23 юли в историята

/КРОСС/ 306 г. - Константин І е обявен от римските легиони за император на Източната Римска империя.

1865 г. - Американецът Уилям Бут създава религиозно движение, прераснало по-късно в Армията на спасението.

1903 г. - Американската автомобилна компания "Форд" пуска в продажба първия си автомобил - модел А. През 1903 г. Хенри Форд създава "Форд мотор", от което прави най-голямото предприятие за производство на автомобили в света - със 75 000 работника, които от 1914 г. участват в печалбите на предприятието.

1908 г. - В Османската империя е извършен младотурският преврат.

След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) противоречията в Османската империя се изострят и младотурците започват борба срещу султан Абдул Хамид II. Те търсят взаимодействие с революционни организации на поробените народи - ВМРО, Дашнакцутюн (арменска революционна организация) и др. На конгрес в Париж, проведен между 27 и 29 декември 1907 г., приемат четническата борба и всеобщото въстание като основни методи за действие. Комитетът "Обединение и напредък" предприема акция, за да укрепи вътрешното положение в империята и да предотврати намесата на Великите сили след срещата на руския цар и английския крал в Ревел (юни 1908 г.). Албанския майор Ахмед Ниязи от гарнизона в Ресен извежда батальона си в планината на 3 юли 1908 г. и започва четническа борба срещу султана. Частите на III армия (Битоля) и II армия (Одрин) отказват да се подчиняват на властите. Към младотурците се присъединяват и изпратените от Анадола войски. През нощта на 23 срещу 24 юли Абдул Хамид II, остава без подкрепата на армията, обявява, че ще се проведат парламентарни избори, и възстановява конституцията от 1876 г. Успехът на революцията е посрещнат с удовлетворение от народите в империята, но на 12 юли 1909 г. реакционните сили извършват контрапреврат и започват терор срещу младотурците. Метежът е потушен с помощта на армията в Македония и Тракия и български революционни чети на ВМОРО. Формирана е т. нар. походна армия с командващ Мехмед Шевкет паша и началник-щаб Мустафа Кемал паша (бъдещия Ататюрк). В армията участват и български революционни чети. Столицата е овладяна на 26 април 1909 г. и султан Абдул Хамид II е детрониран. Султан става Мехмед V.

1944 г. - В хода на Втората световна война Съветската армия освобождава концлагера в Майданек.

Майданек е нацистки концентрационен лагер (1941 - 1944) до гр. Люблин, Полша. В него са умъртвени около 1,5 милиона души (предимно евреи).

1952 г. - В Египет избухва юлската революция, извършена с военен преврат от тайната организация "Свободни офицери" начело с Гамал Абдел Насър. Крал Фарук I е принуден да напусне страната, след като завещава престола на седеммесечния си син. Властта практически преминава в ръцете на военните. Изграждат се нови държавни институции, провеждат се социални и икономически реформи, започват преговори с Великобритания за извеждане на британските военни части от базата в зоната на Суецкия канал. Споразумението за евакуацията на британските части е подписано през 1954 г.

Гамал Абдел Насър (Гамал Абд ан-Насир) е египетски държавник и политически деец.

Той е роден на 15 януари 1918 г. в Бени Мур, Египет. Завършва Военното училище в Кайро през 1939 г. Служи в различни военни части в Египет и Судан. Завършва военния колеж към Генералния щаб. Участва в Арабско-израелската война, в която е ранен (1948-1949 г.). Преподавател във военния колеж към Генералния щаб (1949-1952 г.). Основава и оглавява тайната организация "Свободни офицери", която подготвя и осъществява революцията от 23 юли 1952 г. Заместник-председател е, а след това е председател на Революционния съвет. Министър-председател е, като едновременно изпълнява и задълженията на президент (1954-1956 г., с прекъсвания). Главнокомандващ е на въоръжените сили (от 1956 г.). От 1963 г. е председател на Арабския социалистически съюз. През 1967 г. Египет търпи пълно поражение от Израел, а страната изпада в икономическа и политическа криза. На 30 март 1968 г. Гамал Насър предлага програма за ликвидиране на последиците от поражението на Египет. Разширява контактите на държавата със страните от бившия социалистически лагер и особено със СССР.

1974 г. - Гръцката военна хунта поканва Константинос Караманлис да се завърне от изгнание и да състави правителство.

Константинос Караманлис е гръцки политик. Роден е в с. Проти, окръг Серес, област Източна Македония и Тракия. Баща му е участник в борбата за освобождение на Гърция. Учи в Неа Зихни и Серес. През 1929 г. завършва право в Атинския университет и започва адвокатска практика в Серес. През 1935 г. е избран за депутат от Народната партия. След преврата на генерал Метаксас (4 август 1936 г.) напуска депутатското си място в знак на протест и се завръща към адвокатската си практика. През 1941 г. се установява в Атина, работи като адвокат. След германската инвазия в Гърция напуска страната и емигрира в Близкия Изток. Завръща се през 1944 г. и отново се включва в политическия живот на страната. В първите следвоенни избори (1946 г.) отново е избран за депутат.

През 1951 г. участва в опитите за създаване на коалиция, способна да се справи с кризата в гръцкия политически живот. Влиза в партията "Гръцки сбор" на Александрос Папагос. След смъртта на Папагос (1955 г.) съставя правителство и става министър-председател на Гърция. Същата година основава партията Национален радикален съюз.

В периода 1956 - 1963 г. е министър-председател последователно три пъти, след предсрочните избори (1956 г., 1958 г., 1961 г.). Едни от големите му успехи са извоюване на независимостта на Република Кипър (1959 г.) и подписване на споразумение за кооптиране към Европейската икономическа общност (юли 1961 г.). През юни 1961 г. подава оставка, поради разногласия с крал Павел. На изборите през ноември 1963 г. партията му губи и Караманлис напуска страната.

В периода 1963 - 1974 г. Карамналис живее в Париж, Франция. Наблюдава от близо ставащото в Гърция. Осъжда остро военният преврат през 1967 г., а след това и политиката на хунтата в свои политически послания (1969 г., 1973 г.).

Завръща се в Гърция през юли 1974 г., след падането на хунтата. Октомври същата година основава партията Нова демокрация. На изборите през ноември 1974 г. партията печели мнозинство и Караманлис става министър-председател. Успеха е повторен и през 1977 г. В този период основната му политическа линия е твърдо ориентирана към създаването на обединена Европа. На 28 май 1979 г. Гърция се присъединява към Европейската общност.

На президентските избори през 1980 г. е избран за президент на Гърция. През 1985 г. се отказва от президентските си правомощия, след като партията му не го подкрепя за втори мандат. В периода 1985 - 1990 г. не участва в политическия живот на страната. Отново участва в президентските избори през 1990 г. Избран е за президент на страната. Изкарва целия си мандат.

1993 г. - Агдам, административният център на азербайджанския район Агдам и един от най-големите градове в региона Ашагъ Карабах, е окупиран от арменските въоръжени сили. Градът не беше в състава на бившата Нагорно-Карабахска автономна област на Република Азербайджан. В резултат на окупацията по-голямата част от района на Агдам е окупирана и населението му е подложено на етнически прочиствания. 122 населени места, 24 446 жилищни сгради, 48 промишлени и строителни предприятия, 160 училищни сгради, 65 здравни заведения, 373 културни центъра, 1 театър и др. са разграбени и унищожени. Футболният клуб на Агдам "Карабах" се превръща в един от най-редките примери на отбори в изгнание в света. В момента над 153 000 от 200 000 жители на района живеят като вътрешно разселени лица в различни региони на Азербайджан.

Деветте страни от Минската група на СССЕ категорично осъжда окупацията на Агдам и призовава за изтегляне на войски от окупираните територии. На 29 юли 1993 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 853, в която също е поискано "незабавно, пълно и безусловно изтегляне на окупационните сили от района на Агдам и други новоокупирани територии на Азербайджан".

1994 г. - В Италия започва операцията "Чисти ръце" за борба срещу мафията.

1996 г. - Осмият архиерейски събор решава да накаже с анатема архиепископите и архимандритите, участвали в църковно-народния събор на Пимен.

1997 г. - Швейцария оповестява списък с над 2000 притежатели на сметки, открити в швейцарски банки до 1945 г.

1998 г. - На полуостров Камчатка се активизира най-големият вулкан в Евразия - Ключевският, изригвал за последен път през 1994 г.

2011 г. - При взрив до 17 етажното здание на норвежкото правителство в Осло загинават осем човека, а още десетки други са ранени.

2012 г. - В резултат от серия взривове в Ирак загиват над 110 човека, а ранените са над 275.

2012 г. - Правителството на Перу подава оставка.

2014 г. - Указ на президента на Русия фиксира 11 часови зони за страната и забрана сезонен преход.

2015 г. - Телескопът Кеплер открива планетата Кеплер-452в и звезда, които приличат на нашата Земя и Слънце.

2015 г. - Италианските власти блокират имущество на стойност 2 милиарда евро, собственост на калабрийска мафиотска групировка, действаща в хазартния сектор.

2016 г. - Две експлозии, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха масова протестна акция на шиитската общност на хазереите в афганистанската столица Кабул, убивайки най-малко 80 души и ранявайки 230 други. Отговорност за атентата пое групировката "Ислямска държава"