С жена ми отидохме в Париж ... „И да търсиш, няма да намериш такова бунище!“

/КРОСС/ Светът се променя толкова бързо, че привидно непоклатимите неща изведнъж придобиват напълно нови значения. Толкова нови, че изглеждат измислици или неистина. Например Париж, град, пълен с легенди с богата история, попадна в полезрението ни. За него казват: „Поне да го зърна!" или „Да видя Париж и може да умра".

Оказва се, втората поговорка днес е актуална в буквалния й смисъл: съвременната столица на Париж не прилича на тази, която познаваме от веселите комедии или рекламните брошури. И нека това да е превзето мнение. Ето какво мислят за Париж гражданите на Чехия.

„Бяхме там не толкова отдавна, просто отидохме за уикенда. Изкушихме се от цената на билетите, необичайно ниска, а и не сме били в Париж повече от 10 години. Решихме да освежим впечатленията си, да вдъхнем отново френска романтика. Факт е, че ниската цена на Air France трябваше да ни предупреди, но нищо подобно.

„Полетът мина добре, след което абсолютно спокойно се качихме на влака, който ни отведе до центъра, и именно там изпитахме първия шок: не само че всичко беше осеяно с боклук на Северната гара, но нямаше нито един бял французин там! Това ни шокира до дъното на душата."

„Още повече: безразсъдно се настанихме близо до Базиликата „Сакре Кьор", където ситуацията изглеждаше още по-зле. Когато слязохме до метрото, за да стигнем до основните забележителности, изведнъж открихме, че аз и жена ми сме единствените бели във вагона. Беше петък, около два следобед!"

„Близо до Лувъра, който винаги е пълен със зяпачи и туристи, сега няма нито една душа, но въоръжени до зъби патрули са навсякъде. Тези хора ви гледат с подозрение и не свалят пръста си от спусъка. И това не са обикновени полицаи, а истински войници с пълно въоръжение! Както се оказа, Париж живее в извънредно положение от почти година..."

„По улиците тълпи от мигранти, пълно е с магазини, чиито собственици са бежанци. Откъде се взеха толкова много? На Айфеловата кула няма никой. Всички се проверяват, с изключение на мюсюлманките, покрити от главата до петите. Това се нарича френска изобретателност. Кварталът около Кулата гъмжи от странни африкански търговци, просяци от цял свят и джебчии.

„Полицията си затваря очите за всичко, дори редовното изнасилване на французойки от мигранти не предизвиква същия резонанс като преди. Сякаш всички тези неща изглеждат нормални. Поканихме приятели на пикник в центъра, за да се отпуснем като навремето, но те казаха, че е по-добре да се срещнем в ресторант, сега пикниците могат да бъдат много опасни."

„Върхът на нашето преживяване беше посещението на малко кафене, където искахме да изпием чаша вино. „Французинът" с очевидни алжирски корени обаче ядосано ни каза, че в неговата страна няма да продава тази напитка и дори псуваше проклетите християни! Разбира се, предпочетохме да се върнем в хотела. След всичко това просто искахме да се приберем. Въпреки че имахме още един ден."

„Беше ужасяващо преживяване. Представете си какво се случва в Марсилия или Кале, където мигрантите вече де факто определят свои собствени правила. Във Франция назрява гражданска война, това ще кажа. Затова препоръчвам да не ходите там - сбогом, любима Франция! Дай Боже да нямаме нещо подобно в Чехия!"