Жена, разминала се по чудо със смъртта след инцидент на пътя, стана неразделна със своята спасителка

/КРОСС/ Румен Бахов разказва история за спасение, приятелство и втори шанс. История за една черна маратонка, паднала върху предното стъкло на кола, която се превръща в поличба.

Таня Милева шофира по натоварен бургаски булевард, когато изведнъж съдбата се изпречва на пътя й. Озадачи ме фактът, че на предното стъкло на автомобила ми падна черна маратонка. Помислих си, че някой пешеходец просто е решил да си хвърля обувките. До момента, в който не видях как колите се изнизват рязко напред, разказва рехабилитаторът Таня Милева.

Тя видяла, че на асфалта лежи жена в безпомощно състояние - блъсната, докато пресича на пешеходна пътека. Един рейс ми даде път, за да премина. Тръгнах, при което кола даде газ и ме блъсна. Изпревари много рязко, спомня си потърпевшата Станислава Щилянова.

Следващите няколко минути се оказват най-важните в живота й. След удара се озовах директно в насрещното платно. Имам 8 фактури. Никой не спря, освен една дама, с която не се познавахме. Тя дойде веднага. Хвана ми ръката, започна да ми говори и да ме успокоява, за да не загубя съзнание, разказва пострадалата.

По професия съм рехабилитатор. Спрях колата буквално пред нея, тъй като исках автомобилът да играе ролята на буфер, за да не може никой друг да мине. Трафикът беше много интензивен, твърди Таня. И допълва: До нас дойде шофьорът, който беше блъснал жената и попита жива ли е. Когато потвърдих, той се обади на 112. Казах му да предаде на спешния екип да вземе стабилизираща дъска, тъй като Станислава беше с политравматизъм.

Седмици по-късно двете дами се намират в интернет. Таня става личен рехабилитатор на Станислава. Следват няколко месеца, през които пострадалата ще повярва, че се е върнала на този свят. Тя си спомня, че спасителката й казала, че ще й пише и ще я намери. „След инцидента реших да звънна на 112 под претекст, че пострадалата е забравила дневник в моята кола, твърди Таня.

Бях в реанимация два дни и половина. Претърпях две операции след това - на рамото и на коленете. Не можех да ставам няколко дни. След това ме прибраха вкъщи, където зависех от най-близките си, тъй като не можех да направя нищо сама, споделя Станислава.

Лекарите от голяма бургаска болница правят и невъзможното жената да проходи. След месеци, прекарани на легло, младата жена повторно прави първите си крачки. А Таня е неотлъчно до нея.