Новите правила в Meta: Ще достигнат ли Европа?

/КРОСС/ Тази седмица стана ясно, че Meta прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме модела на така наречените бележки от страна на общността. За момента промените са актуални само за територията на Съединените щати.

„На първо място ще премахнем фактчекърите и ще ги заменим с бележки на общността, подобни на  платформата X, започвайки от Щатите. Проверяващите фактите компании с които работим, просто бяха твърде политически пристрастни и Meta вече не може да им се доверява така че през следващите няколко месеца ще въведем поетапно по-всеобхватна система за бележки на общността."

„Реалността е, че това е компромис. Това означава, че ще хващаме по-малко лоши неща, но също така ще намалим броя на невинните публикации и акаунти на хора, които случайно премахваме." С тези думи започна своето официално съобщение изпълнителният директор на Meta Марк Зукърбърг ,a 7 януари 2025 г. се оказа повратен вторник в политиката на компанията, която от няколко години подкрепя активното модериране на съдържанието въпреки критиките от страна на консерваторите.

Това дойде и малко след като компанията назначи изпълнителен директор на републиканската политика Джоел Каплан за ръководител на глобалните въпроси и избра Дейна Уайт, близък приятел на новоизбрания президент Доналд Тръмп, в своя борд. Но означава ли това че подхода на гиганта в политическото съдържание и нейните услуги и от територията на Европа?

„За Европа има малко по-различни специфики поради факта, че в Европа има правна рамка, която регулира управлението на дигитални услуги от 2024 година като Европа много държи всякакъв тип съдържание да бъде без спекулации за политически кампании, без терористични намеци, без съдържание за детска порнография, тоест Европа държи да има механизъм, чрез който социалните медии да проверяват това съдържание и да се уверят, че потребителите нямат достъп до такъв тип спекулативно съдържание", казва Красимир Коцев, експерт по киберсигурност.

Актът за цифровите услуги за момента има само регулаторен характер, като се очаква през следващите няколко години така наречените community notes или мнението на общността да бъде прието и на територията на ЕС.

Според експертите обаче, това което е необходимо да се случи е  предварителна оценка на риска.

„Ако трябва да сравним двата метода, досегашният метод фактчекинг всъщност представляваше наемане от страна на Meta на агенции и специализирани организации, които се занимават с проверка на съдържанието. От друга страна, community notes прехвърля тази отговорност в ръцете на потребителите на социалните мрежи, тоест сега всеки един от нас ще бъде отговорен да достоверността на дадено съдържание, чрез своите коментари и рейтинги", обяснява Коцев.

Василена Доткова работи като фактчекър на територията на България, споделя че решението за промените в платформите на мета ще дадат възможност, на потребителите да разпространяват фалшиво съдържание.

„Фактчекърите следят само за точността и достоверността на информацията, но ние не се занимаваме с модерация в социалните мрежи. Тоест, ние не сме тези, които свалят постове, ограничават профили - нямаме такива правомощия", казва тя.

Междувременно Meta засилва и влиянието на своите изкуствено генерирани „агенти", които също ще имат възможност да определят дали дадено съдържание е легитимно, и как те ще го използват, ние не знаем като потребители. 

„Не съм сигурен дали обществото осъзнава ползите и недостатъците от двете техники, мисля, че все още не е достатъчно осведомено какви са рисковете и би могло да се подведе лесно дали дадена новина е фалшива, или не", казва експертът по киберсигурност Красимир Коцев.

бТВ, „Тази неделя"