ИПИ: За дълбочината на кризата ще съдим по данни за следващите тримесечия

/КРОСС/ За дълбочината на кризата ще трябва да съдим по данните за второто и третото тримесечие, написаха експерти от Института по пазарна икономика (ИПИ). Според тях е рано дълбочината на рецесията да се мери само с данни до края на март 2020 г.

Статистиките за първото тримесечие на тази година сочат, че очакваният ръст на БВП по експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ) е 0.3 на сто спрямо предходното тримесечие. На годишна база очакваният ръст е 2.4%. „Това са доста по-ниски стойности от средносрочния тренд и очакванията за 0.6-0.8% ръст на тримесечна и 3-3.5% ръст на годишна база, така че безспорно конюнктурата рязко се влошава”, коментират от ИПИ. Според института извънредното положение у нас засегна две седмици от месец март, или около 1/6 от целия период, а преди този период не е имало заболеваемост в страната, която да се отрази на стопанската активност. Зимният туристически сезон също бил успешен, с изключение на няколко пропуснати седмици частично натоварване.

Данните за наетите лица и заплатите за първото тримесечие показват, че до края на периода кризата все още не се отразява сериозно на заетостта, а доходите спадат отчетливо само в хотелиерството и ресторантьорството. Все пак, номиналният ръст значително се забавя, и на годишна основа е под 6%, при устойчиво поддържани темпове от около и над 10% през последните четири години. Задържането на заетостта и доходите, поне до последните седмици на март, е и обяснението за отчетеният ръст на крайното потребление за тримесечието с 4.1%.

Индексът на индустриално производство у нас отрази започващата криза едва през март, а първите два месеца показателят бе с добри нива. В някои от страните на Еврозоната понижаване на стопанската активност може да се дължи не само на коронавируса, тъй като индексът на промишленото производство в тези страни е с по-ниски равнища още от есента на 2019 г. През март обаче се отчита драстичен спад от 12.9% спрямо същия месец на предходната година, като в Италия той е 29.3%, във Франция - 16,8%, а в Германия – 14.2%. България следва сходна траектория, като за март промишленото производство се свива с 6.9% на годишна основа, а износът на стоки – с 8.8%.

 Спадът на БВП за Европейски съюз (ЕС) е 2.6% на годишна основа, докато този за Еврозоната – 3.2 на сто. Първите засегнати са Италия, Франция и Испания, като спадът при тях е над 4%. С изключение на Словакия, повечето страни от Централна и Източна Европа отчитат ограничен спад или дори ръст, подобно на България.