Доц. Стойчо Стойчев: Нищо ново в кампанията, всяка партия си пее своята песен

/КРОСС/ По средата на предизборната кампания разговаряме с доцент Стойчо Стойчев как протича тя, има ли нови моменти в нея. Възможно ли е в 50-то НС да влязат не 6 партии, както предвиждат социолозите, а осем? При какви условия Бойко Борисов би станал премиер за четвърти път? Според нашия събеседник голямата битка ще е за второто място между ППДБ, „Възраждане" и ДПС, а докато Корнелия Нинова е на власт в БСП, там няма да има никакво раздвижване.

- Как протича според вас предизборната кампания, доцент Стойчев? Казват ли ни партиите нещо ново?
- Всяка партия си пее своята песен. ППДБ си имат едно послание и то е „Направихме много грешки, но постигнахме хубави неща, трябва ни още време да ги довършим, затова ни дайте шанс". Отсреща ГЕРБ им казват „Стига толкова експерименти, стига глупости"! И оттук нататък - стига емоции, ако ще има коалиция, да е коалиция като хората. ДПС обичайно нищо не казват. БСП няма значение какво казва, защото там проблемът не е в говоренето, а в лидера, докато госпожа Нинова е на власт, там няма да има раздвижване. „Възраждане" искат да предоговарят разни членства, това е чист популизъм, който като предизборна стратегия е ефективен, но като управленска перспектива става изключително проблематичен, защото не може да се изпълни. ИТН не съм ги чул какво казват. Новите „Солидарна България и „Синя България" имат някакви послания анти естеблишмънта, старите са компрометирани, ние представляваме някаква нова платформа. Ваня Григорова казва „аз съм истинското ляво", а „Синя България" - ние сме истинските десни. Това са посланията, а като цяло кампанията е вяла, защото е перманентна, постоянно сме пред някакви избори и напрежение, така че няма нещо фундаментално, което да се случи в момента и да изкриви тези неща, а скандалите, които се въртят в момента, са планомерни тип черен пиар, нямат кой знае какъв ефект, с изключение на катастрофата с Кирил Петков.

- А тези записи, които излизат всеки ден?
- Записи като записи, те са в онзи стил, който изнесе преди време Радостин Василев. Предполагам, че и още ще излязат. Те няма да разколебаят тези, които са останали да гласуват за ПП. Като гледам социологическите проучвания, те вече са стигнали един екзистенциален минимум. При два милиона и половина с намерение да гласуват, 13 процента са 270 000 максимум. ППДБ успяха да обединят тези хора около себе си, които са най-твърдите им фенове и каквото и да се случи, те няма да се разколебаят. Черният пиар в момента няма да намали резултата им.

- Но в борбата за второто място ППДБ почти се изравниха с ДСП и „Възраждане"...
- Да, сега въпросът е дали ПП драматично се проваля и дали ДПС и „Възраждане" се натягат и ще успеят да ги изместят от второто място. ДПС прави някаква организация, Пеевски ще иска да изпревари „Промяната"и да докаже, че като е станал председател, нещата дръпнаха. Костадинов едно си знае - ние сме втори и без друго, защото не ни пускат да сме първи. Така че напрежение за второто място ще има.

- Възможно ли е според вас някоя от новите формации - „Синя България" и „Солидарна България" да прескочи бариерата и да попадне в 50-ия парламент?
- Всичко е възможно. Може нито една да не влезе, може и двете да влязат, а може и само едната. Всичко зависи от избирателната активност. Парадоксалното е, че ако тя е висока, бариерата се вдига и малки партии трудно ще влязат. От друга страна при висока избирателна активност за малки партии може да гласуват хора, които обикновено не ходят до урните, те в последния момент преценяват кои имат шансове от малките и гласуват за тях. Сега ИТН имат два пъти повече проценти от „Синя България" и „Солидарна България", но в последния момент може да се озоват наравно с тези формации. Така че според мен трите формации - ИТН, „Синя България" и „Солидарна България" са в равностойно положение - една или две от тях да влязат, всичките да влязат - зависи много от обстановката на изборния ден и избирателната активност. Така че всичко е възможно. Оттам нататък колкото повече по-малки партии влязат, толкова по-лесно след това ще се състави работещо мнозинство. София беше доказателство за това. И Григорова, и Лилков работеха за това да се намери решение да тръгне работата на СОС и сътрудничеха най-много за това. Просто имат интерес, защото при предсрочни избори те са изхарчили всичко, а шансът да влязат отново е много малък. Затова винаги малките партии са заинтересовани да има работещо мнозинство. Това е логиката и затова те винаги ще подкрепят някакво правителство в ключови моменти, дори и да не участват в него.

- Значи е по-добре в НС да има не шест, а примерно осем партии?
- При сегашните шест партии вече ще е трудно да се състави коалиционно управление. А при по-голяма фрагментация е по-вероятно да се формира стабилно мнозинство, което е парадоксално, но е факт. Защото при по-малко субекти нещата стоят на кантар и никой не може да надделее. Докато при голяма фрагментация големият ще има възможност да привлече малките под някаква форма, колкото и парадоксално да изглежда Ваня Григорова и „Синя България" да подкрепят правителство на ГЕРБ.

- Както бе във второто правителство на Бойко Борисов, където в коалицията бе и АБВ...
- Да, тогава Ивайло Калфин бе дори вицепремиер, те не бяха нужни за мнозинство, но тогава Румяна Бъчварова ги включи, за да има максимално широко представителство, но в крайна сметка те напуснаха. Но каквото и да говорим, в момента парламентарната група на ППДБ е много по-мобилизирана, отколкото едно време тази на Реформаторския блок. Те не ходеха на работа, нямаше ги в парламента. Докато при ППДБ няма такива волни изпълнения. Дисциплинирани са, но въпросът е колко депутати ще могат да вкарат и дали ще могат да си договорят участие в управлението.

- Прави впечатление, че по страната ходят само лидерите на ППДБ, от „Да, България" като че ли потънаха?
- И на мен това ми прави впечатление. Атанас Атанасов се беше появил май в Шумен, но Христо Иванов категорично го няма никъде. „Да, България" си правят отделна кампания. Днес са примерно в Пловдив, разговарят с гражданите. Те имат някак си различно поведение от ПП в момента. Едната интрига е, че искат да цакат ПП с преференции. Под сурдинка там се говори, че ПП си заминават, а ние трябва да се оправяме.

- Не означава ли тази различна кампания опит на „Да, България" да се разграничи от ПП и да бъде евентуалната трета партия в едно бъдещо правителство на ГЕРБ и ДПС? Такива варианти отдавна битуват...
- Зависи. Ако „Да, България" имат повече депутати от ПП в бъдещата парламентарна група, тя може да се разпадне, защото те са конформисти и лидерството ще поеме Христо Иванов. Ако такава е играта, може и да стане, но и към момента не им е ясно това и ще искат да видят на първо време какви ще са резултатите. Ако се окаже, че „Да, България" имат повече депутати от ПП, възможно е да се регистрират и като две отделни парламентарни групи. Както стана навремето с ОДС през 2005 година - влязоха като една коалиция, и после някои партии се регистрираха като отделни групи. Но това ми се струва малко вероятно. Ако ПП се регистрират отделно, ще се маргинализират тотално и при следващи избори съвсем ще изчезнат. Така че форматът ППДБ няма да се разпадне, просто лидерството в него ще се промени - ако досега Кирил Петков говореше от името на групата, след изборите това ще го прави Христо Иванов.

- От известно време отговорни фактори в ГЕРБ говорят, че премиер трябва да бъде отново Бойко Борисов. Това само за мобилизация на електората ли го правят?
- Те може и да го искат, но зависи от реалността. Да се върне Бойко Борисов като премиер означава, че трябва да има пълен контрол над парламента. Защото как го виждаш той да е министър-председател, а в парламента шефове да са му Христо Иванов, Кирил Петков или Ваня Григорова и да му клатят кабинета с вотове на недоверие? Борисов би станал премиер само когато е сигурен, че ще контролира парламента и няма кой да му вземе главата при вот на недоверие. А ГЕРБ няма да спечели такова мнозинство, няма да го има и с ДПС. Към момента според проучванията доближават до такова мнозинство, дали ще го получат е друг въпрос. Не знам дали Борисов ще се съгласи да стане заложник на Пеевски. Хубаво, ще стане той премиер на правителство на малцинството, ще го играе пак като през 2009 година, ДПС ще го подкрепи, но няма да е официална коалиция, за да не дразни някои хора. Но във всеки един момент Пеевски може да го свали, както Лютви Местан свали Орешарски преди 10 години. Смятам, че Бойко няма да се съгласи да бъде Орешарски номер две. Така че според мен той няма да е премиер, може да пробват експертно лице със супербиография примерно като Габровски, като Антон Хекимян в София... Борисов е винаги там, където е центърът на властта и затова в сегашния все още действащ парламент стана депутат защото видя, че центърът е там. Преди това не беше в парламента, защо да стои там и да го плюят разни Дончеви, Манолови, Бабикян... След което усети, че в 49-то НС може да се формира мнозинство и той да е в него. И затова докато центърът на властта не бъде в Министерския съвет, той няма да отиде на „Дондуков" 1.

- Ще се състави ли правителство в 50-то НС, или Димитър Главчев ще продължи да си управлява до нови избори, вероятно след президентските избори в САЩ?
- Възможно е. Заради промените в конституцията има действащ парламент по време на служебното правителство, този парламент може да си приема бюджет, да назначава, да уволнява, да избира квоти на регулатори. През това време има кабинет, който не е напълно подчинен на президента. Министър-председателят има доста по-голяма автономност. Тази възможност е доста по-работеща отколкото предишната, когато нямаше парламент и служебното правителство нямаше къде да внесе законопроекти. Докато сега парламентът си работи, правителството може да си внася законопроекти, там да ги гласуват, може да викат Главчев когато си поискат да отговаря на разни питания. Така че този вариант е добър.

- А коя би могла да бъде третата партия, която да направи една евентуална коалиция ГЕРБ-ДПС по приемлива и у нас, и по света?
- Ако няма нито една, ще бъде много подозрително. Борисов ще се опита да вкара ППДБ, но зависи какви условия те ще поставят. Ако „Синя България" влезе, ще е съвсем различно, тя ще е много по-легитимен партньор от ИТН.

- Прави впечатление на много хора, че по медиите много активно се лансира „Солидарна България" и специално Ваня Григорова, а за „Синя България" почти нищо не се чува?
- Така е, да. Очевидно имат пари да плащат на медиите. А в „Синя България" са хора, които са отдавна в политиката и си има електорат, когото не трябва много да бъде агитиран. Докато при „Солидарна България" тепърва ще се търсят хора, които да гласуват за тях.

- Извънредни заседания на парламента се оказаха почти безсмислени и се използват само като трибуна за предизборна агитация и пропаганда?
- Може и да е така, но депутатите имат право да ги свикват и ги свикват. То и вотовете на недоверие почти винаги са безсмислени и слушаме глупости, но това си е част от парламентаризма.

- Според вас ще има ли полза от полицейските акции срещу купения вот и на клиентелното гласуване?
- Зависи колко са мотивирани дилърите и организаторите на този вот. Ако са силно мотивирани... При акциите могат да се хванат някои хора на ниско ниво, на босовете много трудно могат да противодействат. Интересно е да видим какво ще се случи на места, където ПП са имали супер резултати, например в столичния квартал „Христо Ботев"...

- Разговаряме в навечерието на 24 май. Приключи ли сагата със заплатите във висшите учебни заведения, доцент Стойчев?
- Не е приключила. Синдикатите са постигнали исканията си и затова няма ефективни стачни действия. Но ректорите не са доволни, защото искат някакви по-устойчиви решения, така че нещата станаха малко разкрачени. Правителството е удовлетворило всички искания, които зависят от него и няма за какво да се протестира срещу този кабинет, защото от него вече нищо не зависи. Парламентът е в оставка, какво да протестираш пред него? Имаше среща с всички парламентарни групи, те са подкрепили исканията. Да протестираш срещу Главчев? Ами той ще каже - аз направих каквото трябваше. Така че ситуацията в момента е раздвоена - хем са изпълнени исканията на синдикатите, хем ректорите са недоволни, защото искат нещата да бъдат уредени дългосрочно. Но това е вече въпрос към следващото управление. Сега никой не може да направи нищо по този въпрос.

Интервюто е на Тодор Токин

Източник: Труд