Скандалът около българската позиция за Сребреница. Имало ли е опит за провал на приемането на резолюцията на ООН

/КРОСС/ Има два много сериозни проблема, които обаче, разположени на фона на предизборния пейзаж, добиха твърде ярко изразени водевилни окраски, каза в студиото на "Денят започва" Любомир Кючуков, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи, по отношение на скандала около българската позиция за Сребреница.

Първият е, как тази резолюция на ООН се отразява върху стабилността на региона, най-вече върху ситуацията в Босна и Херцеговина, и вторият е, как се прави външна политика в България. И двата са достатъчно сериозни. Съдейки обаче по дебата, който се разви досега, аз оставам с впечатление, че голяма част от дебатиращите не бяха чели резолюцията, още по-малко позициите на страните в самия дебат на ООН.

По думите му, всички страни са осъдили геноцида, но голяма част от тях са имали сериозни резерви по отношение приемането на резолюцията от гледна точка на времето и от гледна точка на ефекта.

Защото става въпрос за 30 години след този геноцид, когато ООН има многократно приети документи за това, когато беше създаден международен трибунал за бивша Югославия, когато персонално престъпниците бяха осъдени и са в затвора т.е. това в момента вече е един политически акт. От друга страна, това поставя под въпрос държавността на самата Босна и Херцеговина, доколкото там говорим за национално помирение, а тази резолюция предизвика много силно вътрешно междуетническо напрежение.

За пореден път ставаме свидетели на половинчата и податлива българска външна политика, заяви Милен Керемедчиев, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи.

Това наистина е лош сигнал за външната ни политика и то най-вече за региона. Защото не за първи път залитаме под натиск в една или друга посока, но не трябва да го правим, когато се касае за такъв сериозен казус, какъвто е престъпленията в Сребреница. Той е категоричен, че България, като страна, която е участвала в подготовката на тези документи, в крайна сметка трябва да застане зад тях, не може да участва в изработването им и след това да каже, че се въздържа от своята позиция, изразена в тях.