10 Неделя след Петдесетница. Начало на Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и Амун дякони. Правед. Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген

/КРОСС/ Проповед за Десета неделя след Петдесетница

Библията е пълна с примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца е посилна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези обикновени хора ние не научаваме почти нищо. Мнозина родители буквално стигат "до ръба", до пълно отчаяние, когато усещат, че губят найважното нещо в живота - децата си. Но тъй като надеждата умира последна, характерно за повечето от тях е, че не се отказват.

Да вземем бащата на болното момче, за което разказва днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този нещастен мъж се доближава до Христос и казва: "Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят" (ст. 15). Болестта на момчето явно се дължи на бесовска намеса. Тя не е епилепсия, защото е свързана с циклите на луната и момчето търси смъртта си. Древните юдеи не обичат луната, защото околните езически народи се покланят на идоли, които са нейно олицетворение. Бащата сигурно е изчерпал всички възможности да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а накрая възлага упованието си на Иисус.

Найинтересната подробност в случая е, че момчето не се изцелява поради собствената си вяра. Напротив, то до такава степен е обладано от демона, че не иска да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е предизвикано и от вярата на апостолите, които не са в състояние да извършат чудо. Тук действа вярата на родителя. В какво се изразява тя?

Евангелието подчертава, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го нарича Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат защо те са могли да направят същото. А Той им казва откровено: "Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" (ст. 20).

Каква вяра изисква Господ? Тя може да е наглед незначителна и миниатюрна - като синаповото зърно, което едва се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е случайно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, който се чувства при вкусване. Такова е и сърцето на този баща - смачкано, сломено, раздирано от болка за сина си. При това състояние молитвата му съдържа "огън", излъчва пламенност, която предава неговата вяра. Той не казва за своя син празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: "Карма ли е, какво е, така ще си умре", "Абе пробвай, пък каквото стане" или дори жестокото "До гуша ми дойде от това дете".

Този разказ трябва да се допълни с една интересна подробност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се тълпа: "Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми" (Марк 9:24). Този баща взема всичките си несъвършенства, душевните си слабости, сърдечните си колебания и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става желание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог винаги чува безкористните молитви на майките и бащите, които не се отказват да се борят за найскъпото си достояние - децата.

Но днешното евангелско четиво съдържа и друг съществен урок. Ние не трябва да очакваме Христос да се моли винаги, когато извършва чудо, защото Той черпи пряко от силата на Бога. Причината, поради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се поддържа постоянно с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е проява на вярата, богослужението ни е сбор от празни ритуали, които граничат с магия. То така се и възприема от хората, които не притежават никаква вяра. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично. От една страна ние зависим изцяло от Бога, а от друга страна Бог условно казано зависи от нашето доверие, нашата надежда, нашите усилия. Каквото и да вършим, каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, за да се радваме на успех.Св. преподобни Симеон Стълпник

Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.

Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.

Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник. Руска икона от ср. на XVI в. Източник: wco.ru

Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в
В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: „Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.

Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:

- Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?

Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:

- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!

- Но как? - запитал свенливо Симеон.

- Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога ...

Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.

Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:

- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! ...

Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:

- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя ...

Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:

- Копай по-дълбоко!

Тия думи се повторили:

- Копай по-дълбоко!

Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:

- Копай по-дълбоко!

След това гласът продължил:

- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!

Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нататъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.

Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст - в 460 г.

Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх дошъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.

Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:

- За добро си дошъл, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!

Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.

Св. Марта

Църквата почита паметта на св. Марта. Тя е сестра на Лазар, на чието Възкресение става свидетел, както и на Мария (при католиците се приема, че става въпрос за Мария Магдалена).

По време на пътуванията си до Йерусалим Исус често се спира в гостоприемния дом на св. Марта. След смъртта на Лазар тя посреща Спасителя и изповядва вярата си в Него: „Ти си Христос, Сънът Божи, Който идва в света" (Йоан 11, 27). „Аз съм възкресението и животът" (Йоан 11, 25), казва й Исус и възкресява мъртвия й брат.

Марта е една и от светите жени мироносици - тези, които първи виждат и Възкресението на Исус.

Името й от арменски означава и благородна.

Св. мчци Айтал и Амун дякони

св. Амон

Вавд призовал Амон и девиците да принесат жертва на езическите богове. Той обаче срещнал категоричния отказ на всички, а дякон Амон дръзко изобличил служението на идоли. Това разгневило страшно Вавд и той заповядал да повесят св. Амон на дърво, а после да стържат тялото му с железни остриета, както и да го горят със запалени свещи. Мъченията обаче ни най-малко не сломили дякона, което още повече разгневило Вавд, който заповядал да сложат на главата му нажежен до червено шлем (в пространнато житие буквално е написано „меден щит" - ασπίδα χαλκην).[29] На подигравките и подхвърлянията на Вавд, ако Бога на св. Амон е истински, да го избави от страданията, светецът отговорил с молитва: „Господи, Иисусе Христе, истинска светлина, извор на живота, изпрати своите ангели и избави раба си от това мъчение и го възложи на тиранина, за да стане явно за всички, че Ти си единственият и истински Бог".[ И веднага шлемът слязъл от главата на св. Амон и се преместил на главата на Вавд и огнени ангели издигат тиранина във въздуха. Скован от страх и болка, Вавд започнал да моли светеца за милост. Св. Амон се смилил над него по застъпничеството на светите девици и ангелите Божии го оставили на земята.

Правед. Иисус Навин

Иисус Навин („Иахве помага") е вожд и военачалник на еврейския народ, помощник и приемник на св. пророк Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.

Чрез него Господ е явил велики чудеса.

Свещеното Писание на Стария Завет разказва, че Иисус Навин е преминал с целия народ река Йордан като по сухо, защото реката „спря и стана като стена" - така както пр. Мойсей преминал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).

Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на сражение с неприятеля, по Божия воля „слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).

Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по жребий между дванадесетте израилски колена и мирно починал в 1256 г. на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията