Изложба „70 години ЦЕРН и 25 години България в ЦЕРН“

/КРОСС/ Във Физическия факултет на Софийския университет бе открита изложба, посветена на 70 години от създаването на ЦЕРН и 25 години от членството на България във водещата научна организация. Тя може да бъде разгледана до 28 ноември 2024 г. в часовете от 10 до 17 часа. Достъпът е свободен.

Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски държави през 1954 г. Историята на организацията е история на успех и сътрудничество. Днес ЦЕРН има 24 страни-членки, България е 20-ата поред, 8 асоциирани членки и протоколи за сътрудничество с още 48 страни и отдавна е надрасъл своите формални граници и от европейска се е превърнал в световна лаборатория с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.

На откриването на изложбата присъстваха вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джианоти, ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски, директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН проф. Димитър Тонев, проф. Нели Косева, главен научен секретар на БАН, Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката, Красимир Вълчев, председател на комисия по образование и наука в 49 НС, проф. дфзн Леандър Литов, представител на България в съвета на ЦЕРН, представители на академичната и научна сфера, гости, студенти и представители на медиите.

Модератор на събитието бе доц. д-р Владимир Божилов, заместник-декан на Физическия факултет, който приветства всички с „Добре дошли" на тържественото откриване на изложбата, посветена на 70 години ЦЕРН и 25 години България в ЦЕРН.

Присъстващите приветства проф. дфзн Георги Райновски, който посочи, че през следващите седмици Физическият факултет и колегите от Българската академия на науките с подкрепата на Министерството на образованието и науката и Националната пътна карта за научна инфраструктура - обект ЦЕРН ще се опитат да представят пред българската общественост с какво се занимава ЦЕРН и какви са българските научни приноси в програмата на ЦЕРН.

Проф. Райновски изрази радостта си, че тези 25 години на България в ЦЕРН стартират от Физическия факултет и припомни, че тази година се отбелязват 135 години от началото на университетското образование по физика и математика в Софийския университет и в България като цяло. „През тези години факултетът се разви и утвърди като образователна институция с най-силно изразен научно-изследователски профил", каза проф. Райновски и добави, че изследванията във факултета покриват на практика всички области от физиката - - от изследвания в областта на астрономията и космологията, квантовата информатика, атомната и ядрената физика, физиката на твърдото тяло, физика на плазмата и лазерна физика до приложни изследвания в областта на микроелектрониката, метеорологията и климата, ядрената енергетика и компютърната техника.. Той подчерта, че научната продукция на факултета е значима по количество и по качество и е добре разпознаваема на европейско и световно ниво.

Проф. Райновски благодари на Министерството на науката и образованието, което преди четири години включи ЦЕРН в националната пътна карта за научна инфраструктура, което ни позволи да разширим участието си, присъединявайки се към експериментите ALICE, ISOLDE, NA61 и SND. Той изрази надеждата си, че това, което младите хора ще видят и чуят през следващите няколко седмици, ще ги убеди, че има пряк път към семейството на световната наука и този път минава през Физическия факултет на Софийския университет и Българската академия на науките.

Директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН проф. д-р Димитър Тонев, който е и съорганизатор на изложбата, заяви, че това е едно общо дело на всички български учени, които имат интерес да работят за ЦЕРН. Той акцентира върху това, че България е член на семейството на ЦЕРН, на картата на голямата наука, там, където всеки е равен пред науката и всеки има възможност да прави това, което е върхова наука в момента.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова заяви, че Европейската организация за ядрени изследвания показва как се пише историята на успеха - поставяш си високи цели, знаеш как да ги постигнеш, умееш да увличаш хора след себе си. В днешния разпокъсан свят на конфликти, омраза и разделение ЦЕРН показва какъв трябва да бъде пътят на човечеството и трябва да следваме нейния пример - обединение на усилия за високи цели в името на развитието на човечеството. „Цели 135 години Физическият факултет на Софийския университет е мястото за голямата наука, оттук са тръгнали много български учени, признати в целия свят, и те са наша гордост", посочи вицепрезидентът.

В приветствието си Илияна Йотова отново заяви амбицията България в партньорство със своите съседи да изгради международен институт за устойчиви технологии с подкрепата на ЦЕРН за лечение на онкологични заболявания. „Имаме много подготвени кадри, ще имаме и още в лицето на студентите", отбеляза вицепрезидентът. Г-жа Илияна Йотова изрази надежда много хора да посетят изложбата, защото всичко, което видят, ще бъде вдъхновение за собствения им успех.

В своето приветствие ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че днес се открива изложба, която трябва да обясни на обществото смисъла от колективните усилия. Да бъдеш част от най-големия експериментален комплекс какъвто е ЦЕРН, и то пълноправен, трябва да бъде обяснено на обществото. Нужни са ни такива проекти, които се изграждат от споделени човешки и научни ресурси. Той увери Министерството на образованието и науката, че средствата, които отпуска, нареждат нашите учени наравно с изследователите от цял свят.

„Светът има нужда от нови хоризонти. Той изгуби посока, той престана да мечтае и изгуби бъдещето. С подобни проекти, повличайки младите хора, се отварят нови хоризонти и ще бъдат намерени новите пътища, уверен съм в това", каза проф. Вълчев. Той допълни, че целта е да бъдат вдъхновени младите хора, така че те със самочувствие, с много мечти да поемат по този сложен път на познанието, който единствено може да ни изведе до състояние на обществата, които могат да говорят помежду си, а не да отприщват призрака на войната където и да било по света. Ректорът пожела на добър час на изложбата и много нови успехи.

Проф. Нели Косева отправи приветствие от името на председателя на БАН акад. Юлиян Ревалски и заяви, че ЦЕРН е не само един мултидисциплинарен и мултинационален екип. ЦЕРН е един комплекс на мира и град на бъдещето, където всички усещат необходимостта от науката. Науката, която ни дава отговори за миналото и начертава бъдещето. Проф. Косева пожела на всички колеги здраве и успехи и да ни водят все така към мирното бъдеще.

Заместник-министърът на образованието и науката г-жа Наталия Митева заяви, че за нея е радост това събитие да се провежда във Физическия факултет на Софийския университет, както и че има възможността да приветства не само светилата в науката, но и младите хора на България, които са носители на заряда на изследванията и бъдещето на страната ни. Тя благодари за партньорството с ЦЕРН и допълни, че то е безценно и знаково за страната ни.

Красимир Вълчев, председател на Комисията по образование и наука в 49-то Народно събрание и министър на образованието и науката от 2017 до 2021 г., изрази радостта си, че е част от това събитие и отправи поздравления за ЦЕРН и за всички учени за постигнатите успехи. Той се върна в спомените си, когато заедно с проф. Литов и други учени е работил за това да бъдат отделени средства за наука. Той допълни, че благодарение на науката живеем различно и подчерта, че науката е символ на стремежа на човечеството до края в разбирането на света и вселената, символ за това как всички учени могат и работят заедно.

Красимир Вълчев отбеляза още, че българските учени от ЦЕРН са едни от най-високо цитираните български учени, което повиши и рейтинга на Софийския университет. Той пожела на всички да привлекат още млади учени и да вдъхновят повече млади хора да работят в областта на физиката и в частност във фундаменталната физика.

В своето приветствие българският представител в Съвета на ЦЕРН проф. дфзн Леандър Литов обърна внимание върху българското участие в ЦЕРН. Той припомни, че първото българско участие е през 60-те години, много по-рано от приемането на България като пълноправен член в организацията. Първата дългосрочна визита е на учен от Физическия факултет на Софийския университет - проф. Иван Златев. Проф. Литов припомни и първите сериозни български участия в някои от експериментите. В началото на 90-те години за първи път се заговаря за българско участие и приемане на страната ни в ЦЕРН. По това време българските учени имат вече добре изграден имидж. Проф. Литов разказа накратко за участието на българските учени в работата на институцията. Той говори и за възвращаемостта от тези изследвания след изпълнение на поръчки от индустрията и трансфера на технологии. Българските учени участват много активно и това е свързано както с информационните технологии, така и с медицинските приложения.

За тези 25 години, откакто България е член на ЦЕРН, израсна ново поколение учени, които започнаха кариерата си като летни студенти в ЦЕРН, подчерта проф. Литов и допълни, че това ново израснало поколение води след себе си още едно поколение младежи, които присъстват в залата и които никак не са малко.

„Струва ми се, че това е един от най-важните и основни резултати от нашето участие в ЦЕРН", заяви още проф. Литов. Той обърна внимание и върху учителските програми в ЦЕРН, през които са преминали над 800 души. Тези учители после предават на своите ученици това, което са научили. А тези деца после идват във Физическия факултет на Софийския университет, подчерта още проф. Литов.

Д-р Фабиола Джианоти, генерален директор на ЦЕРН, заяви в своя поздрав, че е много щастлива да бъде част от това тържество, с което се отбелязва 70 години от създаването на ЦЕРН и 25 години от членството на България във водещата научна организация. Тя посочи, че ЦЕРН е уникална институция и няма много други области в науката и технологиите, където Европа е водеща в световен план. По думите ѝ приложната физика и свързаните с нея технологии, развивани в ЦЕРН, са причина за това първенство. Фабиола Джианоти посочи, че физиката е най-фундаменталната от всички науки, защото ни позволява да разберем структурата и еволюцията на Вселената, тя е част от разгадаването на въпроса откъде идва човечеството и накъде отива. По думите ѝ често, когато ЦЕРН има нужда от някаква технология, тя все още не съществува в индустрията и обществото и по този начин ЦЕРН е двигател на иновациите.

В изказването си тя проследи основните области, в които ЦЕРН е водеща изследователска институция. По думите ѝ места като ЦЕРН, където работят учени от различни националности, свързват хората от целия свят. В изказването си Фабиола Джианоти проследи и ролята на България, която се присъединява към институцията през 1999 г., и подчерта значението на отличните физици и инженери, които участват в редица водещи изследвания, провеждани в ЦЕРН. Според Фабиола Джианоти България е един от основните партньори по отношение на образователните дейности в ЦЕРН.

Тя изтъкна, че хиляди ученици от гимназиален етап на обучение и техните учители са преминали през образователните програми на центъра, което е от съществено значение при изграждането на следващото поколение учени. В заключение Фабиола Джианоти благодари за организацията на събитието на всички, които са положили усилия, и благодари на България, че е толкова стабилен партньор на ЦЕРН.

Проектът LHC (Големият адронен колайдер) направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първата фаза на експериментите на колайдера беше увенчана с откриването на предсказания преди половин век бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.

ЦЕРН развива и ред образователни програми, поддържа инициативата за свободен достъп до научна информация (Open Access), а създаденият в него World Wide Web промени необратимо развитието на човешката цивилизация.

На 3 юни 1999 г. XXXVIII Народно събрание ратифицира Конвенцията на ЦЕРН и приложения към нея Финансов протокол, а на 11 юни 1999 г. България е обявена официално от ЮНЕСКО за пълноправен член на ЦЕРН. Български учени, инженери и техници от Софийски университет „Св. Климент Охридски", ИЯИЯЕ, ИИКТ и ИР на БАН, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" и НЦРРЗ участват активно в научните изследвания провеждани в организацията, като допринасят съществено за получаването на множество нови резултати за устройството на Вселената. Общо над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН.

Повече информация относно презентациите и планираните събития, ще откриете на уеб-сайта на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски": https://www.phys.uni-sofia.bg/?p=28266