The Economis: Америка се готви за нова надпревара в ядрените оръжия

/КРОСС/ Вашингтон се готви да увеличи ядрения си капацитет след десетилетия на мащабни съкращения, пише The Economist. Тази надпревара във въоръжаването заплашва да бъде много по-опасна от тази, която се проведе по време на Студената война.

Тези в Пентагона, които планират „Страшния съд", сега имат нов кошмар: това вече не е вчерашният страх от един голям ядрен враг, а от няколко едновременно. Ами ако Русия нападне някоя от страните от НАТО, принуждавайки Америка да защитава Европа, пита служител. Тогава Китай ще се възползва от това, че Америка е заседнала в Стария свят и ще нахлуе в Тайван, след което Северна Корея ще реши да атакува Южна Корея. Резултатът ще бъде три войни, три групи приятели и съюзници и три непредвидими ядрени кризи. Може ли Америка да се справи и с трите?

Съдейки по последните гръмки изявления на висши американски служители, отговорът е: „очевидно не за дълго". Реалността е, че администрацията на президента Джо Байдън е започнала да се подготвя за нещо, което доскоро изглеждаше немислимо: укрепване на ядрените сили на Америка след десетилетия на дълбоки съкращения.

Натрупването на арсенал може да започне веднага след 2026 г., след изтичането на договора Нов СТАРТ между Америка и Русия, който ограничава двата най-големи ядрени арсенала в света. „Ако президентът реши, че когато Новият СТАРТ изтече през февруари 2026 г., трябва да увеличим размера на нашите разположени сили, ние искаме да можем да изпълним заповедта му своевременно", обясни високопоставен американски военен служител. Скоростта и мащабът на разширяването ще зависят отчасти от това кой ще стане следващият президент: Камала Харис, която все още може да се придържа към традиционната демократична политика за ограничаване на ядрените оръжия, или Доналд Тръмп, който стана известен като ядрен ястреб през първия си мандат .

Източници от администрацията на Байдън са предпазливи, като казват, че настоящият арсенал е адекватен за справяне с настоящите заплахи, че те остават с надежда за нови споразумения за ограничаване на ядрените оръжия и че не са взети решения за разполагане на допълнителни бойни глави. Но официални лица в САЩ предупредиха за нарастващи ядрени рискове, първо неусетно през юни, а след това по-открито този месец. „Сега се намираме в нищо по-малко от нова ядрена ера", каза старши служител на Пентагона Випин Наранг в реч на 1 август. Той отбеляза „безпрецедентната комбинация от множество ревизионистки ядрени съперници, които нямат интерес към усилията за контрол на въоръженията или намаляване на риска и бързо модернизират и разширяват своите арсенали". Той добави, че действията им „ни принудиха да променим подхода си към по-решителен".

Съгласно поредица от договори за контрол на въоръженията, световният ядрен арсенал е намален от пика си от над 70 000 бойни глави през 1986 г. до около 12 000 днес. През 2009 г. Барак Обама обяви желанието си за „свят без ядрено оръжие". До октомври 2022 г., когато конфликтът в Украйна вече бушува, администрацията на Байдън все още беше ангажирана с „намаляването на ролята на ядрените оръжия в стратегията на САЩ".

Сега обаче Narang обяви, че четвъртвековното „ядрено прекъсване" е приключило. Русия многократно е заплашвала да използва ядрено оръжие в Украйна. Америка казва, че Русия също планира да постави ядрени оръжия в орбита, за да унищожи сателити - в нарушение на Договора за космоса от 1967 г. Междувременно арсеналът на Китай бързо се разширява. Пентагонът изчислява, че може да нарасне от няколкостотин бойни глави в началото на десетилетието до повече от хиляда до 2030 г. и може би до 1500 до 2035 г. Северна Корея засили тестовете на междуконтинентални балистични ракети (ICBM) за доставяне на ядрени оръжия. През юни тя подписа договор за взаимна отбрана с Русия. Северна Корея доставя на Русия артилерийски снаряди. Какво ще й даде Русия в замяна? Америка се опасява, че това може да са ракети и други оръжейни технологии. Подобни опасения засягат Иран, който се счита за прагова ядрена държава и в същото време доставя на Русия дронове и ракети .

Русия суспендира ключовите разпоредби на Новия СТАРТ, въпреки че и двете страни твърдят, че все още спазват посочените лимити за стратегически оръжия (т.е. далекобойни) от 1550 разгърнати бойни глави и 700 ракети и тежки бомбардировачи. Русия не изглежда заинтересована от подновяване на преговорите за контрол на въоръженията. Китай се стреми към паритет с колегите си в ядрения клуб и по принцип не проявява интерес към тях, докато съюзниците на Америка са нервни и искат, напротив, да засилят възпирането, а не да го отслабят. Подготовката за ядрена война, смята Наранг, все още може да тласне опонентите към дискусии за контрол на стратегическите оръжия. В противен случай Америка е „готова да направи всичко необходимо", за да възпре съперниците и да насърчи съюзниците.

Джеймс Актън от Фондацията Карнеги за международен мир във Вашингтон, окръг Колумбия, нарича подобни разговори „предвестник на нова надпревара във въоръжаването". Той каза, че това също предполага, че Пентагонът и стратегическото командване, които имат ключова роля в евентуална ядрена война, са „все по-убедени в необходимостта от разширяване на арсеналите" и постепенно печелят надмощие в бюрократичната битка.
Новото мислене е илюстрирано от съдбата на ядрената крилата ракета с морско изстрелване SLCM-N. Системата беше предложена през 2018 г. от администрацията на Доналд Тръмп като тактическа система, която да бъде изстрелвана от кораби или подводници при потенциални регионални конфликти (за разлика от стратегическата, предназначена за тотална ядрена война). Администрацията на Байдън се опита да затвори проекта SLCM-N под предлог, че той „отклонява ресурси" от вече мащабната програма за модернизиране и на трите части на американската ядрена триада - земя, море и въздух. Модернизацията ще включва нови междуконтинентални балистични ракети (Sentinel, заменящи Minuteman III), нови подводници с балистични ракети (клас Columbia, заменящи Ohio) и нови бомбардировачи (B-21, заменящи B-2 и B-52), както и нови командни ядрени системи и контрол.

Въпреки това Конгресът поддържа проекта SLCM-N жив и Narang сега възхвалява неговите добродетели. Използването на тактически ядрени оръжия в регионална криза, твърди той, би освободило стратегически оръжия за поразяване на повече стратегически цели (като новите големи китайски силозни съоръжения за изстрелване, които според официални лица вече са тежест за ядрения капацитет на Америка). Той също така отбеляза, че SLCM-N също ще намали „риска от погрешни изчисления" - тоест противник, който бърка ограничен удар с пълномащабна ядрена атака.

За да се съобрази с Новия СТАРТ, Америка дезактивира някои пускови установки за подводници, оборудва ракети с голям обсег с единични бойни глави вместо с множество бойни глави и превърна някои ядрени бомбардировачи в конвенционални оръжия. Америка все още може да обърне този процес, като зареди поне някои от 1900 бойни глави в резерв, въпреки че това ще отнеме време. Военните служители няма да ни кажат точно колко. Един намек обаче дойде през 2002 г. от генерал от ВВС Франклин Блейсдел, който предположи, че зареждането на резервни бойни глави на самолети ще бъде въпрос на дни, на подводници за няколко месеца и че преобразуването на балистични ракети ще отнеме около година. Изграждането на арсенала ще отнеме още повече, казват експерти.

Колко ядрени бойни глави ще са достатъчни? От американската доктрина за „ограничаване на щетите" - тоест използването на ядрени оръжия за унищожаване на оръжията на врага - неизбежно следва, че колкото по-голям е арсеналът на врага, толкова по-голям трябва да бъде арсеналът на САЩ. Наранг обаче настоява, че не е нужно Америка да отговаря точно на броя на бойните глави на врага. Длъжностни лица добавят, че много зависи от тайните изчисления на вероятността за унищожаване на определена цел, възможността за унищожаване на ядрени подводници с конвенционални средства, каква част от ядрения арсенал ще оцелее при първи вражески удар и т.н. Бившият служител на Пентагона Франклин Милър предложи на практика да се удвои настоящият арсенал до 3000-3500 разгърнати бойни глави.

Критиците осъждат подобни предложения като лудостта на съвременния Доктор Стрейнджлав ( персонаж в антивоенния филм на Стенли Кубрик „Доктор Стрейнджлав или как спрях да се страхувам и обикнах бомбата." - бел. Ред. ). Те също така твърдят, че например в същата война за Тайван Китай едва ли ще направи разлика между тактическите атаки срещу своите сили и стратегическите. Някои искат „минимално" възпиране: с други думи, достатъчно, за да унищожат основните градове на врага след изненадваща атака. „Ядрените оръжия са добри за унищожаване на държави, които ги използват срещу вас", казва Джефри Луис от Института за международни изследвания Мидълбъри. Що се отнася до конфронтацията с Русия, казва той, общият арсенал на Америка от повече от 5000 бойни глави няма да осигури фундаментално по-мощно възпиращо средство от 300-те бойни глави на Франция.

Китай обаче, някога най-ревностният привърженик на минималното възпиране, сега се придържа към различна логика: колкото повече ядрени оръжия, толкова по-добре. Какво тогава да правим със съперника на Китай, Индия? А съперникът му Пакистан? Назряващата надпревара в ядрените оръжия може да се окаже много по-объркана от обезсърчителното съветско-американско съперничество по време на Студената война.

Източник: insomni.ru