Неделя след Петдесетница – на Всички светии. Събор на св. славни и всехвални 12 апостоли

/КРОСС/ Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини.

Първо - да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.

Второ - да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с "венеца на славата", но са останали безименни и неизвестни за света.

И трето - да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух - в Царството на благодатта. "Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци", казва св. апостол Павел.

Днес празнуваме всички светии, които със силата на Светия Дух вършеха и вършат чудеса, разпространяваха Евангелието на Спасението и с живота си доказаха, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги и че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията благодат и молитвени застъпници за нас пред престола на Всевишния.

Църквата Христова е създадена от Божия Син - Иисус Христос, осветена е от Светия Дух, изстрадана е и утвърдена от апостолите и от светиите. Тя стои здраво и твърдо през вековете, защото в нейните основи са вградени мъченичеството, подвигът и кръвта на хиляди и хиляди Христови последователи.

Спасителят иска от нас да не пазим само за себе си своята вяра, а да я изповядваме, за да се осъществи Евангелието на практика като универсално Богооткровено учение за всички народи през всички времена. Най-висока стойност има изповядването и признаването името Христово пред неверници, богохулници и богоборци. Христос възвести учението Си не за ангели и за съвършени същества, а за грешната човешка природа. Христос познава и силата на греха. Затова ни учи как да живеем - с вяра в Него, с изповед на името Му пред човеците и смирено спазване на Неговата свята воля.

Защото, които са първи по преценката на света, според Божията отсъда може да се окажат последни, а които наглед и по преценката на хората са последни, според Божия праведен съд ще бъдат първи.Събор на светите славни и всехвали дванадесет апостоли е празник за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли, т.е. пратеници.

Те са Симон Петър, Андрей Първозвани, Иаков Заведеев, Иоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот, Матий (Матия) - на мястото на Иуда Искариот.

Към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден.

Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древност след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.).

Св. благоверен цар Константин Велики (274-337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола. Съществуват данни за празнуването на празника от IV век.

Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно. По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални.