Водата в океаните може да се е появила директно на Земята

/КРОСС/ Смята се, че по-голямата част от водата на нашата планета е донесена от небесни тела. Но нови симулации показали, че тя може да се е образувала на Земята. За необходимите химични реакции е достатъчен сравнително кратък срок, през който тя може да е задържала водород в своята атмосфера.

Безспорна е ролята, която водата играе във формирането на кората на нашата планета и съществуването на живот на нея. Все още обаче не знаем точно откъде се е появило толкова голямо количество влага. Земята се е формирала във вътрешните области на Слънчевата система, по-близо до „линията на замръзване", където водата не може да се превърне във вечен лед, и лесно да се отнесе от високите температури и радиацията. Неслучайно много астероиди, появили се в тази епоха, показват изненадващо близък състав, с изключение на пълното отсъствие на вода.

Според най-популярната днес хипотеза причината за този парадокс е, че влагата е донесена на Земята след формирането на планетата, в процеса на продължителна и активна бомбардировка от богати на лед небесни тела. Има обаче и друго предположение, според което тя се е образувала тук, поради химични реакции, протичащи на младата планета. Такава възможност е демонстрирана от новата работа на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, чиято статия е публикувана в списание Nature.

Действително наблюденията на далечни екзопланети показват, че много тела, които са само няколко пъти по-големи от Земята, имат богата на водород атмосфера. Ако те достигнат размерите на мини-Нептуни, тогава такава атмосфера може да се задържи достатъчно дълго. По-малките планети бързо губят летлив водород и едва впоследствие образуват вторични атмосфери, пълни с други газове. И все пак това позволява да се предположи, че младата Земя за известно време също е имала богата на водород атмосфера.

Затова Едуард Йънг и неговите съавтори разгледали какви химични процеси може да са се развили на нашата планета за този кратък период от порядъка на десетки милиони години, докато тя е задържала водород в атмосферата. Моделът отчита високата температура от покритата с разтопена магма повърхност, наличието на различни химикали в кората, включително желязо, силикати, натриеви оксиди, метан, кислород, въглероден диоксид и т.н., под плътен слой от водород, създало допълнителен мощен парников ефект.

Авторите отбелязват, че такъв модел е доста устойчив към различни начални условия. Образуването на вода по същата схема е възможно и при други температури и размери на небесното тяло, докато то не стане твърде малко (което може да обясни липсата на влага на Марс). Освен това при определени обстоятелства на младата Земя може да се е образувала много повече вода, отколкото има днес. Може би част от нея е била загубена в резултат на разпад под действието на слънчевата радиация и мащабни удари на небесни тела, включително този, който е довел до появата на Луната.