Открито е римско селище в България, унищожено по време на готските набези

/КРОСС/  Откритието е станало по време на подготвителни работи за монтиране на газопровод край село Боримечково, област Пазарджик. Работниците са открили останките от селище от късния римски период, обхващащо площ от 4400 квадратни метра, То е описано подробно в скорошно проучване, публикувано в Българско археологическо списание.

Останките от късноримско селище, което изглежда частично унищожено от голям пожар. Намерени са много фрагменти от керамика, монети и други артефакти, датиращи от над 1500 години, включително руини на сгради, които хвърлят светлина върху живота в този регион през късния римски период.

История и изоставянето на населението

Разкопките разкриват две постройки със стени, изградени от кирпичени тухли, смесени със средно големи камъни, скрепени с кален хоросан. Една от тези сгради е била дълга приблизително 9 метра и е включвала поне три стаи, докато другата се е състояла от две секции.

Проучването подчертава причините, които може да са довели до внезапния край на селището.

Артефактите, включително фрагменти от керамика и монети, са помогнали на експертите да определят времето на гибелта на селището. Сред тях е колекция от сребърни монети, датираща от 3-ти век, която дава хронологична рамка за селището.

Доказателствата за унищожаване от пожар, открити в няколко структури, са в съответствие с историческите записи, споменаващи готското нахлуване в региона по време на управлението на император Деций, което предполага, че селището може да е било разграбено и унищожено по това време. Въпреки че все още е само спекулация, провинция Тракия често е била подложана на варварски набези като част от Готските войни, които продължават през този период.

"Анализът разкри селище, заемащо само един слой, датиращ от късния римски период, който приключва внезапно заради пожар, датиращ от 347 г. сл. н. е., въз основа на доказателства, открити върху монетите", отбелязва авторът Сирма Александрова.

Доказателствата сочат, че селището е било изоставено и никога не е възстановено след пожара.

Монетите разкриват историята и приемствеността на цивилизацията

Монетите, открити на мястото, очертават хронологичната рамка на историята на селището, разкривайки, че последните монети са сечени по време на управлението на Констанций II (347 - 355 г. сл. н. е.).

Монетите, открити на място, включват екземпляри, сечени при императрица Юлия Соемия, Максимин Тракс, Гордиан III, Филип II и Деций.

Трябва да се отбележи, че по-близо до повърхността е открито съкровище от шест сребърни монети от 249 г. сл. н. е., което свидетелства за по-късни щети, които може да са причинени от земеделска дейност.

Тази датировка показва възможното изоставяне на селището малко след това, вероятно поради нашествията на варварите, които опустошават по-широката област.

Монети от пети век показват приемствеността на селището, както преди, така и след пожара в средата на четвърти век, което подчертава дългосрочното значение на мястото в късноримска Тракия.

Влияния на римското владичество

Проучването на фрагментите от керамика, много от които украсени с червено, характерни за римското производство, потвърждава влиянието на римската култура в региона. В същото време ръчно изработената керамика показва приемственост с традиционните тракийски керамични стилове, което предполага, че жителите принадлежат към тракийската етническа група.

Находките, които са описани като "ограничени, но разнообразни", включват върхове на стрели, катарами, бижута, шевни игли, ножове, пръстени, вериги и разнообразие от керамични предмети за домашна употреба, като кани, чаши и съдове за съхранение.

Наличието на големи делви, частично заровени в земята, и ями за складиране на продукти, показва, че селището е с уседнало население, занимаващо се със земеделие, а вероятно и с търговия. През римския период селището е било стратегически разположено по Via Militaris, един от основните римски търговски пътища през Балканите.

Тези открития хвърлят светлина върху организацията на селските селища в Тракия през късноримския период и подчертават спешната необходимост от опазване на археологическото наследство на днешна България.

С градското развитие и разширяването на модерната инфраструктура, заплашваща много исторически значими обекти, българските археолози се надяват с помощта на нови технологии, като геохимичен анализ и дистанционно наблюдение, да разкрият повече тайни от римското минало на региона.