Елеонора Митрофанова даде интервю за списание "Дипломатически спектър"

/КРОСС/ - Ваше превъзходителство, след Руско-турската война от 1877-1878 година и свиканото Първо Велико народно събрание на България през 1879 година, което избира Александър Батенберг за княз на Княжество България, на 5 юли се създава и първото българско правителство, начело с Тодор Бурмов. На 7 юли дипломатическият агент на Русия Александър Давидов, съвсем естествено, пръв от дипломатите в нашата страна се представя на княз Батенберг и връчва акредитивните си писма. Как бихте описали развитието на нашите, вече 142-годишни, дипломатически отношения?
- За времето, изминало оттогава, двустранните връзки са се развивали достатъчно бурно. Имало е и периоди на възход, когато сякаш нашите страни са се намирали на най-високите върхове на сътрудничеството, както и периоди на спад, с фактическо прекъсване на руско-българските контакти. Неизменни обаче са оставали топлите близки отношения между народите ни, които не са подвластни на никакви политически перипетии.

В съвременните условия диалогът между Москва и София се развива нелесно с присъщата му цикличност. През 2018-2019 г. беше осигурена добра динамика на двустранните контакти с редица визити на най-високо и високо ниво, която намери израз в конкретни взаимноизгодни договорености. От есента на 2019 година обаче, не по наша вина, станахме свидетели на нов етап, характеризиращ се с периодично експулсиране от страна на София на руски дипломати (досега девет души).

Разбираме, че общата международна обстановка и реалиите, свързани с членството на страната в ЕС и НАТО, оказват влияние на връзките между Москва и София. Струва ми се обаче неправилно да превръщаме нашите отношения в придатък към ситуацията на световната арена и към някакви съюзнически задължения. Това е неуважение към руския и българския народ, които са близко свързани с историческо, духовно и културно общуване.

При тези обстоятелства виждам пред себе си ясна задача - да поставим отношенията на прагматична основа, да съдействаме за отворен диалог и създаване на позитивен дневен ред. С една дума, предлагам на нашите български партньори да вземат на въоръжение концепцията за добросъседство, а не да се занимават с отработване на военни маневри, бидейки подтиквани от своите „доброжелатели" и използвайки в тях образа на Русия в качеството на „враг". Още повече, че българският народ няма да повярва на това, както се убеждавам по време на многобройните ми пътувания из страната.

В началото на юни тази година, откровено обсъдихме сегашното състояние на двустранните връзки с министъра на външните работи в служебното правителство Светлан Стоев и набелязахме редица конкретни стъпки за излизане от негативната ситуация. Надявам се те да бъдат реализирани в най-близко време и да успеем да преминем към истинска дипломация, насочена към търсене на възможности за сътрудничество.

- Днес двустранният диалог между Москва-София е ту във възход, ту замира, или пък е в напрежение. Какви действия бихте предприели за тласкането му в положителна посока?
- Изграждането на отношения на доверие между държавите е дълга и усърдна работа, която изисква двустранно участие, взаимно уважение и ентусиазъм. Безотговорният подход към този процес от страна на отделни политици пък е способен много бързо да разруши плодовете на многогодишен труд. Изгодите от подобни недалновидни действия винаги са нищожни и твърде съмнителни, а потърпевши в подобни случаи, като правило, са редовите граждани и бизнес.

До съвсем неотдавна нашето партньорство се развиваше добре и ние много ценяхме това. Но могат ли вашите читатели честно да си отговорят на въпроса: „Има ли вина Москва в рязкото им изостряне?". За пълноценното възстановяване на отношенията, за което засега, за съжаление, не можем да говорим, трябва преди всичко да бъде спряна пагубната и непродуктивна практика за бездоказателствени обвинения към Русия във всички смъртни грехове. При това, както виждаме, тя не помага да се получат дори тези мними политически бонуси, заради които беше принесено в жертва нашето двустранно сътрудничество.

- Вие сте специалист по международни икономически отношения, доктор по икономика и мениджмънт. Как виждате развитието на връзките ни в икономическата сфера? Какъв е стокооборотът между нашите страни през изтеклата година и как се отразиха върху него наложените санкции на Русия и пандемията от КОВИД-19?
- Нашата страна винаги е била и неизменно си остава отворена за взаимноизгодно сътрудничество. Стараем се да поддържаме конструктивен диалог в целия спектър на руско-българските отношения. Засега не успяваме да достигнем стокооборота от 2012-2013 г., а текущата криза, предизвикана от пандемията КОВИД-19, значително отслаби двустранните ни връзки. През 2020 година търговският обем едва достигна 2,5 млрд щатски долара. През последните години в Русия се появиха компании от висока класа в тези отрасли, където по-рано присъстваше българският бизнес. Страхувам се, че ще му бъде трудно да се върне на предишните си позиции на руския пазар. Затова сега е необходимо не само да се опитаме да възстановим контактите с партньорите, но и да търсим нови форми за взаимодействие.

- „Балканският поток" вече е факт от 1 януари 2021 година. Накъде оттук-нататък ще се развиват връзките ни в енергийния сектор?
- Ние доставяме в България природен газ от 1974 година. Нашето сътрудничество в сферата на енергетиката обаче не се изчерпва само с това направление. Продължаваме съвместната работа в областта на атомната енергетика, на целия цикъл на преработката на нефт, на модернизацията на ТЕЦ и други. В контекста на реализирането на Европейския „зелен пакт" би могло да се помисли за общи проекти, свързани с възобновяемите източници на енергия, доставките на втечнен газ, водород и други.

- Нашата страна често е арена на битка между съперничещи си енергийни проекти. Такива са случаите и с АЕЦ „Козлодуй", и с АЕЦ „Белене". Вашият коментар?
- На първо място трябва да сме наясно, че алтернативният сценарий за изграждане на един енергоблок на АЕЦ „Козлодуй", вместо два енергоблока на АЕЦ „Белене", съвършено не е подготвен. Затова ще са нужни допълнително време и ресурси. Според експертните оценки за получаването на всички изисквани разрешения, за подготовката на проекта за станцията и за други работи, вашата страна ще загуби минимум десет години повече, в сравнение с „Белене".

България вече е инвестирала над 3 млрд. лева в площадката и оборудването в Белене. Ако процедурата бъде спряна, ще се окаже, че парите на данъкоплатците са похарчени напразно. В тази връзка колкото по-рано българската страна пристъпи към строителството на новата АЕЦ, толкова по-бързо тя ще започне да се покрива и да дава печалба.

Наред с това нашите партньори, разбира се, трябва да разбират, че дори ако на национално ниво бъде прието решение за изграждането на нов блок на АЕЦ „Козлодуй", вместо АЕЦ „Белене", този проект не може да бъде реализиран без руската корпорация „Росатом", тъй като именно нашата компания е разработчик на атомните реактори.

- Може ли да очакваме нови руски инвестиции в България и в кои сфери?
- Налице са много перспективни възможности за инвестиции в такива сфери като чистата енергетика, включително строителството на нова АЕЦ, транспорта, фармацевтиката и други. Решенията за участието в един или друг проект ще се приемат, изхождайки преди всичко от тяхната търговска привлекателност и благонадеждността на партньорите. Но като начало трябва да преодолеем последствията от коронавируса и да се върнем поне към предишното ниво на взаимодействие.

- Започна туристическият сезон по нашето Черноморие. Ние винаги сме разчитали на туристите от Русия. Но въпросът с визите за руските граждани и ограниченията във връзка с пандемията от КОВИД-19 се отразиха зле на сезона през изтеклата 2020 година? Как според вас ще се развият нещата това лято?
- Знаем колко чакани са тук руските туристи. Наскоро нашият оперативен щаб взе решение за възстановяване на въздушните връзки с редица страни, включително и с България. От 1 юли са възобновени директните полети. Така че се надяваме руските туристи отново да усетят гостоприемството на българските курорти. Не бива обаче да забравяме, че за съжаление заплахата от КОВИД-19 не е отминала и на първо място трябва да се изхожда от съображенията за сигурност.

- За съжаление на много българи, през краткия си живот, 45-ия ни парламент не прие предложението да се закупи руската ваксина „Спутник V". Но бихте ли ни дали повече информация за руските ваксини, за разпространението им и за това, как върви ваксинацията на населението в Русия?
- Ваксинацията продължава, макар и не с такива темпове, с каквито би ни се искало. Към настоящия момент в Русия са ваксинирани над 25 милиона души, от тях - 1,8 милиона в столицата. Нашето правителство активно стимулира този процес. В някои региони, включително в столичния, е въведена задължителна ваксинация за работниците от сферата на услугите. В Москва, да речем, хората могат да се ваксинират безплатно и дори в нестандартни за целта места: театри, вузове, музеи, търговски центрове. В парковете са разположени специални павилиони „Здрава Москва".

Към момента в Русия са регистрирани четири наши собствени ваксини - „Спутник V", „Спутник Лайт", „ЭпиВакКорона" и „КовиВак". Всички те са потвърдили своята безопасност и ефективност по време на клиничните изпитания, в това число и против британския, южноафриканския и индийския щам. Ала ние не смятаме да спираме дотук, нашите учени продължават разработването на нови препарати.

„Спутник V" вече е одобрен в 67 държави, започва производството му в такива страни като Китай, Индия, Южна Корея, Бразилия, Саудитска Арабия, Турция и други. Водят се преговори и с редица страни от Евросъюза. По последни данни Европейската агенция по лекарствените средства е представила положителен отзив за резултатите от клиничните изпитания на „Спутник V". Разчитаме, че експертизата ще приключи без забавяне и в най-скоро време нашият препарат ще бъде регистриран.

- Много български градове са побратимени с руски. Как се развиват партньорствата между тях сега, в условията на пандемия?
- Побратимяването е важен и ефективен канал за контакти между регионите. От началото на пандемията наблюдавахме интересно явление - градовете-побратими успяха оперативно да се нагодят към принудителните ограничения. Администрацията на регионите и кметствата си звъняха едни на други, изпращаха си видеообръщения и дори защитни маски. Наскоро беше възобновен форматът на общуване в рамките на „Срещи на побратимени градове в България и Русия", който засега се провежда онлайн.

Искам да отбележа, че интересът към побратимяване както в Русия, така и в България нараства. Нашето представителство на „Россътрудничество" активно работи за търсенето на нови партньори по получените заявки, независимо от големината на града.

- Интересът на българските младежи към руските университети се засилва, както и този към изучаването на руския език. Какви са актуалните цифри - колко българи учат в Русия и колко ученици изучават руски език в България. Има ли обратна тенденция?
- С удовлетворение отбелязваме нарастващия интерес на българската младеж към получаването на качествено образование във вузовете в Русия. Повече от 500 висши учебни заведения в нашата страна, включително водещи руски университети, предлагат различни програми за висше образование, в това число и за студенти от България. По състояние към края на 2020/2021 учебна година във вузовете на Русия се обучават над 500 студенти от България. През текущата учебна година, въпреки сложната епидемиологична обстановка, успяхме да подберем 163 кандидати за обучение в Русия. В плановете ни, като близка перспектива, е да привличаме към този процес не по-малко от 220 души годишно, както беше това преди пандемията.

В българските училища руският език, както и по-рано, е вторият по популярност след английския. Към настоящия момент го изучават повече от 100 хиляди ученици. В образователната система в България работят около 1 500 педагози-русисти. Запазва се устойчивата тенденция за ръст на изучаващите руски език не само в училищата и университетите, но и в предучилищните заведения.

- Наскоро в град Стара Загора казахте, че има достатъчно мостове пътят за сътрудничество във висшето образование между двете държави да бъде още по-отворен. Какви са те?
- Много български вузове имат споразумения за сътрудничество с руски университети. Виждаме голям потенциал в развитието на съвместни магистърски програми и взаимодействие в рамките на академическата мобилност по линията на европейски образователни проекти. В това направление активно работят Софийският университет, Нов български университет, Варненският свободен университет, Великотърновският и Пловдивският университет със своите партньори от Москва, Твер, Уфа, Ростов на Дон.

- Какво ново да очакваме в двустранното ни сътрудничество до края на 2021 година?
- До края на годината в България е планирано провеждането на две най-важни вътрешнополитически събития - извънредни избори за Народното събрание и избори за президент. В тази връзка сега е трудно да се правят прогнози и да се набелязват планове. Искам да подчертая, че независимо от това какво правителство ще бъде сформирано и кой ще бъде начело на българската държава ние разчитаме, че нашият диалог отново ще се формира в конструктивен дух, въз основа на взаимно разбирателство, равноправие и отчитане на общите интереси. Най-малкото ние сме готови за това.

Източник: http://diplomaticspectrum.com/bg/