Дом на българския фолклор и младите таланти

/КРОСС/ В Широка лъка се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. През 1971 г. е открито Националното училище за фолклорни изкуства (НУФИ). В него се обучават талантливи ученици от цялата страна в български народни танци, пеене и народни фолклорни инструменти.

На двайсетина завоя над Смолян, в притихналите склонове на Родопа планина се намира едно от най-звучните училища на България - Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка". От 1971 година насам, сред гайдите, калдъръма и бръшляна, тук се възпитават бъдещите творци на народната песен. Песен, която се прехвърля от стая в стая, от прозорец към двор, от едно ученическо сърце към тяхната публика.

„Аз самият съм възпитаник на училището и с благодарност така мога да се обърна към моите преподаватели, когато са били на времето, за това, което са ми дали. Впоследствие като студент в Музикалната академия в град Пловдив, отново се завърнах тук, но вече като преподавател", разказва Ганчо Гавазов, преподавател.

Децата тук идват от различни краища на България. Привлечени от магията на музиката, но зад нея стоят дисциплина, система и онова трудно постоянството.

„Учебният процес не е само ние да си предадем урока, какво трябва да научат, а е свързано с начина на живот, разбира се тук взаимоотношенията са много по-близки, защото живеем заедно. Всъщност да ти музицираш, но в останалата част от денонощието говориш с тези хора, те са твоето семейство и на нас се пада ролята да ги поучаваме, да ги оправдаваме понякога, всичко", добавя Ганчо Гавазов.

„Не съм предполагала, че ще се занимавам с това, но с течение на времето започна много да ми харесва и сега знам, че това е моята мечта, да стана певица", споделя Лилия, 9. клас.

Училището е и акредитиран гимназиален център - с всички общообразователни предмети. Учениците учат български, математика, история, литература - така както във всяко друго училище. И получават диплома за средно образование, заедно с професионална квалификация.

„Изучавам народно пеене и музикален инструмент кавал. Някак си ми дойде отвътре, наистина не го очаквах, поради мутацията на мъжките гласове, се налага да избереш един инструмент, което много помага, можеш да научиш много. Мечтите ми са безкрайни всъщност смятам, че човек трябва да се учи докато е жив", казва Павел, 11. клас.

54 години. Над 1500 възпитаници. Стотици концерти. Хиляди овладени стъпки. Хиляди недовършени тактове, които все някой ученик ще довърши. А най-ценното не се чува веднага. То се носи като ехо.