Комбинираният туристически продукт може да осигури целогодишност на туризма по Черноморието

/КРОСС/ С нестандартно изнесено събитие в сърцето на Южното Черноморие катедра „Икономика на туризма" към УНСС изпрати поредната успешна академична година. Деветият бизнес дискусионен форум от ПР календара на катедрата на тема „ТУРОПЕРАТОРИТЕ И БРАНД БЪЛГАРИЯ - Район Южно Черноморие - слънчевото здраве" събра водещи учени, експерти и мениджъри от сферата на туризма в Hotel Paradiso Dreams в Несебър.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров прие поканата на проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма", и се включи в дискусионния форум, като заяви, че подобни събития показват тясната връзка между университета и бизнеса. По думите му катедра „Икономика на туризма" е много добър пример в тази област с многобройните възможности за стажове на студенти и споразуменията с водещите асоциации в туризма.

През последната академична година катедра "Икономика на туризма" проведе редица форуми, свързани с идеята за четири сезонен бранд България, както и развитие на обща комуникационна среда с идентични послания за българския туристически пазар. Проф. Янева, като дългогодишен експерт по PR, създаде календар от събития с фокус върху здравния, деловия и развлекателния туризъм.

Последното за академичната година събитие включва в дискусиите ролята на туроператорите в комуникирането на бранд България, която остава изключително важна. „Без туроператорите няма как големите курорти да се развиват пълноценно, особено когато все още говорим предимно за сезонен туризъм", коментира проф. д-р Мариана Янева. Тя допълни, че фокусът върху здравния туризъм е свързан с традициите и възможностите, които имат българските курорти по Черноморието в областта на климатолечението, балнеолечението и останалите здравни продукти. От друга страна, деловият туризъм може да осигури целогодишност на туристическия продукт. „Ако интегрираме здравния, деловия и развлекателния туризъм, особено под формата на т.н. bleisure, може да постигнем по-висока запълняемост и целогодишно развитие на черноморските дестинации", подчерта проф. Янева.

Тя изрази своята благодарност към управляващите директори на Hotel Paradiso Dreams в Несебър доц. д-р Ася Панджерова и докторант Димитър Кръстев, които предоставиха панорамно пространство за провеждане на събитието с изключителна гледка към залива на Слънчев бряг. „Избрахме една по-нестандартна форма, която е продължение на нестандартната тема на дискусионния форум. С провеждането на тази дискусия искаме да поставим основите на едно бъдещо партньорство и комуникация и да продължим добрите резултати, постигнати в мероприятията на катедрата през академичната година", заяви доц. Панджерова. Общата цел е да се оформят предложения, които да се комуникират на местно, регионално и национално ниво, за да може туризмът ни да заеме едно ново място в държавната и в местната политика.

Докторант Димитър Кръстев обясни, че управляващата компания Hotels and Dreams Ltd. се е насочила към управлението на хотелски обект в региона на Слънчев бряг, за да диверсифицира портфолиото си след поемането на управлението на Aparthotel Lucky Bansko SPA & Relax, който работи като целогодишен хотел. Предизвикателствата не са малко, но опитът на компанията показва, че с правилната стратегия и дългосрочен фокус, може да се постигнат високи резултати. „Слънчев бряг е курортът с най-добре развитата инфраструктурна свързаност в България, но все още има и някои предизвикателства - сезонът не е достатъчно продължителен, реалната заетост е не повече от три месеца. Затова подкрепяме усилията на катедра „Икономика на туризма" за създаване на целогодишен бранд в полза на всички заинтересовани лица в сектора", допълни Димитър Кръстев.

Участниците в дискусията се съгласиха, че туроператорската дейност продължава да има своята ключова роля, особено за водещите национални курорти в България. „Предвид голямата леглова база без намесата на туроператорите на голяма част от хотелите ще бъде доста трудно да оперират. Туроператорите се ангажират дългосрочно, за хотелиерите това носи сигурност и предсказуемост и позволява да се достигне т.н. break-even point, обясни бизнес консултантът Румен Диканчев. Според него е необходимо да се подобри комуникацията бранд-туроператори, за да се предадат правилните послания на дестинациите. Трябва да се имат предвид и предпочитанията на новите поколения, които оказват все по-голямо влияние върху бизнеса. „Туроператорите трябва да отговорят на промените в потребителското поведение, да се дигитализират, и да пакетират динамично", препоръчва Румен Диканчев.

Младият предприемач Борис Карагеоргиев, собственик на Мистрал Травел, също подчерта значението на дигитализацията и активната комуникация с туристите в дигиталните канали. „Чатботовете навлизат сериозно в обслужването в туризма, на пазара вече има и автономни чатботове, които сами се ограмотяват. Това улеснява комуникацията с потребителите и предлага по-персонализирано обслужване с помощта на дигиталните продукти. Инвестицията в такива решения не е малка, но правилното им внедряване може да промени резултатите на бизнеса", смята той.

България има потенциал да се превърне в целогодишна дестинация за дигитални номади, като азиатският пазар е много перспективен, коментира консултантът и пътешественик докторант Данаил Алеков. „Необходимо е да се насочи маркетинговият фокус върху Югоизточна Азия. Тези пазари имат напълно паралелни системи за разплащане, резервации и комуникация, така че е необходимо да се адаптират нашите продукти към изискванията на тези пазари и да си партнираме с онлайн туристическите агенции в този регион", заяви той.

Студентите от специалност „Икономика на туризма" в УНСС имат много иновативни идеи за популяризиране на българските туристически дестинации. Росина Петрова, Анна Моллова и Христина Дечева представиха проекта си „Бъдеще в миналото" за имплементиране на технологиите на бъдещето в историите от миналото в Паметника на Бузлуджа. Идеята е да се създаде интерактивен музей с биометрични гривни и сензори, които следят нивата на ангажираност и позволяват да се оптимизира и персонализира преживяването на посетителите в реално време. Могат да бъдат внедрени и системи за контрол на климата и ароматите в помещенията, които да създават среда, близка до тематиката на всяка историческа епоха в различните зали. Холограмни изображения на исторически личности могат да разказват увлекателни истории на посетителите и да създават още по-голяма ангажираност, разказаха студентите.

„Имаме отлични туристически ресурси, мотивирани хора и добри идеи за постигане на дългосрочно положително развитие на туризма в България. От нас зависи да използваме тези предимства", смята проф. д-р Адриана Маджаров - преподавател в Stevens University, Ню Йорк. Тя подчерта значението на сензорните изживявания в туризма, които създават трайни впечатления сред потребителите и могат да бъдат използвани при брандирането на дестинациите в България и особено по Черноморието. Българските аромати и вкусове и особено българското вино трябва да заемат своето място в туристическото предлагане, коментира и докторант Екатерина Христова, член на УС на Българската асоциация на винените професионалисти. „Ако говорим за целогодишно преживяване, за туристите бранд България е комбинация от всички съкровища, с които разполагаме", каза тя.

„Когато говорим за бранд България, това не е само туризъм, има се предвид културно-историческо наследство, образование и подготовка на подходящите кадри, опазване на околната среда", посочи Станко Щерев, регионален председател на Българска асоциация за туризъм. По думите му трябва да преодолеем мита, че „България е малка държава", защото страната ни е на 16-то място по площ сред 49 страни, които имат територия в Европа. „Потенциалът на България е огромен", каза Щерев.

„Ресурсите на туризма у нас са неизчерпаеми и България е дестинация Номер 1 в света, но това все още го знаем само ние. Трябва да го научат и всички останали", подчерта Веселин Банковски, председател на Национално сдружение на малкия и средния бизнес в туризма. Неговият екип работи по различни проекти за създаване на регионални туристически продукти в сътрудничество със съседни дестинации като Гърция и Румъния. „Имаме шанс да развиваме комбиниран туристически продукт - здравен, делови, семеен, развлекателен, но трябва да предложим атрактивни пакети и да разширим предлагането. Най-голямата реклама е нашата работа, а удовлетворението на потребителите предоставя сигурност за следващите години", коментира Валери Паунов, главен представител на чешкия туроператор Чедок за Югоизточна България. Според гл. ас. д-р Светослав Калейчев от катедра „Икономика на туризма" когато говорим за бранд, трябва да търсим онези фактори, които създават асоциации в съзнанието на туристите. „Всеки човек може да бъде посланик на бранда. Удовлетворените потребители са едни от най-силните посланици на бранда на дестинациите", каза д-р Калейчев.

„Бранд България се създава и реализира от всички звена в бизнеса, защото туризмът е система от скачени съдове и ако в една част от нея има стеснение или затруднения, това се отразява на цялата система. Качеството на туристическия продукт е най-важният фактор за дългосрочния успех", заяви Валентин Атанасов, съпредседател на Сдружение „Рафаел - инфо, култура и туризъм". От няколко години той и съпредседателят на сдружението Злати Ковачева работят за възраждането на климатолечението в района на Южното Черноморие и Странджа. По думите им този потенциал все още не се припознава достатъчно, но в световен мащаб има голямо търсене за климатични здравни продукти.

Участниците в кръглата маса приветстваха усилията на катедра „Икономика на туризма" за ребрандиране на България като целогодишна дестинация с фокус върху здравния, деловия и развлекателния туризъм и изразиха готовност да продължат съвместната работа с екипа на катедрата.