Брачните халки и теория на еволюцията

/КРОСС/ Повечето, които са запознати с бижутерията, знаят историята на първия документиран диамантен пръстен. Той е използван при годежа на ерцхерцог Максимилиан Австрийски с Мария Бургундска през 1477 г. Пръстенът, включително годежният пръстен и брачната халка, като символ на любов и обвързаност обаче се е използвал от много по-рано в миналото ни разказват от годежни пръстени Somaha, които се занимават с изработката на сватбени и брачни халки години наред. Благодарение на тях и техните знания можем да се докоснем до историята на пръстените и до най-ранните дни на човечеството и еволюционната теория. Всъщност символиката, която стои зад подаряването на годежен пръстен представлява кръг без начало и без край, с център, осигуряващ прозорец към бъдещето. Поставянето му върху третия пръст на лявата ръка, над „вената на любовта“, която се движи директно към сърцето,  пък е традиция възникнала от самото начало на човечеството.

Въпреки че през вековете много неща са останали неизменени по отношение на булчинските бижута, много неща са се и променили. Не е тайна, че някои от най-драматичните промени се усещат през последните години. Трансформациите в нагласите и интерпретациите на потребителите, съчетани с промените в дизайна и стиловете, дори промените в каналите за дистрибуция и достъпност, създадоха среда за търговците на дребно, която е далеч по-малко стабилна от тази в миналото. За да разберем ролята на брачната халка в нашето общество днес и да си представим нейното значение за потребителите утре, е важно да разберем историята и еволюцията на символиката, стила и материалите използвани за направата ѝ през годините.

Еволюция през историята

В най-ранните дни на цивилизацията връзката, споделена от двама души, често се е илюстрирала чрез тръстика или клон, който се връзва около пръст, китка или кръст с възел, за да символизира обвързването. Тези заплетени пръстени и ленти служат и за прогонване на злото, за да пазят двойката в безопасност в техния съюз.

Историците, които изучават Древен Египет, са открили изображения на златни бижута върху пръстите на хората, нарисувани върху папирусни свитъци. Те изобразяват историите на двойки и семейства. По това време златото е било запазено за богатите, тъй като се е смятало, че е веществото на слънцето или плътта на боговете. Опциите за по-малко богатите са били слонова кост, сребро и кожа. Днес можете да откриете златен годежен пръстен на изключително ниска цена, дори и бюджетът ви да е доста свит.

Концепцията за пръстена и придружаващата го символика е допълнително популяризирана в Римската империя, когато големи пръстени са оформяни с разширение тип „ключ“, за да обозначат обещанието за брак. Тези пръстени, които често са били изработени от месинг, бронз или желязо, обикновено не са се носели на пръста, а са бивали окачени на верижка или прикрепени към колана на мъжа. Съществува интересно сходство между миналото и сега - дори и тогава гравирането придавало сила на висулката-пръстен.

Още от Византийската империя през седми век пръстен, поставен на третия пръст на лявата ръка, се е превърнало в безпогрешен символ на отдаденост и любов. По-късно, 14-ти и 15-ти век се ражда зората на много от обичаите при сватбените халки, които все още се ценят и днес.

Сред тези традиции са изработването на тези бижута от благородни метали, гравиране от вътрешната страна на пръстена, използването на скъпоценните камъни и диаманти. Най-често са се инкрустирали рубини, сапфири и смарагди, за които се е смятало, че имат мистични сили.

Освен това годежните пръстени за жени (с диаманти или скъпоценни камъни) започват да представляват брачен договор между семействата. Те са били скъпи и ценни и над горната им част често се е поставял пръстен „пазител“, за да се гарантира, че бижуто няма да бъде загубено. До края на 1800 г. тези пръстени са еволюирали, за да заприличат на модерни годежни пръстени днес. Стиловете и нормите продължават да се развиват през съвремието, с широки вариации в материалите (например метал, емайл, диаманти, скъпоценни камъни) и персонализирани изделия. Докато благородните метали (злато, сребро, платина и паладий) все още продължават да се използват, естетическите промени са непрестанни.