Св. мчк Мина. Св. мчци Виктор и Стефанида. Св. мчк дякон Викентий. Преп. Теодор Студит, изповедник

/КРОСС/ В тоя ден се чества паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Св. Викентий* бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

В памет на св. мъченици Виктор и Стефанида

При царуването на римския император Антонин под началството на воеводата Севастиян служел един воин, родом от Италия, на име Виктор. Той вярвал в нашия Господ Иисус Христос и открито пред всички изповядвал Неговото всесвято име. Когато по това време започнало гонение против християните, воеводата призовал блажения Виктор и му казал:

- При нас пристигна царски указ да принуждаваме християните да се покланят на нашите богове, а онези, които не се подчиняват, да бъдат предавани на тежки мъчения. Затова и ти, Викторе, принеси жертва на боговете, за да не се подложиш на мъчения и да не погубиш душата си.

Но свети Виктор отговорил на воеводата:

- Няма да изпълня безбожното повеление на смъртния цар и не ще се подчиня на волята му, защото съм раб на безсмъртния Цар, моя Бог и Спасител Иисус Христос, Чието Царство е безконечно. Ако изпълнявам Неговата воля, ще живея вечно, а вашият смъртен цар и царството му е временно, и онези, които изпълняват нечестивата му воля, ще погинат во веки.

Но воеводата казал:

- Ти си воин на нашия цар, изпълни повелението му и принеси жертва.

- Не - отговорил Виктор, - вече не съм воин на вашия земен цар, а на Небесния. Дори и да съм бил временно воин на вашия цар, не съм преставал да служа на моя Цар и сега няма да Го оставя и няма да принеса жертва на вашите идоли. Прави каквото искаш с мене - моето тяло е в ръцете ти и ти имаш власт над него, но над душата ми има власт само моят Бог.

Тогава воеводата започнал да уговаря Виктор:

- Ти сам - казал той - си навличаш беди, като не изпълняваш царската заповед. Съветвам те да принесеш жертва на боговете, за да се избавиш от мъченията, които те очакват.

- Точно това желая - отговорил твърдо свети Виктор - да претърпя мъчения заради моя Господ и много се радвам, че ще се сподобя да пострадам за името Му.

Тогава воеводата веднага заповядал да му счупят пръстите и да ги извадят от ставите. После наредил силно да нагорещят една пещ и да хвърлят в нея свети Виктор. Там мъченикът стоял три дни и останал жив и невредим подобно на тримата момци във Вавилонската пещ. Мъчителят не очаквал това и на третия ден отворил пещта, за да вземе праха на мъченика и да го изсипе в реката. Но светецът излязъл невредим, прославяйки Бога, че огънят не го е докоснал и не му е навредил.

Като видял неуспеха си, воеводата призовал един вълшебник и му заповядал да умъртви свети Виктор с отрова. Вълшебникът сварил парче месо със смъртоносна отрова и го дал на светеца.

А Виктор казал:

- Макар и да не подобава да вземам от вас нечисто месо, ще го изям, за да разберете, че смъртоносната ви отрова не може да направи нищо против силата на Животодавеца Господ.

После мъченикът се помолил, изял отровното месо и нинай-малко не пострадал. Като видял, че светецът останал невредим, вълшебникът приготвил друго месо с още по-силна отрова, и казал:

- Ако изядеш това месо и останеш жив, ще оставя чародейството и вълшебството си и ще повярвам в твоя Бог.

Свети Виктор изял и това месо, напоено с най-силна отрова, но останал невредим. Тогава чародеят високо възкликнал:

- Ти победи силата на моето вълшебство, Викторе, и избави от ада моята отдавна погинала душа, защото повярвах в Господ Иисус Христос, Когото проповядваш.

След това вълшебникът отишъл в дома си, събрал всички свои магически книги и талисмани, изгорил ги и станал истински християнин.
Като видял, че нищо не може да навреди на светеца, воеводата много се разгневил и заповядал да извадят жилите от тялото му, а после да го хвърлят в кипящо масло.

А светецът в това време казвал:

- Това кипящо масло е приятно за мен, както за жадния - студената вода.

Твърдостта на свети Виктор още повече разярила мъчителя. Той заповядал светецът да бъде окачен на едно дърво и тялото му да бъде горено със свещи. А за да увеличи още повече тежестта на мъченията, заповядал да смесят отровен прах и оцет и да ги вливат в устата на мъченика.

Но той казал:

- Този оцет и смъртоносната ви отрова за мене са като мед и восъчна пита.

Тогава мъчителят, разгневявайки се все повече и повече, заповядал да избодат очите на Христовия мъченик. После воините повесили светия надолу с главата и си тръгнали, като гооставили в това положение три дни. На четвъртия ден решили, че вече е умрял и дошли да го видят, но като го намерили жив, много се учудили. Те се ужасили и ослепели и всеки започнал да си търси водач.

А светецът ги съжалил и като се помолил усърдно на Бога, казал:

- В името на моя Господ Иисус Христос, прогледнете!

Те веднага прогледнали, отишли при воеводата и му разказали всичко. Но той още повече пламнал от гняв и им заповядал да одерат кожата на свети Виктор. Докато изпълнявали това нечестиво повеление, една християнка на име Стефанида, съпруга на един от воините, която дошла да види мъченията на светеца, съзряла два прекрасни венеца, които се спускали от небето. Един от тях се спускал върху главата на свети мъченик Виктор, а другият - върху нейната глава.

Тогава Стефанида започнала високо да прославя мъченика:

- Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите страдания за Христа, благоприятна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, защото от праведно сърце си Му принесъл самия себе си! Бог те е приел така, както някога праведния Енох, когото взел от земята в рая, та да не вкуси от временната смърт. Ти си праведен като Ной, изпълнен с благи дела и най-свят сред народа си. Ти повярва като Авраам, принесе се в жертва на Бога като Исаак, претърпя трудове като Иаков. Премъдър си като Иосиф, на когото бе дадено да предузнава бъдещето, претърпя изкушения като Иов, който след много страдания победи дявола и показа пример за търпение. Подобен си на Исаия, който по заповед на цар Манасия бе прерязан с трион. Не ти навреди огъня, както на тримата момци в Навуходоносоровата пещ. Ти възложи надеждата си на Бога, както Давид, сина Иесеев. Ето, виждам два венеца, пратени от небето - един голям и прекрасен, и друг - по-малък. Големият носят за теб дванадесет ангели, а малкият е за мене, защото и аз, макар да съм немощен съсъд, съм готова да приема подвига на мъченичеството и мъжествено да пострадам за името на нашия Господ и да положа за Него душата си.

Като чул тези думи на Стефанида, воеводата заповядал на воините да я хванат и да я доведат при него. Той я изгледал горделиво и попитал:

- Коя си ти?

- Аз съм християнка - отговорила светицата.

После воеводата я запитал за името и годините й и като чул, че името й е Стефанида, че е на петнадесет години и осем месеца и е омъжена от година и четири месеца, той започнал кротко да говори:

- Защо искаш тъй скоро да оставиш този прекрасен свят, хубавия живот и съпружеството и искаш да погубиш младостта си, като доброволно се обричаш на смърт заради Разпнатия?

Светицата отвърнала:

- Оставям временния и суетен свят и всички земни плътски желания и моя смъртен съпруг, за да изляза заедно с мъдрите девици насреща на моя нетленен и безсмъртен Жених, моя Спасител Христос.

Воеводата рекъл:

- Не говори такива безсмислени и безполезни думи за твоя Бог, обърни се към нашите богове и им принеси жертва.

Но света Стефанида твърдо отговорила:

- Ти и твоите богове сте преизпълнени с лъжа, а аз говоря истината, защото истинен е моят Господ и в Него няма неправда. Няма да принеса жертви на лъжливите богове, но искам да стана приятна жертва на Истинския, живеещ на небесата Бог, за да не се лиша от венеца, приготвен за мен в Неговото Царство.

Тогава мъчителят заповядал да приведат към земята върховете на две палми и да вържат за тях нозете на светицата. Когато пуснали палмите, те се извили и разкъсали мъченицата на две. Светата душа на Стефанида излетяла като птица от разкъсана мрежа и си намерила гнездо на небето в приготвения за нея венец.

След това воеводата заповядал да посекат с меч свети Виктор. Като научил за това, светият благодарил на Бога. Преди да отсекат главата му, той предсказал смъртта на мъчителите си:

- След дванадесет дни ще умрете, а вашият воевода след двадесет и четири дни ще бъде пленен от неприятеля.

Като казал това, светецът се помолил, преклонил главата си под меча и воините отсекли честната му глава.

От тялото му изтекли мляко и кръв и мнозина от неверниците, като видели това чудо, повярвали в Христа. Най-много хора повярвали обаче, когато видели да се изпълнява пророчеството на мъченика, защото станало така, както той предсказал - мъчителите му загинали внезапно, а воеводата бил взет в плен от неприятеля.

Свети Виктор и света мъченица Стефанида пострадали на единадесети ноември в град Дамаск. А днес те пребивават вонзи град, който не се нуждае нито от слънце, нито от луна, защото Божията слава го освещава и Божият Агнец е негов светилник.

Житие на св. Теодор Студит

Преп. Теодор Студит, стенопис от манастира Грачаница. Източник: blago.serbianunity.net.

Преп. Теодор се родил в Цариград от богати и знатни родители, които му дали образование и го възпитали в благочестие. В това време император Константин Копроним преследвал почитателите на светите икони. Родителите на Теодор били подложени на гонения и отишли в манастир.

След смъртта на Копроним малко време управлявал Лъв ІV Хазар. Още в началото на своето управление той провъзгласил за свой съуправител малолетния си син Константин. След смъртта на Лъв ІV малолетният Константин VІ се възкачил на престола, но от негово име управлявала майка му Ирина.

В 787 г. бил свикан в гр. Никея Вселенски събор, който осъдил лъжливото учение на иконоборците и признал почитанието на иконите. Чичото на Теодор - св. Платон, който бил на тоя събор, уговорил Теодор и братята му да се отдалечат от човешкото общество и да посветят живота си на Бога. Всички заедно тръгнали да търсят самото място и се спрели в една прекрасна планинска местност, в сянката на гъсти дървета, които растели над бистър извор. Това място се наричало Сакудиан. Тук те построили църква на името на св. Йоан Богослов. Към тях се присъединили други благочестиви люде и скоро се образувал манастир, в който Теодор приел монашеско пострижение.

Като монах Теодор усърдно изпълнявал иноческите си задължения. Той се отличавал със своето въздържание, неуморимо трудолюбие и дълбоко смирение. Син на знатни родители, отраснал в богатство и охолност, той станал слуга на всички: сечел дърва, носел води и камъни за строеж, работел в градината. Свободното си време посвещавал на четене на Свещеното Писание. Св. Платон поискал да му предаде ръководството на манастира. Теодор дълго отказвал, но най-после трябвало да отстъпи на единодушното желание на всички братя. Той мъдро управлявал манастира и на всички давал пример за строго изпълнение на всички правила на монашеския живот. Но не само в манастира му било съдено да утвърждава истинската вяра.

Синът на Ирина - Константин, като станал пълнолетен, отстранил майка си от управлението, а сам се предал на страстите си, забравяйки християнския закон. Той се развел с жена си, принудил я да се постриже в монашество и се оженил за една своя близка роднина. Св. патриарх Тарасий, не поискал да благослови незаконния брак, но се намерил свещеник, на име Йосиф, който венчал царя въпреки запрещението на патриарха. Колкото и да била беззаконно това дело, патриархът мълчал, боейки се да не навлече на Църквата нови бедствия.

Това снизхождение имало гибелни последствия: мнозина започнали да подражават на примера на царя. Войводите и придворните произволно се развеждали със жените си, затваряли ги в манастири и встъпвали в брак, без да държат сметка за роднинските връзки.

Такова нарушение на църковния закон силно възмутило Теодор. Той провъзгласил отлъчването на царя от Църквата и съобщил за туй в другите манастири.

Царят мислел отначало с лъжа и с любезности да спечели на своя страна строгия инок. Той заповядал на жена си да му изпрати богати дарове и да иска молитвите му за себе си и за семейството, но даровете били върнати. Тогава царят предприел пътешествие и нарочно насочил пътя си покрай Сакудианския манастир, като се надявал, че когато по обичая игуменът излезе да го посрещне, той с ласкави думи и убеждения ще подействува. Но Теодор не излязъл да го посрещне и дори не отворил манастира на царските служители.

Тогава разгневеният Константин изпратил Теодор на заточение в гр. Солун заедно с 11 иноци. Заточението продължило 5 години. Твърдостта на Теодор обаче намерила подражатели. В много манастири провъзгласили отлъчването на царя от Църквата и няколко иноци претърпяли гонение за това.

Теодор бил върнат в своя манастир след смъртта на Константин. Ирина се вкачила на трона и с чест го върнала пак в Цариград. Тук царицата го уговорила да приеме игуменството на Студийския манастир. Тоя манастир, основан от благочестивия римлянин Студий, бил затворен в царуването на Копроним. Около Теодор отново се събрали до 1000 нови братя, на които Теодор дал устав, известен под името "Студийски". В основата на тоя устав залегнали правилата на св. Василий Велики. На монасите се запрещавала всяка собственост, всички работи трябвало да се изпълняват от самите монаси. Те трябвало да откриват на игумена всичките си мисли.

Царуването на Ирина не било дълго. Тя била свалена от престола от Никифор, който възвърнал свещенството на Йосиф, отлъчен от Църквата за брака на цар Константин и започнал да преследва Теодор, стареца Платон и всички братя от Студийския манастир. Всички били пратени на заточение. Нечестивият цар обаче, който знаел как всички уважават Теодор, се стараел да го склони към помирение и го повикал при себе си преди да тръгне за далечен път. Но Теодор му казал: "Ти, царю, трябваше да се покаеш, преди да отидеш на война, от която няма да се върнеш." Това предсказание на светеца се сбъднало: царят бил убит във войната с българския цар Крум. Недълго царувал син му. Новият император Михаил освободил Теодор от заточение, но и той скоро бил свален от войводата си Лъв Арменец, при когото започнали нови гонения.

В самото начало на царуването си императорът събрал духовенството и обявил за идолопоклонници всички почитатели на св. Икони. Напразно възразявали патриархът и св. Теодор. Напразно те доказвали, че молейки се пред иконите и почитайки ги, те се покланят не на самото изображение, а на изобразения върху тях Господ, или въздават чест на Неговите св. Угодници. Царят ядосано казал на Теодор:

- Аз зная, че ти си човек препирлив, горд и непокорен. Но не забравяй, че аз съм цар и строго ще накажа непокорния!

Патриархът и всички други мълчали от страх, но Теодор спокойно отговорил:

- Ти си цар, но не можеш да изменяш църковния закон. Ти си силен в светските работи, но в църковните дела ти трябва да се покоряваш.

- Ти ли ще ме отлъчиш от Църквата? - извикал разгневеният цар.

- Не аз, отговорил преподобният, а преданията на св. Апостоли и св. Отци ще те отлъчат от нея, ако не се покориш на нейните закони. Ако пък искаш в нея да останеш, то следвай патриарха и наредбите на събора.

Царят с негодувание оставил събранието. На другия ден излязла от началника на града повеля - никой да не смее да разсъждава за вярата, а всички да се подчиняват на волята на царя. Когато пратените дошли да съобщят тая заповед на Теодор, той им казал, че несправедливо би било да слуша тях повече от Бога, и че той по-скоро ще се съгласи да му отрежат езика, отколкото да замълчи, когато трябва да защитава истината. Той продължил да изобличава царя, утвърждавал слабите, подкрепял тъгуващия патриарх, като му напомнял, че е имало много ереси и смущения, но че Господ пази Църквата Си. Патриарх Никифор твърдо стоял за истината и затова бил свален и изпратен на заточение с другите архиереи.

Светите икони навсякъде се предавали на поругание и изтребление. Теодор негодувал против това беззаконие. На празнични дни той тържествено обикалял с кръстно шествие своя манастир, носейки иконите и гръмко пеейки за слава на Господа: "На пречистия Ти образ се покланяме!"

Най-после царят пратил Теодор на заточение в Аполония (Созопол). А понеже той и там продължавал да учи и с писма да укорява императора за беззаконието му заточили го на друго, по-отдалечено място. Той претърпял много в продължение на седемгодишното си изгнание, но нищо не разколебало неговата твърдост. Когато от едно място го заточвали на друго, той казвал:

"Нямам истинско жилище на земята. Все едно ми е къде ще ме пратят, защото Бог е навсякъде. Където и да съм, няма да мълча, когато трябва ще защитавам правдата."

С търпение той понасял всички мъчения. Царят заповядал да го държат колкото се може по-строго в тясна и влажна тъмница, където много боледувал. Понякога не му донасяли да яде по няколко дни, но и оскъдната си храна той отстъпвал на верния си ученик Николай, който неотлъчно оставал при него. Сам преподобният се задоволявал с приемане на св. Тайни, когато могъл да получи запасни св. Дарове. "Не само с хляб ще живее човек, казал той. Нека тялото Господне бъде храна за моята душа и тяло!"

Изгнанието на Теодор се свършило със смъртта на Лъв Арменец. Новият император Михаил, макар също така иконоборец, не одобрявал гонението и освободил затворените и заточените. Св. Теодор и патриархът убеждавали царя да се откаже от ереста, но императорът заявил, че той няма да допусне икони с своята столица, макар никого да не преследва за убежденията и вярата. Затова Теодор вече не се връщал в Студийския манастир. Той отначало заминал с учениците си за Ерискентия, а после в Акритов Херонис, където умрял на 57 години.

Като чули за неговата болест, мнозина дошли при него, понеже го обичали; обичали го, защото непоколебимата твърдост у него се съединявала с кротост, добродушие и смирение. Виждайки плачещите, които обкръжили леглото му, той сам се просълзил; с любов и умиление се простил с всички, благословил ги и им казал да се молят. При четенето на псалома "Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен", душата му отлетяла към Господа. Това станало в 826 година.

Преданието разказва, че в същия ден и час св. Иларион Далматски, както си работел в градината, изведнъж чул чудно пеене. Погледнал на небето и видял голямо множество ангелски чинове в бели дрехи и със сияещи лица. Изглеждало, че те някого посрещали. Уплашеният светец паднал на земята и чул глас: "Ето, душата на Теодор, игумена Студийски, който много пострада за истината, тържествено се възкачва на небесата, посрещана от небесните сили!" Иларион още тогава разказал видението, а после вече узнали и за смъртта на св. Теодор.

Св. Теодор през живота си често изцерявал болести с молитвите си и при гроба му се извършвали много чудеса. Той ни е оставил много поучителни съчинения и между другото - духовни песни. Написал е слова за гонението на християните в България при Омуртаг. Негов духовен син бил българският болярин Теодор с жена си. За тяхното благочестие св. Теодор се изказва много ласкаво.