Newsweek: Украйна спря руския газопровод за Европа: Как ще отговори Путин?

/КРОСС/ Петгодишното споразумение, което позволи на руския "Газпром" да продължи да изпраща газ до страните-членки на Европейския съюз чрез тръбопровод, преминаващ през Украйна, изтече в началото на 2025 г. без ново споразумение, което да го замени.

Украйна приветства края на сделката за транзит на газ на фона на продължаващата инвазия на Русия, като нейният енергиен министър нарече случая "историческо събитие", което ще причини финансови загуби на Москва и е в съответствие с действията на Европа да намали зависимостта си от руския газ, според AP.

Мария Захарова, говорител на руския външен министър, каза, че това „не само отслабва икономическия потенциал на Европа, но също така се отразява негативно на жизнения стандарт на европейците" и че Киев и неговите европейски съюзници „пожертваха благосъстоянието на своите хора, за да осигурят финансова подкрепа за икономиката на САЩ", съобщи руска агенция.

И така, как ще отговори руският президент Владимир Путин на края на сделката за транзит на газ с Украйна? Newsweek зададе въпроса на експерти.

Маргарита Балмаседа, професор, Факултет по международни отношения и дипломация, Университет Сетън Хол; Автор на Russian Energy Chains The Remaking Of Techno Politics Between Siberia Ukraine and the European Union

Доколкото разбирам, Русия ще се опита да замени транзита през Украйна с транзит през други два тръбопровода, достигащи до Унгария и Словакия, „Турски поток" през Турция и по-малкия балкански маршрут през Сърбия и увеличен износ на LNG.

Но най-важното е, че очаквам Русия да се стреми да замени този доход чрез това, което наричам износ на „скрит природен газ".

Тоест природен газ, изнасян за Европейския съюз под формата на азотни торове, които се произвеждат на базата на природен газ, но са изрично изключени от санкциите и не са зависими от тръбопроводи.

Всъщност този износ на торове за ЕС се е увеличил повече от два пъти след инвазията през 2022 г. и се оказа значителен източник на доходи за Москва.

Павел К. Баев, научен професор, Институт за изследване на мира в Осло

Затварянето на транзита на газ през Украйна със сигурност не е изненада, може би по-изненадваща беше готовността на Русия да продължи да изпомпва газа след превземането на газоразмерна станция Суджа от украинските войски през август.

Краят на дългата сага за руския пробив на европейския газов пазар е важен само символично, а проблемите на Газпром ще се задълбочават, тъй като огромните му инвестиции във връзки с най-добрите клиенти са загубени.

Путин може да ескалира ракетните удари по украинската газова инфраструктура, включително подземните хранилища, но трябва да внимава с амбициите на Тръмп за разширяване на производството на петрол и газ в САЩ, които са основна заплаха за приходите от износ на Русия.

Даването на по-силна обосновка на тези амбиции едва ли е умна политика, но тогава - щетите, нанесени от агресията срещу Украйна върху енергийната индустрия на Русия, са толкова дълбоки, че конвенционалните изчисления на разходите и ползите не се прилагат.

Фьодор Лукянов, главен редактор, Russia in Global Affairs; Председател на Президиума на Съвета за външна и отбранителна политика в Русия

Не мисля, че Путин ще реагира особено на края на газовата сделка.

Ако украинците решат да спрат, няма начин да им върнат сделката. Има практическа необходимост да се намерят начини за работа с клиенти в Европа, които все още искат да получават руски газ и имат нужда от алтернативни маршрути за това.

Що се отнася до отговора на Украйна, единственият вариант е военната кампания да продължи, докато не доведе до задоволителен резултат.

Георг Захман, старши сътрудник, икономически мозъчен тръст Bruegel

За Русия спирането на транзита на украински газ е сериозно предизвикателство. В продължение на повече от 50 години износът през Украйна осигуряваше значителни приходи и политически лостове по транзитния маршрут към Западна Европа.

Въпреки че наскоро приходите намаляха, те все още възлизат на приблизително 5 милиарда долара. Пълното спиране би ускорило отделянето на Европа от руския газ - резултат, който очевидно не е в интерес на Кремъл.
Нещо повече, дори перспективата евтиният руски газ да облекчи енергийните борби на избраните от Кремъл държави-членки на ЕС всява недоверие сред европейските столици.

А несигурността относно бъдещия руски газ възпира инвестициите в алтернативни източници на енергия. Следователно Русия има личен интерес да запази възможността за рестартиране на тези тръбопроводи при пълен капацитет.

В този контекст е изключително важно ЕС да разработи единна газова политика спрямо Русия, за да смекчи разделенията в Европа.

Едно потенциално решение е въвеждането на европейска защитна тарифа за руския газ.

Подобна мярка би успокоила инвеститорите в алтернативни енергийни доставки, би намалила стимулите за отделните държави-членки да станат зависими от руската енергия и би генерирала допълнителни ресурси за ЕС.

Професор Андреас С. Голдтау, директор, Франц Ханиел, катедра за публична политика, Училище за публична политика Уили Бранд, Университет на Ерфурт

Краят на сделката за транзит на Украйна не означава край на износа на руски газ. Доставките чрез наземни тръбопроводи може да са приключили до голяма степен, но част от втечнения природен газ (LNG) все още намира пътя си към Европа.

Търсенето в Китай расте и Путин е нетърпелив да изгради капацитет за износ, за да обслужва този пазар, например под формата на тръбопроводната система „Силата на Сибир". Освен това излишният капацитет у дома може да се използва за производство на алтернативни продукти за световните пазари, като например торове.

Все пак краят на украинския транзит бележи края на бърза и фундаментална промяна в евразийските енергийни отношения: Географията на търговията с природен газ се промени драматично, като Русия се насочи на Изток за износ, а Европа гледа на Запад (това са САЩ) за внос .

Занапред приходите на Путин от износа на газ са структурно по-ниски, след като страната се отказа от основния си пазар, докато разходите за внос на Европа са структурно по-високи, благодарение на повишената зависимост от глобалния LNG.

И това е новата реалност, с която всички страни трябва да се справят.

Майкъл Макфол, директор, Институт за международни изследвания Фрийман Спогли, Станфордски университет; Бивш посланик на САЩ в Русия

Няма значение как ще отговори Путин. Ние на Запад трябва да спрем да се тревожим толкова много за това как Путин ще отговори на това или онова решение, а вместо това да правим неща и да подкрепяме решения, които прокарват нашите интереси.

Решението на Украйна да прекрати тази сделка насърчава интересите на сигурността на НАТО .