Каква е причината за изчезването на есетрата у нас

/КРОСС/ Защитената местност „Есетрите Ветрен" е едно местообитание, което природозащитниците са установили, че есетровите риби са избрали, за да хвърлят своя хайвер и тук малките растат. Използват го като детска градина, казват природозащитниците. Тези видове риби са едни от най-бързо изчезващите в световен мащаб, от природозащитната организация WWF са се заели да направят едно много сериозно проучване, което обхваща територията на България, Румъния и Украйна, така че да се установи има ли есетрови риби и колко са те.

Надживели динозаврите, дивите есетрови риби днес са на изчезване. Прекарвайки по-голяма част от живота си в Черно море, тези риби са избрали Дунав, за да хвърлят хайвера си.

Едно от любимите им места е каналът на реката край силистренското село Ветрен. Това и е първата защитена територия у нас, посветена на оцелелите десетки милиони години есетри. Там преди години уловът бил впечатляващ, спомнят си старите рибари. „Аз едно време бях рибар 52 години. И съм хващал на ден по 14 пъструги, те тогава бяха разрешени за риболов, имаше много. И моруна, която тежи 106 килограма съм хващал", казва Костадин, който е рибар.

Днес в мрежите, дори и по случайност есетрови риби почти не се хващат, но и да попаднат на такъв екземпляр, рибарите го пускат обратно във водата. Макар да са забранени за улов, есетровите риби все по-рядко се срещат в Дунав-домът, в който предпочитат да хвърлят хайвера си.

„От шест, които исторически са се срещали в този участък на река Дунав, сега имаме четири вида. Три са критично застрашени в световен мащаб. И един чигата е застрашен с много намаляваща численост, останалите муруната и руската есетра са с буквално единични екземпляри, които се установяват всяка година", казва ръководителят на програма „Води" към WWF България Стоян Михов.

Причините броят на есетрите драстично да намалява са свързани с човешката дейност. „Замърсяването на реката, след построяването на язовира Железни врата рязко спада числеността на всички есетрови риби и след това бракониерството. От една моруна може да има 20-30 килограма хайвер , който струва хиляди евро на черния пазар. Дори на официалния пазар хайверът от легално отгледани есетри достига над 1000-2000 евро, дори до 10 хиляди евро на килограм -сума с цената на златото, което е причина за бракониерството", казва още той.

Природозащитната организация WWF е избрала защитената местност "Есетрите - Ветрен" за научна експедиция. Работи се предимно нощем и се търсят местата, в които се размножават и хранят есетрите.

Според Михов чрез мрежите се разбира дали е имало успешно размножаване в целия български участък на река Дунав. „Тук сме на края на българския участък и тук се събират всички малки рибки, които са се излюпили тази година +понеже има дълбочина, има каменисто дъно и малките рибки го ползват като детска градина, като една станция по пътя им към морето. Те спират тук, стоят около седмица, хранят се и за това лято с достигнали около 20-30 сантиметра и ние се опитваме да ги хванем, да ги измерим, да ги маркираме и да ги пуснем обратно във водата, за да докажем, че все още има размножаване на диви есетри в река Дунав", казва той.

Досега природозащитните успели да маркират едва седем малки чиги, не са намерили нито малки маруни, нито руски есетри, нито пъструги. Маркирането на всяка риба и воденето на стриктни дневници дават по-нататъшна информация за техните миграции. Заедно с научната дейност, специалистите на WWF работят и с рибарските общности за опазване на дивите есетрови риби.