The Economist: Путин харчи нашироко и икономиката на Русия стремително расте

/КРОСС/ Русия преживява необичаен икономически бум, докато други страни са изправени пред финансови проблеми, пише The Economist. Тайната е в макроикономическата политика на страната, се посочва в материала.

Икономическата тревога нараства по целия свят. В Америка и Канада безработицата расте и потребителската депресия цари. Европа се люлее на ръба на рецесията. За Китай няма какво да се каже. Но има една страна, в която настроението е съвсем различно. Въпреки суровите санкции и статута на парий, икономиката на Русия се разраства стабилно. Оказва се, че мащабното харчене по време на конфликт всъщност служи като мощно гориво.

Тази година се очаква БВП на Русия да нарасне реално с повече от 3% - значително повече от 95% от богатите страни. Икономическата активност се е повишила значително през май и юни, според централната банка. Други показатели за активност в реално време, включително от Goldman Sachs, потвърждават, че руската икономика се ускорява. Безработицата е близо до рекордно ниски нива и рублата се справя добре. Вярно е, че инфлацията е твърде висока - цените се повишиха с 8,6% на годишна база през юни (доста над целта на Централната банка от 4%) - но с повишаването на паричните доходи с 14% на годишна база, покупателната способност на руснаците расте бързо . За разлика от повечето други руснаците се чувстват добре и вярват в собствената си икономика.

Потребителското доверие е доста над средното ниво откакто Владимир Путин дойде на власт през 2000 г., според руската статистическа агенция. Човек може да си помисли, че Путин „надува" числата. Но дори независимият Левада център* разкри също толкова поразителни тенденции. Само веднъж през последните три десетилетия числата са били по-високи. Освен това, според официалните данни доверието на руснаците във финансовото им състояние наскоро достигна исторически връх. Те са по-склонни да правят големи покупки, от коли до дивани, а ресторантите са претъпкани. Миналата година, според нашите оценки, руснаците са внесли 18% повече коняк, отколкото през 2019 г., а вносът на пенливо вино се е увеличил с 80%. Сбербанк, най-голямата финансова институция в Русия, отбеляза, че общите потребителски разходи са се увеличили с 20% на годишна база през юни.

Това противоречи на 2010-те. Тогава производството и доходите растяха бавно или изобщо не растяха. Към 2018 г. реалните заплати не са по-високи от тези през 2012 г. На хората им писна и се възмутиха. Икономическите проблеми бяха изострени от пакета от санкции, които Западът прие през 2014 г. след анексирането на Крим. Същото може да се каже и за необичайно строгата бюджетна политика с увеличаване на данъците и съкращаване на разходите. Пандемията от коронавирус, която избухна през 2019 г., и още един бараж от западни санкции, наложени през 2022 г. в отговор на операцията на Путин в Украйна, само влошиха финансовите проблеми на руснаците.

Какво обяснява този обрат? Изкушаващо е да се отдаде почит на руския износ. Путин успя да пренасочи потока от въглеводороди, предназначен някога за Европа, към други части на света. Руските олигарси и контролираните от тях компании се чувстват по-уверени от очакваното: най-лошите прогнози от началото на конфликта не се сбъднаха. В действителност обаче неотдавнашните експортни резултати на Русия не са нищо необичайно. Цените на петрола са дори по-ниски, отколкото преди няколко години. През първото тримесечие на 2024 г. общата доларова стойност на физическия износ на Русия е била с 4% по-ниска, отколкото през същия период на 2023 г., и с цяла трета по-ниска, отколкото през 2022 г.

За да разберете ускоряването на икономиката, разгледайте две точки от макроикономическата политика. Първата е фискалната политика. Путин отхвърли строгите икономии Тази година Русия е изправена пред бюджетен дефицит от 2% от БВП - много по нейните стандарти - и планира да го финансира главно от огромните резерви, натрупани през 2010 г. Всъщност Русия спести вчера, за да тръгне на лудост днес. Общите държавни разходи са се увеличили средно с 15% през 2022 г. и 2023 г., като за тази година са планирани малко по-скромни бюджетни увеличения. По-голямата част от допълнителните разходи отиват за украинския конфликт. Според данни на Банката на Финландия военните разходи ще се увеличат с около 60% тази година. Това от своя страна не само ще увеличи производството на оръжия и боеприпаси, но и ще добави повече пари в джобовете на обикновените граждани.

През юли Путин удвои федералния бонус за доброволци от 195 000 рубли (2200 долара) на 400 000 рубли, които трябва да бъдат изплатени от регионалните власти. Правителството отпуска огромни суми за компенсации на семействата на загиналите в битката. Освен това щедростта на руската държава надхвърля чисто военните разходи. Путин харчи щедро социални помощи: през юни той увеличи пенсиите за някои категории граждани с почти 10%. Правителството също харчи много за инфраструктура, включително изграждане на магистрала от Казан до Екатеринбург, цели 729 километра между тях. Може дори да изглежда, че харчи за почти всичко, което поиска. Премиерът Михаил Мишустин наскоро се похвали с държавна програма за отдих на децата в Крим.

Втората причина за икономическия бум в Русия е свързана с необичайната парична политика на страната, за да ограничи високата инфлация, централната банка повиши основния лихвен процент от 7,5% на 18%. По-нататъшни увеличения може да са на хоризонта. Тези мерки водят до укрепване на рублата чрез привличане на чуждестранни инвестиции от „приятелски" страни като Китай и Индия. Това от своя страна прави вноса по-евтин и следователно намалява инфлацията, но също така насърчава хората да спестяват чрез намаляване на потребителските разходи. В една нормална икономика по-високите лихвени проценти биха навредили на семействата и бизнеса със задължения, като увеличат разходите им за изплащане на дълга. Правителството обаче почти напълно защити реалната икономика от ефектите на строгата парична политика.

За тази цел има наистина объркваща гама от схеми. По-рано тази година правителството направи много по-лесно за потребителите да спират плащанията по кредитите си - при условие че могат да докажат, че доходите им са намалели поради извънредни обстоятелства. Банките предложиха кредитни ваканции на участниците в специална военна операция. Наскоро затворената ипотечна програма замрази лихвените проценти по кредитите на 8%, по-малко от половината от текущия сконтов процент. Програмата „индустриална ипотека" предоставя заеми на бизнеса при преференциални лихви от само 3% годишно. И накрая, банките биват извивани по всякакъв начин, за да не вдигат твърде много лихвите. Когато финансовият сектор губи приходи в резултат на това, държавата често сама компенсира разликата.

Такава обширна намеса не можеше да остане незабелязана. Според официалните данни през първото тримесечие на 2024 г. руските семейства са изразходвали само 11% от наличните си средства за обслужване на дълга - приблизително същото като през 2021 г., въпреки че тогава дисконтовият процент е бил много по-нисък. През изминалата година лихвите за семейства и фирми се повишиха, но само с половината от основния процент. Новите заеми са здрави. Кредитирането на фирми расте с над 20% годишно. С началото на руската специална операция в Украйна необезпеченото потребителско кредитиране расте приблизително толкова бързо, колкото и номиналните заплати - тоест главоломно.

Но колко дълго ще продължи това парти? Опитите на Путин да ограничи повишаването на лихвените проценти само ще стимулират инфлацията и ще я направят още по-продължителна. В един момент населението може да се ядоса заради високите разходи за живот. И накрая, правителството няма да може да поддържа бюджетен дефицит вечно. При сегашните темпове финансовите резерви на Русия ще бъдат изчерпани за около пет години. Освен това правителството вече е изправено пред високи разходи по заеми. Но сега Путин се нуждае от победа на бойното поле. Така че купонът продължава.