Велика събота. Слизането на Господа в ада. Преп. Йоан Ветхопещерник (сутринта – Вечерня със св. Василиева литургия) (Тип. с. 452)

/КРОСС/ На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Това е последният ден от Страстната седмица, е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.

ПлащаницаВечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.

В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.

Велика събота в православната традиция е Денят на очакването, в който скръбта се превръща в радост. Тази сутрин е и последната служба от Великия пост.

Празничното пасхално богослужение в столичния катедрален храм "Свети Александър Невски" ще бъде оглавмено от наместник-председателя - врачанския митрополит Григорий. За втори път в най-новата ни история ще посрещнем Великден без православен глава. Това се е случило и след кончината на патриарх Кирил.

Довечера от 23.30 часа с литийно шествие духовници и богомолците ще излязат от храмовете, за да посрещат Възкресение Христово.Свети Йоан Вехтопещерник живял през VІІІ век. Още от младите си години той решил да посвети живота си на вярата. Започнал да пътува по различни места и да се вслушва в мъдрите думи на светии и отшелници. Така той стигнал и до манастир в Палестина, който се помещавала в пещера.

Тя била наречена Вехта (стара), защото в по-късно време Йоан пребивавал и в друга, където построил манастир. Оттук идва и името му - Вехтопещерник. На това място Йоан се отдал на строг пост и водел праведен живот. Прекарал годините до края на живота си в молитви и бдение, като учел последователите си на смирение. Починал на преклонна възраст.