Български богослови участваха в семинар на Богословската академия във Волос

/КРОСС/ Преподаватели, асистенти, докторанти и студенти на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", както и свободни научни изследователи от България, взеха участие в семинар, посветен на съвременното гръцко богословие, който се проведе от 6 до 12 октомври във Волос, Гърция. Те бяха водени от зам.-декана на Богословския факултет на СУ доц. д-р Светослав Риболов, а форумът беше организиран като част от програма за университетска мобилност. Домакин на научната проява беше Богословската академия във Волос. В рамките на петдневна програма богословите от България се запознаха с различни аспекти на съвременното гръцко богословие и главните въпроси, които си поставят днес изследователите в тази област в южната ни съседка.

При откриването на семинара българските богослови бяха приветствани от митрополита на Димитриада Игнатий, чието епархийско седалище се намира във Волос. Владиката изрази радостта си да посрещне българските преподаватели в своята митрополия и отбеляза важната роля на богословието в съвременната сложна обстановка в Европа - да обединява хората в Православната църква и да надмогват националните разделения между поместните църкви. Митрополит Игнатий призова „да сме строители на мостове, а не на стени". "Мостът се изгражда по-трудно от стена, но дава възможност на други хора да дойдат при нас, да общуваме, да сме заедно", каза архиереят и подчерта, че неговата епархия събира хора и създава възможности за диалог повече от 20 години.

/imG 8010През първите два семинарни дни главен лектор беше директорът на Богословската академия във Волос д-р Пантелеймон Калайдзидис. Той направи преглед на основните течения в гръцкото православно богословие през 20 и 21 в., започвайки от поколението на 60-те години, което вдъхновено от идеите на руската диаспора в Западна Европа донася обновление в богословската мисъл в Гърция. Лекторът проследи и реакциите и критиките на "богословието на 60-те" през следващите десетилетия както в консервативните академични и църковни среди, така и в прогресивните, които считат това движение за консервативно и анти-западно. Накрая той се спря на богословските теми, ангажиращи богословското поколение от 21 век до наши дни, от които открои: преоткриване на есхаталогията и нейната динамична интерпретация, еклесиологични проблеми като централното място на епископското служение, критика на доминантното положение на монашеството в църковния живот, движението за литургично обновление, дилемата между етика и онтология, възобновения интерес към политическото богословие, преодоляването на разделението изток-запад като основен ключ за интерпретация на църковните проблеми и др.

Д-р Калайдзидис разгледа също така темите за Православието и икуменическия диалог, Православието и национализма, както и Православието и модерността. Той подчерта необходимостта от диалог между Църквата и обществото. Една от основните тези на д-р Калайдзидис беше, че Евангелието води човека към есхатона, бъдещото Божие царство, а църковното общество обаче най-често е обърнато към историята и миналото, а това затруднява свидетелството на Църквата в обществото, не дава автентичната перспектива на Христовото учение. "Носталгията към миналото ражда насилнически решения днес. Опитът насила да влезеш в "калъпа" на миналото е обречен на неуспех", подчерта лекторът.

Следващият лектор - професорът по догматика от Атинския университет д-р Ставрос Янгазоглу, постави в центъра на обсъжданията с българските богослови отражението на богословието на св. Григорий Палама върху богословието на 20-ти век.

viber image 2024 10 09 09 38 16 710Д-р Николай Аспрулис, зам.-директор на Богословската академия във Волос, даде възможност на участниците в семинара да направят сравнение между възгледите на прот. Г. Флоровски и митр. Йоан Зизюлас по ключовия богословски въпрос за еклесиологията. Лекторът демонстрира методология за анализ на текстовете на двамата богослови и изведе главни техни тезиси, които бяха сравнени и разгледани спрямо съвременното състояние на Православната църква.

Професорът по Нов Завет на Солунския университет д-р Екатерина Цалампуни представи главни предизвикателства пред съвременната новозаветна херменевтика в Гърция. Тя, както и други лектори на семинара, отбеляза, че в Православното богословие не се отделя достатъчно внимание на Новия Завет и тълкуването му в контекста на съвременността, така че автентичното Христово послание да достига до съвременните млади хора.

viber image 2024 10 15 09 53 48 472Семинарът завърши с две обширни изложения на митрополита на Перистери Григорий Папатомас, професор по каноническо право на Атинския университет. Той представи ключови въпроси на каноническото право и използването на каноните в съвременността.

Митрополит Григорий отбеляза важната роля на съборността за функционирането на Православната църква - съборността, която професорът определи като "среща на Светия Дух и хората - клирици и миряни".

Лекторите отговаряха на въпроси, поставяха актуални въпроси и предизвикваха дискусии, интересуваха се от българското богословие и църковен живот.

В рамките на семинара лекторите представиха не само своите гледни точки по определени богословски теми, но демонстрираха различни подходи в разглеждането им, показаха на колегите си от България методи за работа с богословски текстове, начини за анализ и синтези на богословски възгледи; представиха важната роля на диалога - с православните и другите изповедания - като отправна точка за богословски анализи и открития.

Семинарът беше оценен като полезен и за двете страни, защото предостави възможност за активно общуване и обмяна на идеи. Българските участници в семинара посетиха Византийския музей в близкото на Волос село Макриница, където се запознаха с изключителните църковни артефакти от времето на Възраждането.