13 януари – Ден на българското кино

/КРОСС/ От двадесетина години насам българските филмови дейци честват датата 13 януари като ДЕН НА БЪЛГАРСКОТО КИНО. Защо? Обяснява го Националният филмов център (НФЦ) в „съобщение за медиите", което тази институция вече две десетилетия редовно разпраща. „Отбелязването на Деня на българското кино на датата 13 януари има своята история - твърди краткият текст. - На този ден през 1915 г. в столичното кино „Модерен театър" се е състояла премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант" на родоначалника на българското кино режисьора Васил Гендов. По повод 90-годишнината от тази дата, през 2005 година, по инициатива на Националния филмов център, 13 януари е обявен с Държавен указ за професионален празник на работещите в българското кино".

Българските филмови дейци са хора свободни и могат да изберат за свой „професионален празник" всеки ден от календара. Но НФЦ уверява, че датата не е избрана случайно, че на нея се е състояло събитие, което си заслужава да бъде помнено, тачено и отбелязвано през годините. И това събитие е „премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант". Чиято дата дори бива официализирана с „Държавен указ" - „юридически акт на държавния глава, който обикновено има конститутивно действие". Държавен глава (президент на България) през 2005 г. е историкът Георги Първанов.

Да, но още през 1960 г. киноисторикът Александър Александров (1926-2009) заявява: „Документите, с които разполагаме, показват, че кинокомедията „Българан е галант" действително е била прожектирана у нас... Вероятно тя е била снета в края на 1914 г. или в началото на 1915 г., а премиерата ѝ се е състояла на 25 януари (12 ст. ст.) 1915 г.". Пише това моят преподавател по предмета „История на българското кино" не къде да е, а във в. „Работническо дело" - най-високата трибуна на тогавашната прогресивна мисъл, включително и на киноисторическата такава. Огласява го в „органа" (печатния), на който довчера мнозина от членовете на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) безусловно вярваха, в „органа" на партия, на която повечето от тях всеотдайно служеха.

Софийският периодичен печат от началото на 1915 е категоричен - премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант" се е състояла на 12 януари 1915 (по валидния тогава у нас календар - Юлианския). Поне шест столични всекидневника свидетелстват за това. Датата 13 януари изскача впоследствие - навярно като следствие от въвеждането на Григорианския календар у нас, станало с приемането на специален Закон през 1916 г. Тъкмо влизането му в сила ще да е довело до пообъркване на сметките, родено от разликата между Юлианския и Григорианския календари. И премиерната дата от 12 януари е станала 13 януари.

Подобни пообъркани сметки дълги години ни задължаваха да отбелязваме Великата октомврийска социалистическа революция през ноември - по-късно се разбра, че тя не е нито „велика", нито „социалистическа", а напоследък отпадна и самото съществително - „революция". По същата логика се пръква и недоразумението, витаещо около рождения ден на Христо Ботев - 6 януари 1848 (по „нов стил"), свидетели на което за пореден път станахме само преди няколко дни. Бъдещият поет и революционер проплаква на 25 декември 1847 (Рождество Христово, Коледа) - затова и е кръстен Христю (на Иисус Христос).

„Съобщението за медиите", което НФЦ вече двадесетина години редовно разпраща в началото на всеки януари

„Ама, че дребнава история! - ще рече някой. - Голяма работа - ден по-рано, ден по-късно, к'во значение има това за историята?". Има значение - и за кратковременната история на родното кино, и за безкрайната и вечна истина. Ако се бе родил ден по-рано, Христо Ботев щеше да е Йордан (Данчо), а навярно и не би станал поет, камо ли пък революционер!? Защото, уверяват мъдреците, даденото ти при раждането име, предполага и по-сетнешната ти участ, то всъщност е половината ти съдба!

С две думи - да ни е честит, другари, обявеният с Държавен указ Празник на българското кино!

Петър Кърджилов

Петър Кърджилов е писател фантаст, журналист и киноисторик. Роден е в Стара Загора през 1950 г. В периода 1980-1990 г. е редактор в Българската национална филмотека, главен редактор на списание „Фантастика" (1990-1991), отговорен редактор в издателство „Златното пате" (1992-1997), експерт в Националния съвет за радио и телевизия (1998). Автор е на книгите „Орбитата на Сизиф" (1987), „Призрачен цикъл" (1989), „Не обиждайте мафията!" (1996), „Звездни детективи" (1999), „Основание за смърт" (2005), „Светлопис за Илинден" (2009), „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912-1918)" (2018) и др.