Михаил Кръстев: Минималната работна заплата стана процент от средната и виждаме влошаване на икономическата среда

/КРОСС/ „Има няколко начина хората у нас да са по-богати. Единият е в страната да влизат външни инвестиции, а другият - вкарване на европейските средства. На практика обаче нямаме външни инвестиции. Имаме и друго нещо - заеми. Липсват реални пари, с които да вдигаме пенсии и заплати", смята Иванов.

„Въведен е грешен модел. Минималната работна заплата стана процент от средната и виждаме влошаване на икономическата среда. От 28 области в страната, 19 бяха в риск от прекалено високо съотношение между минимална и средната работна заплата. През следващата година дори да наложим 10 процента увеличение на средната работна заплата, тези области ще станат 22. България има няколко конкретни предимства в този етап на развитие на икономиката - ниското заплащане на работната ръка, ниската данъчна тежест, условията за развиване на бизнес в страната, перспективите, че ще се присъединим към еврозоната и Шенген. Виждаме, че едно по едно тези неща отпадат. Естествено, че когато сме заобиколени от съседи, които не са в ЕС, те нямат наложени регулациите и могат да осигуряват допълнително държавна помощ, както прави Турция при привличането на инвестиции. Така губим своето конкурентно предимство. Трябва да се разчита повече на съществуващите ресурси, до които имаме достъп", твърди Кръстев.

„Разбирам желанието да се повишават доходите, защото има проблем с неравенството у нас, особено по време на инфлационния епизод, от който сега излизаме. Тогава дори може да се твърди, че повишаването на минималната работна заплата е помагало. Когато обаче влизаме в друг тип макроикономическа обстановка, това е свързано със забавянето на икономиката в останалата част на ЕС", коментира Панчев.

Според него не е толкова страшно веднъж да имаме дефицит от 3%, проблемът е ако това стане дългосрочно.