Заместник-министър Събев: Без работна ръка не може да има българско земеделие

/КРОСС/ Без работна ръка не може да има българско производство и земеделие. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на дискусия, инициирана от него и посветена на работната сила в селското стопанство, като фактор за успеха на сектора, в която участваха представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общност. „Има три основни производствени фактора, единият е природата включително почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. Това което липсва е цялостен подход за развитието на работната ръка", подчерта той.

„Един от основните проблеми в сектора е обезлюдяването на селските райони, в които се осъществяват голяма част от производствените процеси в земеделието. Тенденцията за това е национална и създава проблем и за националната сигурност", посочи аграрният заместник-министър. По думите му трябва да се предприемат действия за трайна промяна, която да обърне тази негативна посока и да подпомогне запазването на живеещите в селските региони. Това ще осигури работната сила, необходима за развитието на земеделието. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и дигитализация помагат за по-доброто използване на природните ресурси човешкият фактор няма как да изчезне от производствения процес.

За периода 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице тенденция за намаляване на вложения труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до намаляване с близо 35% на вложения труд в отрасъла. По данни на НСИ през 2021 г. заетите в отрасъл селско, горско и рибно стопанство са 193 хил. души, като спрямо 2016 г. има понижение с 5%. „Има различни причини, които демотивират младите да се ангажират в сектора, като ниското равнище на земеделските доходи, ограничения достъп до кредити, неприемливи технически и други условия на труд, както и не добрите условия за живот в селските райони" коментира Георги Събев. През 2016 г. средната заплата на заетите в сектора е представлявала близо 78% от средната работна за страната, а през 2021 г. тя е 70% от средната заплата. „Друг проблем е недекларираният доход", обясни заместник-министърът. По думите му има и случаи при които производителите са принудени да не декларират работещите, поради нежелание от тяхна страна да влизат в трудови взаимоотношения, което представлява и сива икономика. Има проблем и с т.нар. „женска бедност" в сектора, която се дължи на това, че за съпругите на земеделските производители, които в основната си част са мъже, не се внасят осигуровки, въпреки че и те участват в производството. С това биват обричани на минимални пенсии или доходи. „Това е общоевропейски проблем, който определя десетки хиляди на бедност в селските райони у нас. Трябва да се търсят добри практики за справяне и с този проблем" заяви Събев.

Аграрният заместник-министър счита още, че има и неизползван потенциал в образователната инфраструктура. „Съществуват 120 училища, държавни и общински, които подготвят кадри в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Не всички учащи се остават и се развиват в отрасъла", обясни той. И уточни, че с тенденциите в национален и световен мащаб на дигитализация и механизация, ще са необходими и нови умения за успешна реализация.

„Пазарът на работната ръка е много динамичен, на който не могат да се налагат ограничения, но вярвам, че трябва да говорим открито, да представяме добрите практики и да набележим предизвикателствата", каза земеделският заместник-министър. Той посочи още, че се надява това да е първата среща, която да постави началото на регулярни разговори, в които да се говори открито и да бъде формирана единна визия как може да се подобри пазарът на работна сила.

Представители на синдикатите посочиха, че основен проблем за липсата на кадри е ниското заплащане и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се помисли за обвързване на фермерските субсидии с възнагражденията на работниците.

От бранша акцентираха на образованието, като важен фактор за човешкия капитал в сектора. Според тях е добре да се мисли в посока по-тясно сътрудничество между бизнеса и специализираните училища и университети, стажантски програми и повече практическо обучение.

Въпросът за промяна на категорията труд в селското стопанство бе поставен от представители на бизнеса. Те считат, че това ще насърчи хората да избират работа в отрасъла. Позицията им е, че ако не се вземат спешни мерки за преодоляване и съставяне на точен план за преодоляване на проблемите с работната ръка в средносрочен план ще има сериозно негативно влияние на цялостното развитие на земеделието у нас.

Експерти от Министерството на труда и социалната политика заявиха готовност за сътрудничество и подкрепа преодоляването на трудностите с работната ръка. Декларираха, че са на разположение за диалог и съдействие в намирането на решения.

В рамките на срещата бе представена т.нар. социална условност, която ще се отчита при прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. Тя предвижда най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания да подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Предвижда се Националната служба за съвети в земеделието да консултира стопаните за правилата, които следва да се спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.

Седемнадесет организации, сред които представители на зърнопроизводители, свиневъди, розопроизводители, птицевъди, тютюнопроизводители, пчелари и работодателски организации, подписаха споразумение за сътрудничество с цел намиране на решения и обмяна на опит в създаване на по-атрактивни условия за труд и достойно заплащане в областта на селското стопанство посредством социален и институционален диалог.