“Човекът, който не можеше повече да мълчи”: Българската продуцентка Катя Тричкова, номинирана за “Оскар”

/КРОСС/ Филм, по който е работил български екип, ще се бори за "Оскар" в категорията за "Най-добър късометражен игрален филм". Лентата "Човекът, който не можеше повече да мълчи" е копродукция между Хърватия, Франция, България и Словения. От българска страна продуцент е Катя Тричкова. С нея ви срещаме в "Историите на Мария Йотова".

"Лентата е с продължителност 14 минути, а решението е изцяло продиктувано от режисьора, който идва от документалното кино, за да създаде усещане на автентичност. Цялата история е разказана от гледната точка на мълчаливите свидетели. Наистина, когато гледаш, ефектът е много силен. Това е универсална история - доколко можем да кажем "не" на неправдата и да бъдем верни на ценностите и моралния си компас", разкри Тричкова.

По думите ѝ хърватските продуценти на филма са я направили част от проекта. "Много си допаднахме като хора, 2-3 пъти кандидатствахме с различни проекти. Изпратиха ми мейл с въпрос дали искат да участвам. В онзи момент бях в труден период на живота си, а късометражното кино отнема много енергия. Когато прочетох историята обаче, си казах ,че много ми хареса. И казах "дай да го направим". Копродукциите са тенденция в Европа, защото намираш партньори и финансирането се улеснява, а лентата достига до повече територии. Аз изпратих на снимките няколко българи, а постпродукцията бе направена у нас. Това е истински културен обмен", смята тя. И допълва, че пари за кино в България има.

"Филмовият център у нас има доста голяма регулярност на сроковете и условията си. Има точкова система, чрез която на конкурсен принцип се избират подходящи проекти, които да бъдат подкрепени", поясни Тричкова.

Тя е била юрист в Министерството на околната среда, докато не решава, че вече не иска да стои зад бюро и да пише отчети и доклади. Тогава решава да се занимава с творчество. "Намерих телефона на Людмил Стайков и му звъннах. На следващия ден отидох на среща с намерението да уча режисура. Първият филм, който направих със Стефан Командарев, беше школовката за мен. По време на снимачния процес научих всичко, което знам", спомня си Тричкова.