Храмът, пред който огънят спря

/КРОСС/ Юли месец няма да бъде забравен за жителите на село Воден, където невиждан пожар обхвана половината село. Огънят изпепели 35 къщи, уби животни и унищожи граденото от хората през целия им живот. Между пламъците оцеля 122-годишната православна църква в селото. История и вдъхновявала десетки туристи идвали на святото място, днес обедини местните жители.

93-годишния дядо Иван оцелява в пожара в село Воден и вижда с очите си как пламъците сякаш спират пред църквата в селото. Дни след опустошителната стихия храм „Свети Георги" се извисява на най-високото място в селото. „Зададе се червен облак, казаха да бягаме", разказва дядо Иван.

Именно църквата възвестила, че трябва да има евакуация в село Воден. „Църквата е емблемата на селото, обикаляла съм на много места. Но този тип църква, изградена на тази височина.  С нея се оповестяваше, жалко че в този наш съвременен век отново се наложи да звъни камбаната. Не, че нямаше евакуация - жандармерията, хвала на хората, които измъкнаха моята майка, която е почти на легло. Хвала и на тези хора. Но и тук отново биеше камбаната. Този път тревожно звъня", споделя Елена Банчева, жител на Воден.

Храмът вече е била опожаряван по време на руско-турската освободителна война. Елена пази записките от своя прапрадядо, в които той разказва за миналото и вярата. „На 1 януари 1878 г. - срещу „Сурва" през селото ни минали гьочлии и башибозуци. Започнали да ограбват, изтезават и избиват населението ни като най-напред запалили църквата. Ужасеното население се пръснало: едни побягнали из горите, а други подирили защита у турското население в съседните села Кайбилар и Оджакьой, където наистина намерили спасение", пише Тодор Попжелязков.

Новият храм е изграден след Освобождението и изографисан от майстори от Трявна. „Свършват пироните за черквата. Коват горе, коват. Дядо Андрея се качил на магарето и тръгнал към  Ямбол за пирони. Купува там пирони, и се връща пак с магарето. Когато разтоварва дисагите с пироните, магарето почина на място", казва дядо Иван.

В градежа преди векове участва Георги Попиванов, чийто гроб днес е в двора на храма, точно до където достигнали пламъците от опустошителната стихия. „Нека замълчим в памет на предците, които са направили това, което ние като че ли ние не успяхме да запазим. Голяма е, огромна е вярата, че всичко това ще се преодолее. Защото всичко това е градено с много усилия, с доброволен труд на хората. И всички да бъдат заедно, да бъдат обединени", призовава Елена.

Храмът и до днес пази вещи и документи от вековете, безценни и сантиментални за Елена Банчева. Тя вярва, че силата на вярата и Божията помощ, ще съживи и възроди Воден. „С Божията помощ, благословия и с човешката - единение и заедност, нека Воден да оцелее. Воден е бил и Воден ще бъде. Макар и накрая на България, то е началото на Европа. Нека заедно възобновим селото", добавя още Елена.

Нова телевизия, „Събуди се"