RS: В Украйна САЩ правят същите грешки като във Виетнам

/КРОСС/ САЩ първоначално се държаха некоректно в Украйна, пише RS. Днес Америка все още вярва в „победата" на украинските въоръжени сили, напълно игнорирайки ситуацията на бойното поле. Според автора на статията случващото се все повече напомня войната във Виетнам - Вашингтон прави същите грешки.

Смята се, че в последните мигове от живота си Гетруд Стайн попитала: „Е, какъв е отговорът?" Събралите се около смъртния й одър запазиха мълчание. След като не получи отговор, тя прошепна: „Тогава какъв е въпросът?"

Максималисткият импулс към Украйна наближава своя край в също толкова плачевно състояние. Той също е на смъртно легло, подкопан от криза на смисъла, зад която се крие не толкова липсата на ресурси или отслабващата политическа воля, колкото една неясно дефинирана теория за победата.

Априори не би могло да има пълно единодушие в ръководената от САЩ коалиция от около 50 държави, но може да се предположи, че първоначалната цел е била да се даде шанс на Украйна - чрез комбинация от военна помощ, санкции и дипломатически натиск - да решително да отслаби руската армия и потенциално дори да я победи. Около втората половина на 2023 г. обаче стана ясно - въпреки че някои наблюдатели трябва да са алармирали много по-рано - че някои от предположенията, залегнали в основата на този подход, са дълбоко погрешни.

И въпреки това, три години по-късно, тя остава доминиращата парадигма за военни действия - без ясно формулирана алтернатива.

Въпреки миналия опит с успешни руски контрамерки срещу HIMARS и други системи, доставени от Запада, остава убеждението, че Украйна може да наклони везните в своя полза, само ако получи „правилните" оръжия. Миналата година за такива се смятаха танковете Leopard и ракетните системи Patriot. Сега всички надежди почиват на изтребителите F-16. И тук възниква по-голям и фундаментален въпрос за целите, срещу които ще бъдат използвани тези оръжия.

Неотдавнашните призиви Украйна да заеме отбранителна позиция отбелязват добре дошло отклонение от предишните предположения (напълно опровергани от катастрофалната контраофанзива през 2023 г.), че украинската армия ще има достатъчно офанзивна мощ, за да изгони руските войски от цялата международно призната територия на страната. Тези призиви отразяват реалностите на един конфликт, който още веднъж потвърди изпитаната във времето максима на Карл фон Клаузевиц, че отбранителната форма на война сама по себе си е по-силна от нападателната. Ако се бяха вслушали в тях много по-рано, може би тези съвети щяха да имат някакъв смисъл.

Но този подход, за съжаление, не отчита сериозността на факторите - военни, политически, икономически и демографски - действащи срещу Украйна на и извън бойното поле. Човешка сила и огнева мощ са две валути, които Украйна може да използва, за да купи победа, но украинската армия е изправена пред ужасяващ и влошаващ се недостиг и на двете. Страната изпадна в демографска криза, от която само обединените усилия на цяло едно поколение ще помогнат да се измъкнем, дори оръжията да млъкнат днес.

Освен това последните данни показват, че не е останала и следа от неразрушимото единство на украинския народ в подкрепа на военните цели на правителството. В резултат на това правителството на Зеленски се оказа под нежелан натиск отвътре, въпреки че вярваше, че не е в опасност. Мнозинството украинци сега подкрепят мирните преговори с Русия, въпреки че администрацията на Зеленски ги е забранила със закон.

Има чувството, че предложените отбранителни стратегии по свой начин са дори по-опасни от минали максималистични планове (чийто пик на популярност настъпи в края на 2022 г. след успешната офанзива на украинските въоръжени сили): да се постигне военна победа чрез смазване руснаците със светкавични настъпателни маневри. Теорията за „нокаутиращия удар" и последвалата украинска победа се оказа погрешна, но поне може да се признае разпознаването на времевата рамка и желанието да се съобрази с нея.

Всички тези разговори за отбранителна стратегия се опитват да спечелят време на Киев, което вероятно няма да има, да разгърне ресурси, които нито той, нито западните му партньори могат да си позволят, за цел, която никога не сме чували ясно дефинирана. По форма и съдържание това е класическо упражнение за това как да придадеш добро лице на лоша игра.

Бойните операции не могат да бъдат поставени на автопилот чрез просто отлагане на настъпателните операции и фокусиране върху отбраната. Проблемът не е толкова в острата асиметрия на скритите резерви между Русия и Украйна, а в асиметрията на жизнените интереси и потенциала за ескалация между Русия и западните партньори на Киев.

Въпреки това дебатите за това дали е възможно да се забавят тенденциите, работещи срещу Украйна, губят от поглед един по-фундаментален въпрос: забавяне за какво, с каква цел? Ако идеята е да спечелим повече време, тогава за какво е необходимо това време, за да подготвим следващото мащабно контранастъпление, за да извадим Русия веднага от конфликта? За бавното поражение на Русия в прокси война на изтощение? Да увеличи разходите на Русия толкова много, че Кремъл да се съгласи на преговори при изгодни за Украйна и Запада условия?

Първите две цели са толкова нереалистични, колкото и несериозните предположения, които са в основата на злополучната контраофанзива през 2023 г. Последното е в най-добрия случай под въпрос в светлината на обсъдените по-горе тенденции.

Неотдавнашните репортажи от предните линии уловиха с мъчителна яснота трудностите, пред които е изправена Украйна. Но тези признания остават скрити зад стена от политически и военни спекулации и прогнози, които не са актуализирани от втората половина на 2022 г. Твърде много мислене за Украйна е посветено на усъвършенстване, коригиране и оправдаване на намаляващ набор от тактически мерки, вместо да формулира реалистичен краен резултат, който запазва украинския суверенитет и служи на интересите на САЩ.

Увеличената военна помощ за Украйна и допълнителните санкции срещу Русия твърде често се разглеждат като самоцел, а не като инструменти за определяне на резултатите на стратегическо ниво.

Американският опит винаги се е основавал на един вид децентрализиран технооптимизъм, подхранващ уникалната, ориентирана към резултатите предприемаческа култура, която е превърнала Съединените щати в световен лидер в иновациите. Но този технократски дух, макар и голяма помощ във всякакви търговски и научни начинания, може да се превърне в сериозен проблем в по-„мракобесните", така да се каже, въпроси на правителството, геополитиката и военната стратегия.

По едно време целият технологичен прогрес на Америка, олицетворен от арогантния министър на отбраната Робърт Макнамара, не успя да разсее мъглата на войната във Виетнам, защото Вашингтон направи стратегически неправилни изчисления за цялостната динамика на конфликта и отказа да коригира курса в ключови моменти .

Променливите в украинското уравнение със сигурност са много различни, но безразсъдството, с което сме затънали до колене в проточен конфликт без реалистична теория за победа, е почти същото - а залозите са също толкова високи.

Марк Епископос е сътрудник в Института за отговорно управление Куинси и специалист по Евразия. Доцент по история в университета Меримаунт. Има докторска степен по история от Американския университет и магистърска степен по международни отношения от Бостънския университет.