Мястото на вярата днес

/КРОСС/ Лазаровден е повод отново да се замислим за смисъла на възкресението, за вярата и нравствените ценности, в навечерието на най-светлите християнски празници. Името Лазар се превежда от староеврейски като „Бог помага".

„Не ходя на църква по празници, защото това вкъщи не е практика. Със сигурност има създател извън човешкото, аз вярвам в Бог и не подкрепям чак толкова църквата като институция и това, което се е наложило в последно време, но вярвам в Бог! Мисля, че връзката между човек и Бог трябва да бъде малко по-директна, а не да има посредник", смята единадесетокласничката Виктория Обрешкова.

„Досега на всяка една религия сме обръщали достатъчно внимание, за да се запознаем с всяка една от тях и техните вярвания и принципи. Ако някой вярва в даденото нещо, ще намери начин да се запознае повече, ще преоткрие себе си и каквото му е нужно. Предполага се, че ще провери първо в интернет, преди да стигне до църквата", казва Цвета Николова. В момента тя е в 10 клас.

В близост до училището на Вики и Цвети е новопостроената църква „Възкресение Христово". Според отец Петър, който служи в храма, често подрастващите не успяват да се справят сами в свят на опасности и предизвикателства.

„Отвсякъде, откъдето погледнем - в медии, в интернет, им се предлага, че те трябва да бъдат номер едно, да се справят с всички проблеми, че са в центъра на Вселената. От там идва големият проблем, защото нямат ориентири, нямат идея как да осъществят това. Нормално е те да бъдат под огромен стрес и от него какво следва - отчаяние, самоубийство или пък наркотици", споделя отец Петър.

Подрастващите разчитат на училището да ги подкрепя в търсенето на житейски и духовен път.

„В училище учим за всички религии - за исляма, за будизма и за християнството, което ни дава възможност да изберем и различна религия, но не е достатъчно, и би било подходящо да се отдели като предмет", смята Виктория.

Има такива деца, които вече са открили пътя към храма.

„Много често тук идват деца, които имат нужда от подкрепа. Като изключим малките дечица, които водят майките си от площадката всеки ден в храма, защото тях ангелчетата ги водят, много често към вярата се обръщат тийнейджърите от 13 до 19 години. Те са най-честите посетители в храма, когато свършат училище - има такива дечица, които идват да си запалят свещичка, да се помолят и това е работата на църквата - тези млади хора да общуваме с тях, да ги посрещнем, да го водим по пътя", разказва още отец Петър.

Учителката Цветелина Цветанова включва в следобедните занимания с най-малките знания за християнската религия и нравственост. Децата посещават редовно и църквата, в която служи отец Петър.

„Въвеждането в храма се случи още в началото. Предварително имахме среща с отеца от близкия храм и бяха въведени децата, които имаха желание. Много от децата не бяха кръстени, други пожелаха да го направят - говориха с родителите и дори вече имаме две християнчета, пожелали самички", разказва Цветанова.

Оказва се, че за духовното възпитание на децата и подрастващите най-отговорни са семейството, училището и църквата. А от техните усилия зависи състоянието ни като държава и бъдещето ни като нация.

бТВ, „Тази събота"