изследовател Р. Даниел Бреслър, за да изчисли броя на свързаните с високата температура преждевременни смъртни случаи, които биха могли да настъпят в световен мащаб до 2100 г., причинени от днешните въглеродни емисии. Сценарият за емисиите, използван за този анализ, предполага повишаване на средната глобална температура с 4,1 °C до 2100 г. Оценките на смъртността от въглеродни емисии зависят от предположенията за емисиите, динамиката на климата и реакциите на човека към бъдещия климат. Всеки тон въглероден диоксид, отделен днес, ще допринесе за затопляне на планетата и до негативни ефекти в бъдеще. Връзката между изкопаемите горива и климатичната криза е добре установена, както и връзката между предизвиканото от човека изменение на климата и увеличаването на екстремните климатични явления. Не е възможно да се прогнозира с абсолютна сигурност как ще се промени климатът или какви ще бъдат последиците от това. Поради това представените тук оценки зависят от много предположения и са обект на известна несигурност. Целта на това изследване е да илюстрира степента, в която емисиите днес могат да доведат до бъдещи въздействия от изменението на климата.

[2] Повече информация за „Нептун Дийп" в медийния брифинг „Neptun Deep: a European climate threat"

[3] Въпреки че ЕС вече не финансира пряко добива на изкопаеми горива, може да подпомага инфраструктурата на подобни проекти. Газопроводът Тузла-Подишор (по който ще се транспортира газът от новото газово находище „Нептун Дийп" до брега и без който проектът не може да функционира) вече е получил над 230 млн. евро чрез Фонда за модернизация на ЕС и Европейската инвестиционна банка.

[4] ЕС разполага с достатъчно газ до 2040. търсенето на газ намалява в дългосрочен план