7 ноември – Европейски ден на радона

/КРОСС/ Европейската асоциация за радон (ЕRA) отбелязва 7 ноември като „Европейски ден на радон". Целта на Европейския ден на радона е да повиши осведомеността за радон у населението на всички европейски страни, за опасностите от вредното въздействие при високите нива на радон, начините за провеждане на измервания на обемната активност на радон (ОАР) и прилагане на мерки за редуциране на ОАР. 

Характерно за газа радон е, че той е радиоактивен и се появява в някои вериги на разпадане на радиоактивността. Газът получава голямо обществено внимание, защото е намерен в нови сгради, особено в мазета. Източник на радон в сградите е почвата, която съдържа малки количества радиоактивни материали, които в процеса на разлагане създават радон, или състава на строителните материали особено цимент. Въпреки това емисиите на радон от стените са бавни и емитираното количество е малко. При нормална вентилация това количество не представлява опасност за здравето. Радонът прониква в дихателната система при вдишване, облъчвайки тъканите на дихателната система. Колкото по-висока е концентрацията на радон, толкова по-голям е рискът от рак на белия дроб. Най-податливи на експозиция на радон са децата и пушачите.

По данни на Световната здравна организация, радонът е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и е причина за повече от 3 000 смъртни случая от белодробни заболявания всяка година.

Радонът е радиоактивен газ, без цвят, вкус и мирис. Концентрацията му в сградите е по-висока, отколкото на открито. Радонът присъства във въздуха на всички видове и типове сгради - стари и нови, с и без основи.

Референтното ниво на средногодишната обемна активност на радон във въздуха на жилищни и обществени сгради е 300 Bq/m3, съгласно българското законодателство. Концентрацията му зависи от метеорологичните условия, честотата на проветряване на жилищните помещения, вида на отоплителните системи и др. Възможните мерки за намаляване на нивото на радон могат да бъдат:

· Проветряване на помещенията трикратно за деня и провеждане на допълнително обследване при планирани бъдещи ремонтни дейности с цел предвиждане на мерки за трайно понижение на концентрацията, когато са установени максимални стойности от 300 до 400 Bq/m3.

· Подобряване на вентилацията на подподовите пространства с технически средства, когато са установени максимални стойности от 400 до 500 Bq/m3.

· Предприемане на мерки на активно понижаване на налягането под сградата и вентилиране на подподовите пространства, когато са установени максимални стойности над 500 Bq/m3.

Измерването е единствания начин да се установи обемната активност на радона.