Св. Онисим раздал богатството си на бедните, след жестоки мъчения е осъден на смърт

/КРОСС/ На 15 февруари Православната църква почита паметта на св. Онисим, ученик на св. апостол Павел, и на преподобни Евсевий Сирийски. Във Фригия, област в Мала Азия, живял богат и знатен човек на име Филимон.

Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон приел християнската вяра и по-късно бил причислен към седемдесетте апостоли. Той притежавал роб на име Онисим. Заради свое провинение и поради страх от наказание Онисим избягал в Рим, където проповядвал свети апостол Павел.

Той приема християнството и става негов сподвижник. Скоро след това апостол Павел научил историята на своя ученик. По негово настояване Онисим се върнал при господаря си, който му дал прошка, правото да бъде свободен и го надарил с богатство. Онисим раздал парите си на бедните и се отдал в служба на Бога.

По-късно свети Онисим бил посветен в тайнството Свето Кръщение и станал един от апостолите. Той изнасял своите проповеди в Испания, Гърция и Мала Азия. На преклонна възраст св. апостол Онисим бил поставен за епископ на Ефес. При царуването на Траян (98-117 г.) свети Онисим бил повикан в Рим при управителя Тертил и е изправен на съд за изповядването на християнски убеждения. След това е изпратен на заточение в Путеол и след жестоки мъчения е осъден на смърт.

Тялото му е взето от богата жена, положено в сребърен ковчег и почетно погребано през 109 г. За родното място и родителите на преподобния Евсевий са се запазили много малко сведения. Известно е само, че отначало той постъпил в манастир, след това излязъл от обителта и се изкачил на върха на планина, близо до която е разположено селището Асиха. Построил си ограда от недялани камъни и останал да живее там, като се предал на строго подвижничество.

Бил облечен само в кожена дреха, а се хранел с грах и бобови растения. Като пренебрегвал телесната немощ, преподобният живял така строго до най-дълбока старост. Когато зъбите му изпадали, той не можел да дъвче храната. Понасяйки мъжествено всяка несгода, той никога не живял в къща. Лицето му било набраздено с бръчки, а тялото му - толкова изсушено, че поясът му не можел да се задържи на него. Понеже славата му се разнесла надалеч, множество хора започнали да идват при него, и бягайки от славата, той се прибрал в близкия манастир.

Там си построил до стената неголяма ограда и продължил обичайните си подвизи. Постът на преподобния бил толкова строг, че в продължение на седемте седмици на великия пост той употребявал за храна само 15 смокини. Водейки такъв строг подвижнически живот, преподобни Евсевий живял повече от 90 години и след тежка болест се преставил в Господа.