Ваня Григорова:Увеличението на минималната работна заплата не може да покрие увеличението на цените

/КРОСС/ Увеличението на минималната работна заплата не може да покрие увеличението на цените. Затова настояваме от средата на годината да има още един ръст, таке че поне до известна степен да се компенсира. Това каза икономическият съветник на КТ „Подкрепа" Ваня Григорова в предаването „Тази събота" по бТВ.

Според нея една от основните краткосрочни мерки е още едно увеличаване на минималната работна заплата в средата на годината и намаление на ДДС за някои стоки от първа необходимост. „В крайна сметка съвсем различно е потреблението при бедния и богатия, съвсем различни са доходите и разходите, които правят за тези стоки от първа необходимост двете групи", коментира тя.

Намаляване на ДДС е стандартната практика в Европейския съюз и е масово прилагана от началото на кризата.

Основната мярка в борбата с кризата според Григорова е връщането на фирмите и юридическите лица на регулирания пазар на електроенергия. „Ние можем да покриваме нуждата си от електроенергия дори сега, ако не се налага да изнасяме всичко. Преди Нова година дори правителството се опита да проведе този разговор с ЕК, но ЕК каза „Не". когато ЕК ни налага да прилагаме санкции такива, които нараняват и икономиката, и българските граждани, тогава тя трябва да отстъпи от тези безумни политики, които провежда, за да можем да оцелеем", заяви икономистът.

Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика смята, че по-важно от ДДС е да се привлекат инвеститори, които да не разчитат на евтина работна ръка, а да имат утвърдени пазари, високотехнологично оборудване и да плащат добри заплата.

„Отношение на ставката на ДДС за основните храни от опит от доста други страни показва, че това не е най-прецизното оръжие за борба с високите цени. Такива стъпки бяха правени преди години и в Румъния, и в Словакия и се оказа, че около 1/4 от намалението на данъка само се прехвърли в по-ниска цена, а 3/4 са в по-висок приход на търговеца и производителя. Много зависи какви са различните пазарни сили и на отделните търговци, на дистрибутори. Така че това не е много прецизна мярка. Тази мярка помага и на бедни, и на богатия, т.е. който има много ресурси, потребява много. Така че аз бих се фокусирал върху разходни политики, т.е. пол