Какво трябва да се промени в грижата за психично болните пациенти у нас

/КРОСС/ След като психично болна жена намушка трима души в центъра на София: Как се стига до тежкия инцидент и кой е отговорен за лечението й? Какво трябва да се промени в грижата за тези пациенти? Коментар по темата в NOVA „Здравей, България" направиха управителят на Центъра за психично здраве - София д-р Емил Грашнов и д-р Мария Николова.

Това, което разбрах за този случай е, че момичето действително има някакво заболяване. Лекувано е, предписана му е терапия, която най-вероятно е подействала - тя се е почувствала добре и е спряла приема на медикаменти. Докато тези хора не са поставени под запрещение - сами наблюдават приема си на лекарства. В конкретния случай тя живее с близките си - разпознават симптомите на влошаването й и би трябвало те да следят тя да си пие хапчетата. При отказ - би следвало да я помолят да се види с лекуващия й лекар или психиатър, който й ги е предписал, обясни доктор Грашнов. Той подчерта, че „системното недофинансиране на институциите за психично здраве е една от причините да се лекуват само острите състояния при подобни пациенти".

По думите на доктор Николова „лечение за подобни случаи има, но не и в този обхват, в който е редно да бъде".

Разполагаме с медикаменти, с каквито разполагат всички колеги в Европа. Няма проблем с достъпа от тези лекарства. Но при нашите пациенти, механичното пиене на хапчета - сутрин, обед и вечер, не е достатъчно. При тях е нужна подкрепа, обучение как да се справят с болестта, как да разпознават симптомите, за да отидат на психиатър, да се промени нещо в терапията. За това обаче са необходими хора, които да извършват всичките тези функции. Броят на специалистите, независимо дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния минимум. Причините за това са много, но основната е липсата на финансов стимул, категорична е тя.

Медикът посочи, че има необходимост от повече места за настаняване, от повече дневни центрове, където пациентите да бъдат в среда, в която някой да се погрижи те да са си изпили лекарствата. Много често, когато пациент попадне в остро състояние - това налага дълъг престой. В кратки срокове - 7 до 10 дни, можем да овладеем една възбуда. Тоест пациентът да не хвърля, да не троши, да не заплашва, да не застрашава себе си с агресивни действия. Но, ако в този момент той бъде изписан, той не е осъзнат, за да приема медикаменти и след няколко дни отново ще сме в същата ситуация. Затова е нужно лечението да продължи, докато овладеем психозата или халюцинациите, ако ги има. А това е дълъг период - 30 до 40 дни.