ВАС прекрати делото за раздаването на 5G честоти

/КРОСС/ 8 януари 2024 беше един тъжен ден за българския потребител на мобилни услуги. На този ден с Определение No.81 Върховният административен съд прекрати делото, заведено срещу Комисията за регулиране на съобщенията, с което трябваше да се върне за нова процедура раздаването на новите честоти (3.6GHz) на мобилните оператори. Прекратяването е обосновано с това, че жалбоподателят Мобилни алтернативни комуникации АД не е заинтересовано лице и в тази връзка няма право да обжалва.

Това решение на ВАС беше изненадващо, имайки предвид, че две години по-рано, в съвсем началната фаза на същото това дело, ВАС вече беше взел решение, че МАК АД са заинтересовано лице.

Нещата се променят, ще кажете вие. Доста любопитно е тогава и решението на същия този ВАС по другото дело, което МАК АД завежда срещу решението от 28.01.2021, с което КРС приема резултатите от откритите на 21.12.2020 обществени консултации, задължително предхождащи откриването на търга, като по него ВАС постановява на 13.03.2023 не само че МАК АД е заинтересовано лице, но и отсъжда в негова полза, и връща процедурата по обществените консултации на същия този търг за съобразяване със законовите изисквания, които са нарушени.

С новото решение от 8 януари, чисто процедурно, без да бъде разгледано по същество, делото беше прекратено и решението на КРС, касаещо тръжната процедура за раздаване на новите честоти - оставено в сила. Съдът така и не се произнесе дали тръжната процедура е законна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Защо беше толкова важно това решение?

Според действащия закон тази процедура за раздаване на нови честоти на мобилните оператори беше единственият лесен начин Комисията за регулиране на съобщенията да си спази законовото задължение и да поощри конкуренцията в сектора на мобилните комуникации в България, като наложи изискване на мобилните оператори да позволят виртуални мобилни оператори в собствените си мрежи (MVNO). Нещо, което те не искат.

С това беше изпуснат може би историческият шанс в следващите 20 години сравнително лесно да се появи конкуренция на съществуващите 3 мобилни оператора и да се радва българският потребител на съвременни и разнообразни услуги - нещо, на което се радват потребителите в цял свят. Не, не е шега. Не съм сигурен за Северна Корея, но във всички други държави по света, които познаваме, даже и там, където не е задължително, като в Украйна, съществуват виртуални мобилни оператори. В някои държави като Дания те държат половината от мобилния пазар.

Ако искате повече детайли, моля продължете да четете по-надолу.

България исторически е била една от държавите с най-добър интернет в света. Предприемачите у нас стартираха отрано, в далечната 1996 г., и много бързо развиха своите мрежи и услуги в конкурентна среда. В разцвета на индустрията в България имаше над 1000 регистрирани и работещи малки и големи интернет доставчици. България системно беше в Топ 5 (не топ 25) на държавите с качествен и евтин интернет.

През последните 10 години обаче, иначе логичният процес на консолидация и навлизането на мобилните оператори на пазара на фиксираните услуги за дома, доведе до рязкото намаляване на интернет доставчиците, цените се покачиха, обслужването стана зле, и... както знаете, всички сме потърпевши. България се срина в световните класации за качествен и евтин интернет.

Единствените телеком услуги, които показват сериозен ръст според отчетите на КРС, са пакетните предложения с включени в тях мобилни услуги. Цените на тези услуги се повишават непрекъснато от години, нещо очевидно за българския потребител.

Едно от решенията в такава ситуация би било отваряне на реални възможности повече компании да предоставят мобилна услуга чрез познатите по цял свят виртуални мобилни оператори (т.нар. MVNO), работещи върху мрежата на съществуващите оператори.

В България MVNO не са забранени, но мобилните оператори отказват да ги пуснат в мрежата си.

В опит това да бъде променено преди повече от 7 години 5 алтернативни оператора се обединяват в нарочно дружество - Мобилни алтернативни комуникации АД и започват преговори с 3-те мобилни оператора. МАК срещат сериозна съпротива от някои от операторите, от други привидно се приема идеята, но не се придвижва с години с най-различни оправдания. През 2019 г. МАК стартира медиационна процедура в КРС, за да може да продължи преговорите си. Даже и това не помага.

Тъй като директните преговори не помагат, алтернативните оператори се фокусират да работят през българския съд, като обжалват провежданата процедура за раздаване на новите честоти (тази, с която започна статията, по-горе). В рамките на обществените консултации МАК, подкрепен от Браншовата асоциация на българските телеком оператори (БАБТО), представя позицията, че е необходимо въвеждане на задължение за спечелилите оператори да отворят мрежите си за бъдещи MVNO проекти като част от условията на лицензията. В решението на КРС за приемане на резултатите от това обществено обсъждане становището на МАК изобщо не е разгледано и мотиви за приемане или отхвърляне на предложенията му не бяха дадени.

Паралелно алтернативните оператори се насочват към усилия да повлияят на законодателната рамка в България. Моментът изглежда удобен, защото на дневен ред е транспонирането на новия Европейски кодекс на комуникациите, в който има ясни изисквания за насърчаването на конкуренцията. Любопитно е да се отбележи, че в новия Европейски кодекс няма твърдо задължение за налагане на MVNO в държавите членки и това до голяма степен е така, защото във всяка друга Европейска държава вече има MVNO и законодателят очевидно е решил, че няма проблем, който да решава! Да, да, ама не, както двойно утвърдително, отрицателно, беше отговорил на журналисти преди години един държавен чиновник. За България това не важи.

След трудни преговори с министерството на транспорта и съобщенията (имаме видеозапис, направен с разрешение), във финалните текстове на измененията на ЗЕС наистина е включена възможността регулаторът да налага мерки при издаване на разрешения, включително да налага споделен достъп, като отчете пазарните условия, тоест чрез извършване на ограничен пазарен анализ с оглед съответната процедура (чл.80а от ЗЕС). Това е изключителен успех по пътя към реалното осъществяване на MVNO проект.

Радостта е кратка.

Докато още течаха обсъжданията и преговорите, явно с намерение да се изпревари влизането в сила на измененията на ЗЕС, в края на 2020 г. КРС започна обществени консултации относно обявено намерение за издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3.6 GHz. Този обхват е ключов за разгръщането на 5G мрежите и трите мобилни оператора логично имаха сериозни апетити към него.

С огромна скорост българският регулатор претупа обществените консултации и на 28.01.2021 г., само месец преди обнародването на новият закон (на 09.03.2021), обяви търга за раздаването на новите честоти, очевидно по правилата на стария закон, и цялата работа по подобряването на новия закон отиде на халост.

Бързането, както се казва, се изплаща добре. Толкова за подкрепата на държавата и независимите регулатори за конкуренцията на пазара за мобилни услуги!

Така КРС раздава 3 х 100 MHz на трите мобилни оператора, като на практика наддаване няма, а година по-късно КРС въз основа на предвидена опростена процедура в ЗЕС раздаде и допълни 3 х 20 MHz на същите три дружества.

Така към момента изглежда, че търговските преговори не са реална възможност за MVNO, а институционалната среда не просто не подкрепя, а пречи за разгръщането на проекти, които биха съживили конкуренцията на един вече разпределен пазар със съмнения за наличие на олигополни структури.

И за да завърша иначе песимистичната статия с още по-тежки изводи, трябва да кажа, че разрешаването на MVNO в България съвсем не е панацея и само по себе си не може да доведе до съществена промяна. За да се подобри пазарът, държавата в лицето на законодателя и независимите регулатори (това включва Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите), трябва да създаде, приеме и започне да изпълнява цялостна стратегия за поощряване на конкуренцията в телеком бранша. Тя би включвала промени в това как се разрешава и поощрява изграждането на нови мрежи, как се поощрява навлизането на нови играчи на пазара, да се променят правилата, по които новите и малките оператори купуват съдържание за своите телевизионни услуги, и много, много малки и не-толкова малки промени, които да обърнат наложилата се от години тенденция на мачкането на алтернативния оператор и откритата държавна подкрепа само на големите!