Все повече зрелостници предпочитат да учат в чужбина

/КРОСС/Броят на зрелостниците, които заминават да учат в чужбина, се е увеличил през изминалите две години. Това показват данни на просветното министерство за легализираните дипломи през 2013 и 2014 г., предоставени от Министерството на образованието и науката (МОН) на „Сега".

За цялата 2013 г. издадените удостоверения апостил на документи за средно образование са били 7150. Година по-късно броят им нараства с близо 2 хиляди до 9037 броя. При легализираните документи за висше образование пък, които се ползват както за обучение, така и при кандидатстване за работа, скокът е още по-внушителен - от 15 273 през 2013 г. на 23 059 през м.г.

За тази година все още не е ясен окончателният брой на легализираните дипломи за средно образование. Само през юни, когато документи се легализират ударно, тъй като тъкмо тогава абитуриентите получават дипломите си и текат кампаниите по прием в чуждите университети, МОН е издало 1681 удостоверения апостил. По данни на консултантска къща „Интеграл" обаче в момента в министерството чакат около 4900 заявления за легализиране, повечето от които са точно за средно образование.

Тези цифри не са окончателни и със сигурност заминаващите да учат в чужбина абитуриенти са повече, тъй като не всички приети зад граница имат нужда от легализирана диплома. В някои университети няма такова изискване при записването на студента, други пък настояват за легализация чак на втората година от обучението. Тази година на задължителните матури по български и предмет по избор, без които не може да се получи диплома за завършено средно образование, се явиха около 52 хиляди души. А заминаващите да учат навън тази есен зрелостници ще са поне 9.6% от випуска.

„Новото тази година е, че младите хора се ориентират все по-рано къде да учат", коментира управителят на „Интеграл" Ирина Христова. Според тяхно проучване, ако преди 3 г. дванадесетокласниците са се колебаели България или чужбина да изберат, за да продължат висшето си образование, сега вече учениците са формирали крайния си избор още в ХI клас. Тогава започва и подготовката им по кандидатстване в чужд ВУЗ - писане на есета, мотивационни писма, курсове по езици и др.

Най-много родни студенти учат в университетите в Германия, Англия, Холандия, Дания и Франция, показват данните на посредническите фирми. В Германия например има около 10 хил. българчета (от първи курс до магистър), но много малко от тях завършват. За м.г. например взелите немска диплома са едва 500. Не всеки наш младеж успява да завърши висше и във Франция, където програмите не са адаптирани към чужди образователни системи, както например в Англия. Там са най-високите такси за обучение, стигащи до 9000 евро на година. В Холандия таксите са по около 1800 евро годишно, а в Дания и Германия обучението е безплатно.

Най-търсени както и досега са бизнес специалностите като икономика, маркетинг, мениджмънт, както и компютърните технологии, архитектурата, коментира Ирина Христова. Студентите все повече записвали екзотични наглед комбинации като бизнес с китайски език заради перспективите за работа в Азия. Лек отлив имало при желаещите да учат право в Англия за сметка на тези, избиращи същата специалност в Холандия, където тя е по-близка до родното право.