Грижата за психично болните и лечението. Къде са пропуските и ролята на институциите

/КРОСС/ Не всеки, който не ни харесва и който ни изглежда опасен, трябва да бъде "въдворен в психиатрия" - такова нещо не трябва да допускаме. Законът дава ясни критерии и дава ясна оценка на това кой трябва да постави едно лице за задължително лечение. Това е една съдебна процедура, която изисква срокове. Това коментира в студиото на БНТ "Денят започва" Мария Петрова - адвокат по медицинско право.

Ние се въртим в един патологичен кръг. От една страна, спазвайки български конституционални, европейски норми - не можем да поставим някого принудително да се лекува, ако не сме минали тази процедура. Отделно, няма как против волята на един пациент ние да го държим и да го медитираме. В същото време, ако неговата свободна воля е в посока да си тръгне от психиатрията или от лечебното заведение започват едни обвинения към лекарите и към лечебните заведения - вие защо не го държахте, защото той може да е опасен за себе си и за околните, обясни адвокат Мария Петрова. Тя уточни, че ако има съдебно решение за срока, в който трябва да се лекуват задължително в психиатрия, пациентите не могат да напускат по собствено желание.

Според психиатъра д-р Веселин Герев, до 1997 г. се е работила на диспансерен принцип - метод, измислен във Франция и който все още повечето страни в Западна Европа ползват и работят по него.

"Той включва наблюдение, активно издирване, лечение и проследяване на състоянието на всички хора с психични отклонения в случая и особено тогава, когато имат обществено опасни действия. В този ред на мисли след 1997 г., когато всички диспансери станаха търговски дружества, много от членовете в Закона за здравето и НПК отпаднаха с идеята да се спазват правата на хората, страдащи от психични разстройства. Не се отчита обаче и това, че давайки им толкова много права, фактически ние защитаваме тях, а всички членове на обществото страдаме, защото не сме защитени и защото можем да пострадаме във всеки един момент", подчерта д-р Герев.

По думите му, процедурата е много бавна и тромава - тя тръгва от близките, които трябва да подадат сигнал в прокуратурата, прокурорът да назначи проверки и експертизи, да се мине през съдебно дело и чак тогава човекът да подлежи на лечение.