Докъде ще стигне напрежението между Скопие и София

/КРОСС/ Продължава напрежението между София и Скопие след неофициалното посещение на президента Гордана Силяновска-Давкова в България. Вицепремиерът на Северна Македония и министър на транспорта Александър Николоски определи българския президент като „нецивилизован" и нарече българските представители „мизерни". Последва остра реакция от страна на властта в България.

Според Спас Ташев от Института за изследване на човека към БАН обществото в РСМ няма критичната маса да спре антибългарските процеси.

"Северна Македония категорично не иска да е част от ЕС, но тъй като няма как да го каже пред обществеността, имат проевропейска фразеология и антиевропейска практика. Въпросният вицепремиер и преди посещението на Силяновска беше нарекъл служебното правителство маргинално. През последните 4 години е показал антибългаризъм в реториката. Целта е да не се допусне Скопие да влезе в ЕС. Не можем да отговаряме на всяка провокация, трябва да търсим европейска подкрепа, но и средства за демократизиране на РС Македония и постигане на реформи. Обществото е под тоталитарен диктат и всеки с различно мнение е преследван. Ние нямаме проблем със Скопие, нашият голям проблем е Белград, но там има зависимости", коментира той.

От своя страна журналистът Николай Кръстев смята, че целта на РСМ е да показва, че България е проблематичен фактор в двустранните отношения, дори, че няма нужда да ги има. "Скопие се връща в сръбската орбита към Вучич. Скоро Мицкоски ще бъде на посещение там. Медиите на Орбан в РС Македония създадоха антибългарския дух и напрежението, които доведоха до изборната победа на ВМРО-ДПМН. Унгарският премиер иска да оттласне Скопие от нормалното поведение с България", заяви той.

По думите му пътят на РСМ е в ЕС, иначе ще остане "бяло петно". "Идването на ВМРО показва, че страната взима голямо междучасие в европейската си интеграция. Част от ръководството на партията имат български паспорти, предполага се, че и Николоски има. Отзоваване на посланика е ядрената бомба в дипломацията, не бива да се стига дотам", посочи Кръстев.