Дефицит на витамин Д - причини, симптоми и лечение

/КРОСС/  Витамин Д представлява един от основните мастноразтворими витамини (заедно с витамини А, Е и К), който играе изключително важна роля в многобройни физиологични процеси, доказано предпазва от развитие на редица болести с висока социална значимост и се използва ефективно в комплексното лечение на множество различни по етиология и протичане заболявания.

Интересът през последните години към витамина прогресивно нараства във връзка с установяването на някои негови неподозирани ефекти, терапевтични възможности и многостранни ползи.

Въпреки многобройните източници на субстанцията, в много страни в световен мащаб е установено, че недостигът (леко намалени нива) и дефицитът (значително намалени нива, хиповитаминоза) на витамин Д са сред едни от най-често срещаните състояния, което при задълбочени изследвания допълнително подкрепя ролята на субстанцията в мултифакторната генеза на редица заболявания. Можете да откриете различни видове витамин Д на framar.bg

Източници на витамин Д

Установено е, че при новородени, бебета и малки деца дневните потребности от витамин Д се изчисляват на около 400 IU (International Units, международни единици), докато при лица в активна възраст дозите могат да варират между 400 до 600, дори до 800 IU на ден. При лица в напреднала възраст във връзка с някои физиологични промени по отношение на усвояването на субстанцията обикновено са необходими по-високи дневни дози (между 700 и 800 IU на ден).

Основните източници на витамин Д включват:

•  ултравиолетови лъчи: слънчевите лъчи са изключително необходими за оптималното усвояване на витамин Д, независимо от източника на снабдяване за организма, тъй като те подпомагат превръщането в неговата активна и използваема форма

•  животински продукти: изключително богати на мастноразтворимия витамин и с висока усвоимост са жълтъкът на яйцата, риба (по-високи нива се откриват в мазните риби) и морски дарове, телешки черен дроб, черен дроб от полярна мечка, по-ниски нива има в прясното мляко и някои млечни продукти

•   допълнително обогатени храни: през последните години във връзка с установяване на масовия недостиг на витамина и неговите многобройни ефекти, редица производители преминават към допълнително обогатяване на редица хранителни продукти с витамин Д, включително млечни изделия, зърнени храни, някои консервирани продукти и други, но все още липсват данни за ефективността и оптималното усвояване на субстанцията от тях

•  хранителни добавки: напоследък един от най-ефективните начини за корекция на предполагаем недостиг или за профилактика при рискови пациенти е посредством прием на хранителни добавки. Предпочитат се монопрепарати (съдържат само витамин Д), но в определени случаи могат да се използват и комбинирани продукти (съдържащи комбинация от витамин Д и други витамини и/или минерали)

Причини и рискови фактори за развитие на дефицит на витамин Д

Той е мастноразтворим витамин и като такъв се съхранява под формата на депо в черния дроб. По тази причина краткотрайни въздействия и хранителни дефицити не се отразяват сериозно върху неговите серумни нива, а водят до изчерпване на запасите в организма.

Сред основните причини за развитие на дефицит на витамин Д се включват продължителен недостатъчен внос с храната, нарушения в усвояването на субстанцията или комбинация от двата фактора.

Изложени на по-висок риск са новородените и малките деца във връзка с особености в храненето, бременните жени и кърмачките във връзка с повишени потребности, лицата в напреднала възраст поради настъпване на промени, влошаващи усвояването на субстанцията, както и лицата с тъмен оттенък на кожата.

Основните рискови фактори, предразполагащи към хиповитаминоза Д, включват:

•  съвременно ежедневие: дигитализацията и новите технологии неминуемо промениха ежедневието на съвременния човек, като различни проучвания показват, че в днешно време хората прекарват над 90 процента от времето си в закрити помещения. При работа на закрито, придвижване с личен автомобил или градски транспорт, упражняване на хоби или спорт на закрито недостатъчното време под слънчевите лъчи бавно, но сигурно предразполага към недостиг на витамин Д. Замърсяването на въздуха, особено в индустриализираните региони в комбинация с облекло, закриващо значителна част от тялото, както и прекомерното използване на слънцезащитни продукти прави невъзможно снабдяването дори при активно излагане на слънце

•  грешки в храненето: богатите на витамин Д храни рядко присъстват в ежедневното меню на модерния човек, който предпочита похапване на крак, предимно фаст фууд и готови храни. Намалена консумация на яйца и млечни продукти се регистрира в много страни, а консумацията на риба и морски дарове е предпочитана само от определени групи лица и е типична за страните от средиземноморието

•  подлежащи заболявания: независимо от оптималния внос на витамин Д с храна или добавки, наличието на подлежащи заболявания (метаболитни, ендокринни, стомашно-чревни, неопластични, автоимунни), които водят до изчерпване на запасите, намалено усвояване или повишени дневни потребности, излагат на значителен риск от развитие на дефицит на мастноразтворимия витамин

Симптоми при дефицит на витамин Д

Многостранните ефекти на витамин Д са сред основните причини за появата на разностранни признаци от страна на различни органи и системи в организма при развитие на дефицит. Лекият недостиг обикновено протича напълно безсимптомно и може да бъде установен само лабораторно. При умерен недостиг често има признаци, които пациентите тълкуват като сезонно неразположение, преумора или отдават на други причини и фактори.

При изразен дефицит в зависимост от възрастта на пациента са налице различни по вид и тежест прояви най-често от страна на опорно-двигателната система, метаболизма, психичното и емоционално равновесие, имунния статус.

Симптоми на дефицит на витамина варират в широки граници от синдром на хронична умора до риск от развитие на рак, като сред най-честите прояви се включват:

•  остеопоротични промени: при лица в активна и напреднала възраст дефицитът на витамин Д е рисков за намаляване на костната плътност, влошаване на калциево-фосфорната обмяна и предразполага към остеомалация и остеопороза с риск от патологични фрактури (счупване на кост при минимална травма или спонтанно)

•  рахит при деца: дефицитът на витамина в детска възраст е рисков за развитие на рахит, изразяващ се в намалена плътност и здравина на костите, деформации на скелета, нарушения в дентицията и общи прояви

•  нервнопсихични промени: дефицитът на витамина се асоциира с чести промени в настроението, лабилно настроение, склонност към депресия и тревожност или обостряне на подлежащи нервнопсихични разстройства, деменция, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и други

•  понижен имунитет: дори лекият недостиг на витамин Д може да предразположи към често боледуване, тежко и агресивно протичане на иначе банални инфекции и повишен риск от необходимост от хоспитализация във връзка с усложнения. Тежкият дефицит на витамина предразполага не само към тежко боледуване, но и към отключване или влошаване на автоимунни и неопластични процеси

•  влошаване на други подлежащи заболявания: недостиг и дефицит на витамин Д се асоциират с повишен риск от поява на или влошаване на подлежащ метаболитен синдром, захарен диабет, затлъстяване, хипертония, ревматоиден артрит, псориазис и много други

Лечение при дефицит на витамин Д

Основната терапия при установяване на дефицит на витамин Д е заместително лечение. Мастноразтворимите витамини се натрупват в черния дроб, могат да кумулират и предизвикат симптоми на остра или хронична интоксикация при неправилно дозиране и прием на по-високи дози, поради което задължително преди стартиране на лечението следва да се назначат съответните кръвни изследвания и да се определят нивата на витамина в организма.

Въз основа на лабораторните резултати се оптимизира последващата терапия. Могат да се използват различни лекарствени форми, включително капки (най-разпространена форма), спрей, таблетки, капсули.

Витамин Д се усвоява добре, като лечебните дози при тежък дефицит могат да достигнат дори до 5 000 IU в съответния терапевтичен курс.

Автор: д-р Лилия Пашова-Стоянова