Откриване на фестивала „Опера на върховете – Белоградчишки скали“

/КРОСС/ За осми път Белоградчик ще посрещне гостите от страната и чужбина на фестивала „Опера на върховете - Белоградчишки скали". Публиката ще има удоволствието да гледа операта "Мадам Бътерфлай" на Джакомо Пучини, а след това ще бъдат представени балетите "Кармина бурана" на Карл Орф и "Дон Кихот" на Лудвиг Минкус.

"С убеденост изразявам мислите си, че всяка оперна и балетна продукция на открито е като уникат в многоцветната гама от емоционални състояния и духовна сила, идваща от сливането на природните дадености и внушенията и посланията на музиката, текста, пеенето и играта на открито. За първи път реализираме международен проект в сътрудничество с творци от Южна Корея с новата постановка на операта "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини. Тя е един истински оперен връх, който посвещаваме на 100 годишнината на великата "Мария Калас." - казва Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет.

Подготовката за оперната премиера е на финала. Декорът вече е изграден в двора на крепостта. Изградена е и трибуната, костюмите са готови. След като репетира в залата на Софийската опера целият състав вече е в Белоградчик. На 4, 5 и 6 август ще бъдат спектаклите, в които участват солистите, хорът и оркестърът на Софийската опера.

Южнокорейският режисьор Гап-гюн Джонг пристигна в София, за да направи премиерата на операта „Мадам Бътерфлай" на Пучини. С него е и екипът му: Сук-йонг Ким - асистент режисьор, Хьонг-джонг Ким - сценограф, Дже-хи Ли - костюмограф.

Цветана Бандаловска, Йорданка Дерилова и Лила Ли ще се превъплътят в ролята на Чо-Чо-Сан, Даниел Острецов и Емил Павлов пресъздават Пинкертон, Кирил Манолов и Венцеслав Анастасов ще бъдат Шарплес, а Весела Янева и Мария Радоева - Сузуки. Спектаклите ще дирижира Андрей Галанов.

Според режисьора Гап-гюн Джонг, който е и директор на оперния театър в Тегу, Южна Корея операта „Мадам Бътерфлай" е шедьовърът на Пучини.

„Нашият театър в Тегу и Софийската опера имат приятелски контакти и решихме да направим обмен на постановки. Господин Карталов създаде за нас „Турандот", а ето сега ние сме тук за „Мадам Бътерфлай". През октомври ще посрещнем вашата опера с постановката на „Електра" на Рихард Щраус" споделя господин Джонг и продължава. "Нашият голям оперен фестивал в Тегу навършва двайсет години. Каним всяка година по един или два театъра. Миналата година гостува театърът от Манхайм, които представиха „Пръстенът на нибелунга" на Вагнер. Посрещнахме и театъра от Ферара с „Дон Жуан" на Моцарт. Тази година ние ще върнем визитата и през ноември ще бъдем във Ферара с „Турандот", постановката на Пламен Карталов. Този културен обмен е много качествен".

Вие сте първия режисьор от Азия поканен да осъществи оперен спектакъл в Торе дел Лаго.

Да, на фестивала на Пучини. Когато направих „Мадам Бътерфлай" записах спектакъла ва видео. Изпратих касетата в Италия. Интендантът на фестивала я гледал и ме покани. Беше през 2003 г. Работих две години за фестивала на Пучини. След това отидох в Германия в Карслруе, след това във Франкфурт. После пътуванията и работата ми продължиха по целия свят.

Освен режисьор сте и директор на операта в Тегу. Колко опери предлагате на публиката?

Всяка година правим по дванайсет заглавия и около осемдесет спектакъла, като имаме и балетни постановки.

А има ли корейски творби?

Да, имаме много известен корейски композитор, който се казва Исанг Юн. Той живееше в Германия. През 1972 г. театърът в Мюнхен постави неговата опера „Шин Чанг". Това е историята на една корейска жена. Това е важна корейска история. Тя е написана на немски. Миналата година поставих този шедьовър след петдесет години. През 2025 г. с този спектакъл ще гостуваме в Естонската национална опера, а през 2026 ще я играем и в Манхайм.
Дали операта на Тегу ще гостува и в София?

Надявам се. Но като първа стъпка тази година през декември ще гостуваме в София с нашия младежки състав. Имаме оперно студио. И ще се представим в операта „Бохеми". В единия спектакъл ще пеят ученици на Маестра Райна Кабаиванска, а в другия нашите млади певци.

Гап-гюн Джонг е учил пеене в Сеул, а след това режисура в Миланската Скала. От 2021 ръководи операта в Тегу.

Лила Ли - Чо-Чо-Сан

Лила Ли учи пеене в Милано, Новара, Парма и в академията "Орацио Веки" в Модена с Райна Кабаиванска. Дебютира в "Турандот" на Пучини през 2008, а днес вече е желан гост на различни сцени в Европа. Това лято тя гостува с Турандот и на Античния театър в Пловдив. Участвала е в постановката на "Турандот" на Пламен Карталов в Тегу.

За първи път представя ролята на Чо-Чо-Сан на арената в Анталия през 2021 г., а след това и в Ефес. Тази продукция на Софийската опера ще бъде трета за нея.

Променя ли се вашата Бътарфлай след всяка продукция? Каква ще бъде тя сега?

С всяка нова продукция тя узрява, започвам да я разбирам по-добре. Разкривам все по-задълбочено същността на тази девойка - какъв е бил нейният статут, какво става след като произлиза от благородна фамилия, която пропада в обществото. Тя не е искала да бъде гейша, но в крайна сметка е станала такава. Защо е предпочела да приеме този брак, защо на края решава да се самоубие? Това са все въпроси, на които първият път не успях да си отговоря и да разбера. Признавам, че с всяка продукция не само я откривам все повече, но и самата аз узрявам с този образ.

По-лесно ли е за една жена, която идва от Изток да разбере по-добре Чо-Чо-Сан?

Да, що се отнася до това да разбереш традиционните отношения на Изтока е по-лесно. Но нека си дадем сметка, че операта е написана от екип от Запада. Самата аз по-голяма част от живота си съм прекарала в Европа. Така имам възможност да погледна на партитурата от двете страни.

Цветана Бандаловска - Чо-Чо-Сан

Тя е една от звездите на националната ни опера. Това лято направи великолепни превъплъщения като Зиглинде във "Валкюра" и Гутруне в "Залезът на боговете" в рамките на Вагнеровия фестивал. Сега ще представи своята нова Чо-Чо-Сан. Ролята на влюбената японка Цветана изпълнява за първи път през 2004 г. в Руан, Франция, а след това и в няколко други постановки.

Как развивате своята Бътерфлай. При този образ не е достатъчно само музикалната работа.

В началото японската естетика ми беше много далечна. Намерих много книги, започнах да чета за културата, за традициите, за всичко. Работих със съпругата на диригента Борис Спасов, която е японка, знае и танците, и походката, и поклоните. След това се запознах с други японки, с които също разговарях на тази тема. Пяла съм и с японки. Имах продукция, в която аз бях единствената европейка. Те не знаеха толкова, колкото мен. Два месеца вкъщи си връзвах колонете, репетирах движения, походка, исках да правя всичко като Мадам Бътерфлай, за да ми стане втора природа, за да не го мисля, когато съм на сцената.

Какво е новото? Първо, че в партитурата се откриват винаги нови неща. Скоро прочетох, че са известни песните, които Пучини е използвал в операта. Непрекъснато обновявам информацията, която имам и това ме обогатява. Когато открия тези нови неща в музиката на Пучини, тя ми звучи по друг начин. Това променя и тялото ми, и излъчването ми, и лицето, и дори гласа ми. През годините минах през много версии на моята Бътарфлай в зависимост от изискванията на режисьора и моите изисквания, защото аз всеки път правя експеримент. Една роля не е научаваш я и след това я пееш. Всеки път има нещо ново, искаш нещо ново да опиташ. В първо действие тя е на 15 години и аз търся лиричния звук, чистотата, тази кристалност. Второ действие е след три години. Там търся по-женствен звук. В драматичните моменти идва и тази дълбочината.

А партньорите в тази постановка?

Много съм щастлива, че този път сме три. Иначе винаги съм била сама. Рядко има колежки, от които да се уча. Много сме различни. Йорданка Дерилова е една великолепна певица. Тя е драматичен глас. Много уча от нея, уча и от Лила, която носи азиатската красота и естетика. Щастлива съм да ги имам като пример. Аз съм от хората които не се притесняват да питат за всичко, дори и за тяхното разбиране на образа.

В последните години се научих да бъда много вярна на автора и започнах да бягам от насложените традиции от певците при изпълнението и се връщам към написаното. Това ми отвори ново небе. Днес, когато отворя клавира, виждам, че Пучини много подробно е написал всичко. Тъй като последно пях Вагнер, господин Константин Тринкс казваше, че Вагнер е имал доверие на своите немски изпълнители. Пучини не е имал доверие на своите италианци, защото е знаел, че те ще си правят каквото си искат, затова е описал всеки такт. Това е голямото богатство. Аз сега го откривам. Това е ново за мен. Затова съм благодарна, че отново имам нова постановка. Тя е много традиционна, по-статична, по-медитативно е всичко, по-бавно. Това ми носи хармония. Допада ми, защото мога да вляза в различни измерения докато пея, да следвам фразата и чувството.

Цветана Бандаловска е завършила НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София. От 2001 г. е солист на Софийската опера и балет, където представя роли в опери на Верди, Пучини, Вагнер, Р.Щраус и др.

Йорданка Дерилова - Чо-Чо-Сан

И Йорданка Дерилова се включва в премиерата на "Мадам Бътерфлай" след едно забележително изпълнение на Брюнхилде в "Залезът на боговете" от програмата на Вагнеровия фестивал. По покана на Пламен Карталов с тези два спектакъла тя отбеляза трийсет години от сценичния си дебют и беше удостоена с плакет като почетен член на Софийската опера, където дебютира през 1997 г. като Елизабет от "Дон Карлос" на Верди.

„Когато подготвям роля, която вече съм изпълнявала, винаги търся да допълвам образа, да доизградя съдържанието. Промяната се случва и заради съзряването на гласа. В репертоара ми има роли, които постоянно пея на различни места, в различни постановки - модерни или класически. Смятам, че човек трябва да се постави в изискванията на режисьора, които във всеки един вариант са различни", разказва Дерилова.

Като Чо-Чо-Сан дебютира на 11 май 1999 г. в Пражката опера, а последната постановка на тази опера, в която участва е от 28 април тази година в операта в Десау.

Всъщност, Вагнер и Пучини са композиторите, които често изпълнява.

„Аз смятам, че стига гласът да позволява и певецът да знае как да подходи към ролята, как да я подготви и представи, стига да има качества, добра постановка и техника могат да се комбинират в италианската и немската музика. Певецът трябва да остава верен на себе си и да подхожда умно", споделя певицата.

Йорданка Дерилова е завършила Софийското музикално училище „Любомир Пипков", след това Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров" в София. Първият й постоянен ангажимент е за Пражката опера през 1998 г. От 2003 е член на ансамбъла на театъра в Десау, където е и до днес. През 2009 г. е удостоена със званието Камерзенгерин.