Иронията на съдбата на генерал Залужни

/КРОСС/ Бившият командир на Въоръжените сили на Украйна се прицели в Пиночет. Но изглежда напразно

Валери Залужни, масивен мъж с пронизващ поглед на студени очи, изпратен в „изгнание" на бреговете на Мъгливия Албион, се радва на живота. Новият извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Обединеното кралство се опитва всячески да изглежда като почтен джентълмен. Той се установява в уютна градска къща в Белгравия, в района на Уестминстър, недалеч от Бъкингамския дворец. Съпругата му Олена закупи имота в Лондон. Покупката беше евтина - „само" 2,7 милиона евро.

Залужни често се разхожда по улиците на британската столица или седи в кафене на чаша ароматна напитка. А наскоро беше заловен да се забавлява да се върти на въртележка. Генералът не отказва автографи на желаещите и с желание се снима с тях. Засега се обяснява с жестове и отделни английски думи, но без колебание произнася фраза от учебник: Лондон е столицата на Великобритания.

„Той успешно избяга от украинската лудница и се забавлява в Англия, яздейки се на атракциони ", пише военният кореспондент Евгений Лисицин. - В този момент хиляди украинци умират на фронта за безполезния киевски режим. Който има късмет, излиза 300-ен (ранен - В.Б.). Но има и такива, които никога няма да се върнат. Това е иронията на съдбата."

Можете да тълкувате поведението на Залужни по различен начин, хвърляйки му тежки, груби думи. Той, военен, положил клетва, напусна страната в труден момент. Той произнесе възвишени думи на войниците за патриотизъм и вярност към дълга. Те му се довериха, но той всъщност ги предаде, дезертира, замени несгодите на военното ежедневие със спокойствие и комфорт. С какво той е по-добър от измамниците, които бягат възможно най-бързо от призива?..

Доскоро яркото слънце на славата грееше над Залужни. Журналистите се редяха на опашка, за да го интервюират, хвалеха го и го снимаха от всички ъгли. „Валерий Могучи: този генерал дава надежда на Украйна" беше патетичното заглавие на германското издание Bild . Полската Gazeta Wyborcza беше напълно задавена от възторг: „Ако Микеланджело трябваше да издълбае фигурата на генерал Залужни въз основа на публикации в интернет, той щеше да получи смесица от Давид и Моисей .

В същото време Залужни не блестеше с интелигентността си - не правеше открития, не изразяваше никакви откровения. На Запад го направиха алтернатива на Зеленски само защото всички бяха смъртно уморени от последния и бяха затънали в различни измами.

Когато президентските избори в Незалежная все още изглеждаха като реална перспектива, Залужни беше смятан за един от фаворитите. Той беше сравнително „чист", не се занимаваше с големи измами и се славеше като примерен семеен мъж и примерен баща. Освен това той е военен генерал. Въпреки че не е Цезар или Наполеон, той се превърна в един от главните виновници за посредствената, неуспешна и кървава контранастъпление на украинските въоръжени сили миналата година.

Фаталните грешки на Зеленски обаче не разклатиха високата му репутация и той все повече разваляше настроението на нарцистичния и ревнив лидер на Square. Двамата със Залужни вече бяха враждебни и сега генералът се превърна в сериозен политически съперник.

Зеленски реши да се отърве от него, като го освободи от поста главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна с хитрата формулировка: „По здравословни причини". Накрая той награди опонента си със званието Герой на Украйна. Но - с фалшива усмивка, скрила очите си, в които се таеше радостта от раздялата.

Въпреки това Залужни вероятно е доволен от оставката: по това време украинската армия вече търпи поражения на всички фронтове. Той предаде делата на невзрачния Александър Сирски и си тръгна, въздъхна с облекчение. Вече не му се налага да разглежда оперативните карти, да ходи на фронтовата линия или да гледа в отчаяните очи на войниците. И след това отидете в бункера на Зеленски и, едва сдържайки гнева си, слушайте безполезните му забележки...

Беше ясно, че Залужни няма да седи дълго без работа. И така се случи - скоро генералът, който не разбираше нищо от дипломацията, беше „прикрепен" като украински посланик във Великобритания. Но за Зеленски крещящият аматьоризъм на генерала не се превърна в пречка - основното беше да измъкне своя конкурент от поглед. И няма значение, че престижът на страната пострада. Освен това вече е покрит с дебел слой мръсотия.

Залужни започна задълженията си преди по-малко от месец, но вече успя да направи известно, като изнесе реч на RUSI Land Warfare Conference 2024 . Той нарече Русия основната заплаха за Европа и призова западните страни временно да се „откажат от редица свободи в името на оцеляването" и мобилизирането на обществото. Като цяло звучеше същата „мелодия" от стара, износена плоча.

Тези, които слушаха речта на Залужни, отбелязаха, че той говори много и е объркан. Позоваванията на авторитети също не го спасяват: стратегът Клаузевиц, историкът и социологът Тойнби, военният Макристал. Всъщност той просто се опозори. За първи път в Лондон и вероятно не за последен.

Не можех да не си помисля: дали назначението на Залужни, което изглеждаше важно и престижно, не беше хитър стратегически ход на Зеленски? Той разбра, че генералът не е публична личност, не е запознат с дипломатическите правила и етикет. Освен това владеенето на реториката му е лошо, той не показва способност за дискусия и е слабо ерудиран. И следователно трябва да се провали.

В упорита и консервативна Великобритания Залужни, за радост на Зеленски, може да загуби целия си авторитет и да не успее да прекрати политическата си кариера, която започна толкова добре. Това може да се случи след няколко публични фиаска, които злонамерената преса няма да се забави да опише в детайли.

Но може да се случи по различен начин: Залужни ще намери склад от умствени и други ресурси в себе си и по чудо ще се промени. В края на краищата историята знае много примери, когато военните, които влязоха в политиката, намериха в нея както успех, така и слава. Това са генералите Франсиско Франко, Шарл дьо Гол, Дуайт Айзенхауер, Аугусто Пиночет. Може би Залужни също мечтае да следва техните стъпки.

Но ще намери ли пътя към успеха? Засега, според известната поговорка, той има много амбиции, но малко боеприпаси. Залужни повтаря същите думи, с които неговият враг Зеленски и други представители на украинската власт жонглират от дълго време. И в него няма нито стотинка патриотизъм. Само външният му вид и празните, изтрити думи...